Юдит Фландерска

Юдит Фауста Фландерска (на немски: Judith von Flandern; на нидерландски: Judith Fausta van Vlaanderen, * ок. 1030 в Брюге, † 5 март 1094) от фамилията Дом Фландрия е чрез първата си женитба графиня на Нортумбрия и чрез втората си женитба херцогиня на Бавария. Юдит Фландерска е прабаба на Фридрих I Барбароса и на Хайнрих Лъв.

Юдит Фландерска
графиня на Нортумбрия
Heilig-Blut-Tafel Weingarten 1489 img002.jpg
Юдит Фландерска на табела от 1489 (Вайнгартен)
Лични данни
Родена
Починала
5 март 1094 г. (61 г.)
Погребан в в манастир Вайнгартен в Баден-Вюртемберг
Други титли херцогиня на Бавария
Семейство
Династия Дом Фландрия
Баща Балдуин IV
Майка Елеанора от Нормандия
Бракове Тостиг
Велф IV
Потомци Скули, Кетил, Велф V, Хайнрих IX Черния, Куница
Юдит Фландерска в Общомедия

БиографияРедактиране

 
Юдит (Historia Welforum)

ПроизходРедактиране

Тя е вероятно дъщеря на граф Балдуин IV (980 – 1035) от Фландрия и втората му съпруга Елеанора от Нормандия (* пр. 1017), дъщеря на норманския херцог Рихард II († 1027). Полусестра е на граф Балдуин V.

Графиня на НортумбрияРедактиране

Юдит се омъжва през септември 1051 г. за ерл Тостиг (Тосте) Годуинсън от Нортумбрия († 1066). Двамата въстават против Едуард Изповедник и трябва да бягат от Англия при нейния полубрат Балдуин V във Фландия. През 1052 г. се връщат обратно.

През 1055 г. Тостиг става граф (earl) на Нортумбрия. През 1061 г. двамата заедно с архиепископа на Йорк пътуват до Рим. През 1065 г. въстават против Тостиг и той е изгонен. Той бяга отново при Балдуин V. Тостиг е убит на 25 септември 1066 г. в битката при Стамфорд Бридж против брат му крал Харалд II от Англия в борбата за английския трон. Според Аналиста Саксо Юдит се връща обратно на континента с богатството от наследството на Едуард и нейния съпруг. Те имат синовете Скули и Кетил, които вероятно отиват с крал Олав III (упр. 1066 – 1093) в Норвегия.

Херцогиня на БаварияРедактиране

 
Сватбата на Юдит от Фландрия и Велф IV

Юдит се омъжва през 1070/1071 г. за Велф IV († 1101) от фамилията Велфи, който на Коледа 1070 г. става като Велф I херцог на Бавария. Тя е втората му съпруга. Двамата имат децата:

СмъртРедактиране

Юдит умира на 5 март 1094 г. и е погребана в манастир Вайнгартен в Баден-Вюртемберг.

ИзточнициРедактиране

  • Chronica Albrici Monachi Trium Fontium, MGH Scriptores (in folio) 23, S. 792.
  • Англосаксонска хроника
  • Helmut Gajic, Die großen Dynastien („Le grandi dinastie“). Karl Müller Verlag, Erlangen 1996, ISBN 3-86070-561-X.
  • Edward Freeman, The History of the Norman Conquest, Band 3 (1869), S. 656 – 658
  • Léon Vanderkindere, La formation territoriale des principautés belges au Moyen Âge, Band 1 (1902), S. 298
  • Wilhelm Störmer: Judith. Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 10, Duncker & Humblot, Berlin 1974, ISBN 3-428-00191-5, S. 641 (Digitalisat).
  • Detlev Schwennicke, Europäische Stammtafeln Band II (1984), Tafel 5
  • Hartwig Cleve, Eduard Hlawitschka: Zur Herkunft der Herzogin Judith von Bayern († 1094), in: Eduard Hlawitschka, Stirps Regia (1988), Seite 511 – 528
  • Jürgen Lott: Judith von Flandern. Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon (BBKL). Band 3, Bautz, Herzberg 1992, ISBN 3-88309-035-2, Sp. 771.* Dieter R. Bauer, Matthias Becher: Welf IV. Schlüsselfigur einer Wendezeit. Regionale und europäische Perspektiven. (= Zeitschrift für bayerische Landesgeschichte, Beiheft, Reihe B; 24). Beck, München 2004, ISBN 3-406-10665-X

Външни препраткиРедактиране