Юридическа психология

Юридическата психология, по-рядко наричана правна психология, е емпиричното психологическо изследване на правото, правните институции и хората, които практикуват правото. Тоест това е раздел от психологията, чийто предмет на изучаване са психологическите характеристики и особености на дейностите свързани с правоприлагането, а именно:

  • осъществяването на правосъдието и в частност психология на поведението на участниците в наказателното производство и работата на служителите на правоохранителните органи и другите правни служби, например:
    • въпроси, свързани със спомените на свидетеля;
    • взимането на решение от съдебните заседатели (в американската правна система);
    • разследванията;
    • разпитите.

Терминът „правна психология“ започва да се употребява едва в последно време, основно като разграничение от експерименталния фокус на правната психология спрямо клинично-ориентираната съдебна психология.[1] Правната и съдебната психология заедно формират полето „право и психология“. Следвайки предходни опити от психолози да отговорят на съществени правни проблеми и въпроси право и психология става изследователско поле през 60-те години на 20 век, като опит в усилието да се разширят възможностите на правораздаването. Многодисциплинарната Дивизия 41 на Американската психологическа асоциация – Американското общество за психология и право – действа, като има за своя цел спомагането на приноса на психологията към разбирането на правото и правните системи чрез изследвания, както и чрез осигуряване на обучение на психолози в правните въпроси и съответно на правния персонал в психологическите въпроси и теми.

ИсторияРедактиране

Всеки тип изследвания, които комбинират психологическите принципи с правно приложение или контекст, могат да бъдат считани за правна психология (макар че теми, свързани с клиничната психология са част по-скоро от съдебната психология).

По тази причина историята на юридическата психология се разглежда двуяко – и от гледна точка на историята на правото и на психологията. За основополагащ труд в областта на юридическата психология се счита „За престъпленията и наказанията“ на Чезаре Бекария (1738 – 1794).[2]

Задачи и целиРедактиране

  • осъществява научен синтез на психологическите и юридическите знания;
  • разкрива правно-психологическата същност на основните правни категории;
  • гарантира разбиране чрез вникване в дълбочина от юриста в обекта на неговата деятелност – на база конкретното човешко поведение;
  • разкрива особеностите на психичната дейност на различните субекти в правоотношението и тяхното психично състояние в различни житейски ситуации по отношение на правоприлагането и правоохранителната дейност;
  • изготвя препоръки за усъвършенстване на законодателството.

МетодиРедактиране

Поради обстоятелството, че правната психология е приложна дисциплина, тя е насочена към изследване и изучаване на правнозначими явления и казуси в обективната действителност, използвайки общопсихологическа методология. Тя е повече психологическа дисциплина, а методологията ѝ включва:

  • метод на структурния анализ;
  • метод на структурно-генетичен анализ;
  • методи на качествения (функционален) и количествен (статистически) анализ;
  • метод на естествения експеримент и метод на лабораторния експеримент;
  • метод на беседата;
  • метод на изследване на гражданските и наказателни дела, както и на следствените и съдебните грешки;
  • биографичен метод;
  • метод на обощение на независимите характеристики;
  • съдебно-психологическа експертиза;
  • метод на анкетата, метод на задълбоченото интервю, метод на балообразуващото оценяване и класиране;
  • метод на изследване на конкретния случай като индивидуален подход (монографичен метод).

Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Legal psychology“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.  

Външни препраткиРедактиране