Отваря главното меню

Юнчии или Юнчѝйте[1] (известно и с турското си име Юнджулар, Юнджилар, Юнчулар, на гръцки: Κύμινα, Кимина, до 1926 Γιουντζήδες, Юндзидес[2]) е село в Егейска Македония, Гърция, част от дем Делта в област Централна Македония с 3682 жители (2001).

Юнчии
Κύμινα
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Делта
Географска област Вардария
Надм. височина 3 m
Население 3682 души (2001)
Пощенски код 573 00
Телефонен код 23910 – 4

ГеографияРедактиране

Юнчии е разположено в областта Вардария в Солунското поле на 25 километра западно от град Солун.

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

През османското владичество Юнчии е чисто българско село в Солунска кааза на Османската империя, едно от 37-те села и 10 чифлика в Солунското поле, принадлежащи към Камбанийската епархия с център в Кулакия (Халастра). Основано е през XV век и носи първоначално името Чадъркьой. Около 1750 година Юнчии има 110 къщи, в 1780 има 118 домакинства.[3] В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской ТурцииЮнци като българско село.[4] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Юдзида (Youtzida), Камбанийска епархия, живеят 900 гърци.[5] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Унчите (Untchyté) е показано като село с 230 домакинства и 1424 жители българи.[6] В 1885 година селото има 150 домакинства.[3] В селото пуска корени католическата пропаганда. От 1865 до 1869 година в католическата църква „Св. св. Петър и Павел“ служи отец Поликарп Анастасиадис.[7]

В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Юнчии живеят 890 българи християни.[8] Населението е разделено в конфесионално отношение. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Юнчиите (Yountchiité) има 640 патриаршисти гъркомани и 208 българи униати. В селото функционира гръцко училище.[9] Според преброяване от 1905 година Юнчии има 780 жители.[3]

Според доклад на Димитриос Сарос от 1906 година Юндзидес (Γιουντζίδες) е славяногласно село в Кулакийската епископия с 650 жители с гръцко съзнание. В селото работи гръцко четирикласно смесено училище и детска градина с 68 ученици (20 мъже и 48 жени) и 2 учители.[10]

При избухването на Балканската война в 1912 година пет души от Юнчии са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[11]

В ГърцияРедактиране

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година.

През пролетта на 1914 година гръцките власти арестуват българския униатски свещеник в Юнчиите и го отвеждат в Солун, а 30-ината български униатски семейства са записани като православни гърци. Униатският епископ в Солун Епифаний Шанов пише протестно писмо до властите в Солун, но не получава отговор.[12]

В „Етнография на Македония“, издадена в 1924 година, Густав Вайганд описва Йонджида като българско село на българо-гръцката езикова граница:

От другата страна на Вардар само селото Колакия е гръцко. Валмаса (Валмадес) е, напротив, българско (Гопчевич го дава гръцко), също и Йонджида, която Гопчевич съвсем е забравил.[13]

ЛичностиРедактиране

Родени в Юнчии
  •   Васил Атанасов, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 3 солунска дружина[14]
  •   Георги Алексов, македоно-одрински опълченец, Сборна партизанска рота на МОО[15], умира на 7 ноември 1913 година заточен на Трикери[16].
  •   Георги Василев (1891 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 5 одринска дружина[17]
  •   Георги Стоянов, македоно-одрински опълченец, 3 рота на 3 солунска дружина, Сборна партизанска рота на МОО[18]
  •   Григор Мичев (Мичов, 1892 – ?), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 5 одринска дружина[19]
  •   Харитон Марку (Χαρίτος Μάρκου), гръцки андартски деец, четник при капитан Петру, арестуван е и лежи 2 години в затвор[20]
  •   Христос Приндзас (Χρήστος Πρίντζος), гръцки андартски деец, агент от трети ред[21]

БележкиРедактиране

  1. Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.158
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Γιουντζήδες -- Κύμινα
  3. а б в Официален сайт на дем Вардар
  4. Григорович, В. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи, Москва, 1877, стр. 91.
  5. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 37.
  6. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.154 – 155.
  7. ΕΛΛΗΝΙΚΗ ΚΑΘΟΛΙΚΗ ΚΟΙΝΟΤΗΤΑ (Κωνσταντινούπολη). // Ελληνική Καθολική Εξαρχία. Посетен на 13 ноември 2013.
  8. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 141.
  9. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, рр. 218 – 219.
  10. Παπαδόπουλος, Στ. Ι. Η κατάσταση της παιδείας το 1906 στην ύπαιθρο του Κάζα Θεσσαλονίκης: (Μια ανέκδοτη έκθεση του Δημητρίου Μ. Σάρρου). // Μακεδονικά XV (8). Θεσσαλονίκη, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, 1975. σ. 136 – 137.
  11. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.890.
  12. Елдъров, Светлозар. Католиците в България (1878 – 1989). Историческо изследване. София, Международен център по проблемите на малцинствата и културните взаимодействия, 2002. с. 96. Посетен на 22 октомври 2015.
  13. Вайганд, Густав. Етнография на Македония, т. 1, София, 1992, стр. 465 – 466.
  14. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.60.
  15. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.18.
  16. Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 – 1916, Торонто, 2006, стр.210
  17. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.110.
  18. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.667.
  19. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.466.
  20. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 57. (на гръцки)
  21. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 58. (на гръцки)