Южни и северни династии

История на Китай
История на Китай
ДРЕВЕН ПЕРИОД
Тримата повелители и Петимата императори
Ся 2070–1600 пр.н.е.
Шан 1600–1046 пр.н.е.
Джоу 1046–256 пр.н.е.
  Западна Джоу
  Източна Джоу
    Период „Пролети и есени“
    Период на воюващите държави
ИМПЕРСКИ ПЕРИОД
Цин 221–206 пр.н.е.
Хан 206 пр.н.е.–220
  Западна Хан
  Син
  Източна Хан
Трите царства 220–280
  Уей, Шу, У
Дзин 265–420
  Западна Дзин
  Източна Дзин Шестнайсетте царства
304–439
Южни и северни династии 420–589
Суй 581–619
Тан 618–907
Петте династии и
десетте царства

907–960
Ляо
907–1125
Сун
960–1279
  Северна Сун Западна Ся
  Южна Сун Дзин
Юен 1271–1368
Мин 1368–1644
Цин 1644–1911
СЪВРЕМЕНЕН ПЕРИОД
Китайска република след 1911
Китайска народна
република
след 1949

Китайска република
(в Тайван)

Периодът на Южни и северни династии (на китайски: 南北朝, пинин: Nán-Běi Cháo) в китайската история обхваща годините от 386 до 589 г. Той следва бурния период на Шестнайсетте царства. Понякога се счита за по-късната част от по-дългия период на Шестте династии (220 – 589 г.).[1] Макар това да са времена на гражданска война и политически хаос, изкуствата и културата процъфтяват, технологиите напредват, а даоизма и махаяна будизма се разпространяват.[2] През този период се наблюдава мащабна миграция на хански китайци към земите южно от река Яндзъ. Той приключва с обединяването на цял Китай от император Ян Дзиен от династията Суй.

Северен Китай попада под контрола на клана Туоба с протомонголски сиенбейски произход и се разделя политически от китайската династия в Нанкин, макар културно да е свързан с нея. Владетелите на т.нар. Северна Уей са ревностни поддръжници на будизма – чужда религия, която се използва като теократична сила за идеологически и социален контрол на преобладаващо китайското население. На юг, обаче, конфуцианските интелектуалци се впускат в даоистки дебати помежду си.[3]

Будистките скални релефи на Юнган са създадени по времето на Северна Уей и са украсени със скулптурни изображения по индийски образец. Ранният архаичен стил започва да се променя в резултат на зачестилите дипломатически контакти между Северен и Южен Китай, особено след поредица от реформи, въведени от император Сяоуън (управлявал 471 – 499 г.). Белязана от приемането на китайски език, костюми и политически институции, реформата в Северна Уей допринася в значителна степен за художественото и културното обединение на Китай през 6 век, което се проявява и в изобразителното изкуство, калиграфията, погребалните ритуали, декоративните изкуства и стила на пещерните храмове в Лунмън, Хънан.[3]

Краят на периода на Южни и северните династии е белязан от началото на голям поток чуждестранни имигранти, повечето от които са търговци или будистки мисионери от Централна Азия. Някои се заселват в Китай и дори биват назначени на държавна работа. Те приемат китайския начин на живот, но поддържат социалните си традиции. До момента на обединяването на Китай отново, страната вече е преминала през десетилетия на относителна политическа стабилност и обществена мобилност, а постоянната ѝ възприемчивост към външни влияния подготвя пътя за появата на една от най-славните епохи в китайската историята – династията Тан (618 – 907).[3]

През периода на Южни и северни династии процесът на китаизация се ускорява сред некитайските пришълци на север и сред туземното население на юг. Този процес е придружаван от увеличаващата се популярност на будизма, който пристига в Китай през 1 век. Даоизмът също набира влияние, като два от най-главните му канона са съставени именно през този период. Напредват медицината, астрономията, математиката и картографията. По-ранното изобретение на стремената стимулира разработването на тежката кавалерия като стандарт в боя. Сред интелектуалците на периода се нарежда математикът и астроном Дзу Чунджъ (429 – 500).

Южни и северни династии (386 – 589)
Северни династии Южни династии
Северна Уей 386 – 535 Лю Сун 420 – 479
Южна Ци 479 – 502
Лян 502 – 557
Западна Уей 535 – 557 Източна Уей 534 – 550
Северна Джоу 557 – 581 Северна Ци 550 – 577 Чън 557 – 589 Западна Лян 555 – 587

ИзточнициРедактиране

  1. Gascoigne, Bamber. The dynasties of China : a history. 1st Carroll & Graf. New York, Carroll & Graf Publishers, 2003. ISBN 978-0786712199.
  2. The Southern and Northern Dynasties of China. // China Highlights, 4 юни 2017. Посетен на 15 юли 2020.
  3. а б в Period of the Northern and Southern Dynasties (386 – 581). // The Metropolitan Museum of Art. Department of Asian Art., октомври 2002. Посетен на 15 юли 2020.