Южен магнитен полюс

Южният магнитен полюс е скитаща точка върху повърхността на Южното полукълбо на Земята, при която земното магнитно поле сочи вертикално нагоре. Той е единственото място, където това се случва и служи за ориентация към географския Южен полюс.

Разположение на южните полюси:
1. Южен полюс
2. Южен магнитен полюс (2007)
3. Южен геомагнитен полюс
4. Южен полюс на недостъпност

По исторически причини, краят на стрелката на свободен магнит, сочещ на север, се нарича „северен полюс“ на магнита, а другият край, сочещ на юг, се нарича „южен полюс“ на магнита. Тъй като противоположните полюси се привличат, Южният магнитен полюс на Земята всъщност е магнитен северен полюс.

Южният магнитен полюс се мести постоянно, поради промени в земното магнитно поле. Към 2015 г. той е отвъд Южния полярен кръг с приблизителни координати 64° ю. ш. 136° и. д. / 64.28° ю. ш. 136.59° и. д. [1]. Придвижва се на северозапад със скорост приблизително 10 – 15 km/година.

През 2021 г. Южният магнитен полюс има координати 64° ю. ш. 135° и. д. / 64.025° ю. ш. 135.723° и. д. и се намира на около 2888,228 km от Южния полюс в Антарктика, морето Дюрвил на Индийския океан, на около 130 км от най-източния бряг Клари на Земя Уилкс в Антарктида, до условната граница със Земя Адели, в посока остров Тасмания. [1][2][3]

Разположение на Южния магнитен полюс през годините.

В Северното полукълбо се намира Северния магнитен полюс. Тъй като земното магнитно поле не е точно симетрично, Северният и Южният магнитни полюс не са антиподи, което означава, че права линия от единия към другия не преминава през геометричния център на Земята.

ЕкспедицииРедактиране

Ранните неуспешни опити за достигане на Южния магнитен полюс включват тези на френския изследовател Жул Дюмон-Дюрвил (1837 – 1840 г.), американеца Чарлз Уилкс (1838 – 1842 г.) и британеца Джеймс Кларк Рос (1839 – 1843 г.). [4]

Първото изчисление на магнитния наклон, за да се локализира Южния магнитен полюс е направено на 23 януари 1838 г. от хидрографа Клеман Адриен Винсдон-Дюмолен, член на експедицията на Дюмон-Дюрвил в Антарктика и Океания през 1837 – 1840 г., която открива Земя Адели.

На 16 януари 1909 г. трима мъже, Дъглас Моусън, Еджуърт Дейвид и Алистър Макей, от Първата експедиция на Ърнест Шакълтън заявяват, че са намерили Южния магнитен полюс [5], който по това време се намира на сушата. Все пак, днес съществуват съмнение дали определеното от тях местоположение е било вярно. [6] Приблизителното място на полюса на 16 януари 1909 г. е било с координати 72° ю. ш. 155° и. д. / 72.25° ю. ш. 155.15° и. д.

Южен геомагнитен полюсРедактиране

Южният геомагнитен полюс е точката в южното полукълбо, където оста на магнитния дипол (който е основният компонент на разлагането на магнитното поле на Земята на точкови магнитни полюси) пресича земната повърхност. През 2020 г. се намира на 80,65° ю.ш. и 107,32° и.д., недалеч от станция „Восток“. Тъй като магнитният дипол е само приблизителен модел на магнитното поле на Земята, геомагнитните полюси са малко по-различни по местоположението си от истинските магнитни полюси, при които магнитният наклон е 90°. [1]

 
Земята като магнитен дипол.

Външни препраткиРедактиране

Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. а б в Magnetic Poles, British Geological Survey
  2. Координати на Южния магнитен полюс за 2020 – 2025 г.
  3. При радиус на Земята от центъра до Южния полюс 6356,7523142 km и до екватора 6378,137 km, до Южния магнитен полюс (64,025°) се получава 6362,924172 km. Така 1° ю. ш. на географския полюс съответства на 110,9462576 km, на магнитния – на 110,0539769 km или средно на 111,000117 km.
  4. Antarctic Treaty System: an Assessment, с. 90, US National Research Council, 1986
  5. FAQs from primary schools – British Antarctic Survey. // Antarctica.ac.uk.
  6. The Magnetic South Pole. // Ocean Bottom Magnetology Laboratory. Woods Hole Oceanographic Institute.