Тази статия е за званието. За председателя на ЕК вижте Жан-Клод Юнкер.

Ю̀нкер е аристократическа титла или военно звание.

Граф Яков Ромбауер, внук на Екатерина II; на служба от 1833 г. като камер-юнкер в Министерството на финансите (1782 – 1849). Гвардейски музей, Санкт-Петербург
Юнкер и генерал в парадни униформи. Павловско военно училище (Русия), 1864 г.

Произход

редактиране

Думата има немски произход и е контракция на израза млад господин: от Junger – млад, и Herr – господин.

През 19 век с термина юнкери са се наричали членовете на висшата аристокрация в Прусия.

Източна Прусия

редактиране

Название на дворяните земевладелци в Източна Прусия през 16 – 20 век и на германските помещици като цяло. Заема господстващо положение във всички сфери на държавната и политическа сфери. Юнкерството е силна опора на феодално-абсолютистката реакция в Европа.

Нацистка Германия

редактиране

По време на Третия райх юнкери са се наричали кандидатите за първо офицерско звание в организацията СС. Първоначално то се е приравнявало на шарфюрер в СС, по-късно на унтершарфюрер в СС. В края на Втората световна война от юнкери, служещи в СС, е сформирана 38 гренадирска дивизия на СС Нибелунген.

Това е военно звание в Руската армия до 1918 г., което се нарежда между званията унтерофицер и оберофицер. Званието са получавали военнослужещи, явяващи се кандидати за придобиване на първо оберофицерско звание, както и учащите се във военно учебни заведения (военни и юнкерски училища, школи) в Русия.

България

редактиране

Юнкери са наричани курсантите във Военното училище в София. Старшите курсанти са имали звание „портупей-юнкер“.