Юпер (село)

село в община Кубрат, обл. Разград
Вижте пояснителната страница за други значения на Юпер.

Юпѐр е село в Североизточна България, област Разград, община Кубрат.

Юпер
Чешмата пред читалище „Напредък“
Чешмата пред читалище „Напредък“
България
43.9167° с. ш. 26.4° и. д.
Юпер
Област Разград
43.9167° с. ш. 26.4° и. д.
Юпер
Общи данни
Население331 души[1] (15 март 2024 г.)
8,32 души/km²
Землище39,838 km²
Надм. височина86 m
Пощ. код7338
Тел. код08445
МПС кодРР
ЕКАТТЕ86091
Администрация
ДържаваБългария
ОбластРазград
Община
   кмет
Кубрат
Алкин Неби
(ДПС; 2019)
Кметство
   кмет
Юпер
Добринка Нейкова-Димитров
(ГЕРБ)
Юпер в Общомедия

География

редактиране

Селото се намира в най-северната част на Област Разград в близост до река Дунав. През землището на Юпер преминават Републикански път II-21 и Републикански път III-2102. Юпер отстои на 23 км от общинския център Кубрат, на 40 км от дунавското пристанище Русе, на 60 км от областния център Разград, на 103 км от столицата на Румъния Букурещ, на 187 км от черноморското пристанище Варна и на 346 км от столицата на България София.

От Русе до селото се стига през градовете Мартен и Сливо поле и селата Борисово и Черешово.

Название

редактиране

Според устната традиция селото е преместено на днешното си място през XIX век, след като черкези от близкото Божурово разграбват и опожаряват първото село, построено в близост до днешния водоем Джебрище. Битуват две теории за произхода на названието на селището. Не се отличават с научно-историческа обосновка, а повече с фолклорно-битова характеристика. Според първата, селото е възникнало на мястото на временен походен лагер на отряда на кръстоносеца д'Юбер. Втората теория се основава на специфичния релефен профил на района. Според нея името на селото означава „целувка“ или мястото, в което два съседни хълма се допират, целуват (на турски език: öper - целувка).

Средновековие

редактиране

През 1962 в землището на селото, на висок хълмист терен в местността Вехтите лозя на 2 км южно от селото, е разкрит славянски некропол.[2] Според Живка Въжарова в некрополът са разкрити 74 гроба с 83 урнови (без похлупак) и 3 безурнови погребения чрез трупоизгаряне, разположени в редици или гнезда.[3] Не са проведени трайни укрепителни и благоустроителни мероприятия, поради което точното място на археологическата находка днес е забравено, но все още в литература то се счита като едно от станалите еталонни за археологията на ранното средновековие селища в Североизточна България.[4]

Османски период

редактиране

На 18 април 1702 г. през селото преминава при оттеглянето си антуража на английския посланик в Османската империя и медиатор на Карловицкия договор барон Уилям Пейджет (1637 – 1713). За това свидетелства английския духовник Едмънд Чишъл, който описва местността като гориста и отстояща на ден път от река Дунав.[5]

Ново време

редактиране

Името на село Юпер се споменява в периодичната преса през 1897 г. във връзка с разпространение на филоксера по лозите.[6]

След 1916 г. в селото се заселват 22 семейства на емигранти от окупираната от Кралство Румъния Южна Добруджа.[7] През 1928 г. съществува проект за оземляването им с 900 декара фондова земя.[8]

През 1930 г. селото е посетено от Дора Габе, с чието участие е организиран протестен митинг срещу Ньойския договор.[9] През същата година селото е посетено и от Константин Томов, ръководител на земеделската десница БЗНС Оранжев, който говори пред събиране от 200 души.[10] През 1938 г. в селото функционира местно просветно-благотворително дружество „Добруджа".[11]

В края на Втората световна война през селото преминават отряди на Червената армия и се снабдяват със стопански стоки от селото.[12]

Местният ТКЗС е основан на 26 август 1945 и е сред най-старите и най-големите в региона. През 1970-те Юпер става център на селищна система от няколко околни села.

Местни организации

редактиране

Във фондовете на Териториалния държавен архив в Разград се съхраняват дела и документи на следните организации в селото[13]:

  • Обединено трудово-кооперативно земеделско стопанство „Север“ – 1955 – 1975 г.
  • Трудово-кооперативно земеделско стопанство “Молотов" – 1945 – 1959 и 1987 – 1996
  • Селски общински народен съвет – 1944 – 2001
  • Потребителна кооперация „Надежда“ – 1929 – 1993
  • Народно основно училище „Св. Климент“ – 1945 – 1999
  • Общински комитет на Отечествения фронт – 1947 – 1987
  • Трудово-производителна кооперация „Свобода“ – 1964 – 1967
  • Клоново стопанство – 1976 – 1978
  • Народно читалище „Напредък“ – 1963 – 1994
  • Общински съвет на Българските професионални съюзи – 1979 – 1987
  • Аграрно-промишлен комплекс „Север“ – 1979 – 1988

Демография

редактиране

Мнозинството от жителите на селото са етнически българи от етнографската група на т.нар. „хърцои“; по-малката общност са цигани. Диалектът на българите принадлежи към мизийските говори. Ромите са двуезични – майчиният им език е ромски, същевременно отлично знаят и местния мизийски български говор.

Всички юперчани са православни християни и се черкуват в селския храм „Свети Архангел Михаил“. Храмът е основан през 1881 и днес извършва периодични служби само на големи религиозни празници[14].

Обществени институции

редактиране

Училището „Св. Климент“ навърши 140 години през 2012 г.

Забележителности

редактиране

Юперската кория (Мешетата, Косера) е бивша църковна гора,[15] днес защитена местност в землището на селото.

От обредните традиции е популярен самобитният местен обичай буенек (Лазаруване). Фолклорна група от селото е представяла местните музикални традиции на форуми от национално и международно ниво.[16]

Естествен културен и организационен център е Народно читалище „Напредък“, основано през 1915 г. Това средище разполага с кинозала и изключително богата библиотека с разнообразна българска и преводна литература.

Редовни събития

редактиране

Без специфични кулинарни традиции, юперчани се гордеят с вкусни тестени изделия (гьозлеми) и добро вино.

Личности

редактиране

Източници

редактиране
  1. www.grao.bg
  2. Петър Петров, Образуване на българската държава
  3. Живка Въжарова, Славяни и прабългари по данни на некрополите от VI -XI в. на територията на България // БАН // София, 1976
  4. Борис Д. Борисов, Проблемът за средновековните сезонни селища от територията на дн. Югоизточна България (трансхуманс или номадизъм) // Издательский дом Stratum / Университет «Высшая антропологическая школа», 2019 / стр. 449
  5. Edmund Chishull. Travels in Turkey and back to England / Printed by W. Bowyer in the Year 1747, стр.72, посетен на 7 август 2022
  6. Сеяч - дигитално копие - 25/09/1897, No. 6=7=8, 170-173 стр.
  7. Симеонова, Румяна. Константин Симеонов Петканов - един тракиец, отдал се на Добруджанското освободително движение. // Македонски преглед 43 (3). София, МНИ. с. 116.
  8. Добруджа - дигитално копие - 15/06/1928, No. 66, 2 стр.
  9. ПЪТЕВОДИТЕЛ ПО ФОНДОВЕТЕ НА ДЪРЖАВЕН АРХИВ – СИЛИСТРА (1944–2016)
  10. Славянин - дигитално копие - 06/05/1930, No. 10, 1 стр.
  11. Добруджа - ежедневник на фонд Добруджа - Бабадаг / бр. 55, 12 февруари 1938 г. / стр.3
  12. Сведение за иззетите от съветските войски от жителите на селата Юпер и Звънарци впрегатни коне, каруци, хамути и др. и оставените в замяна такива - с. Юпер, Кубратска околия, 8 окт. 1944 г. ДА – Разград, ф. 5К, оп. 1, а.е. 40, л. 10
  13. archives.government.bg
  14. hramove.bg
  15. Становище за обявяване на защита на гора край с. Юпер @ ekoarhiv.bg
  16. Rayna Katzarova, Variations and Permutations of a Spring Melody // Akadémiai Kiadó / Studia Musicologica Academiae Scientiarum Hungaricae, T. 12, Fasc. 1/4 (1970), p.30
  17. Танчев, И. Австро-унгарският принос в подготовката на българска интелигенция с европейско образование (1878–1912). Втора част. – Институт за исторически изследвания - Българска академия на науките, 2012, стр. 181.

Външни препратки

редактиране