Юрий Венелин
Ю̀рий Ива̀нович Венѐлин (псевдоним на Георги Хуца) е украински[1] славист, българист, фолклорист, етнограф, филолог.
| Юрий Венелин Georgius Hutza | |
|---|---|
| украински българист и етнограф | |
 | |
| Роден | |
| Починал | |
| Учил в | Лвовски университет Императорски Московски университет |
| Научна дейност | |
| Област | Филология, етнография |
| Повлиял | Васил Априлов |
| Юрий Венелин в Общомедия | |
БиографияРедактиране
Роден е на 22 септември 1802 г. в село Тибава (днес в Закарпатска област, Украйна) в свещеническо семейство от русински произход.[2] След като завършва гимназия в Ужгород, постъпва в Сарматския лицей под името Юрий Венелин. В лицея бъдещият учен се увлича по историческите науки. През 1822 г. постъпва в Лвовския университет. По-късно заминава за Кишинев, където проучва езика и историята на българските преселници. Продължава обучението си в Москва, където следва медицина, но неговият интерес в областта на българския фолклор и етнография не престават.
През 1829 г. Юрий Венелин издава един от най-задълбочените си и значими трудове, слагащ началото на съвременната българска фолклористика и етнография, а именно „Старите и сегашни българи в тяхното политическо, народописно, историческо и религиозно отношение спрямо русите“. Тази книга намира широк отзвук както в Русия, така и в тогавашните български земи. Чрез своя труд Юрий Венелин оказва голямо влияние върху зараждащата се българска интелигенция.
През 1830 г. е командирован в България от Руската академия в Санкт-Петербург (която през 1841 г. се слива с Руската академия на науките). Посещава някои български градове като Варна, Каварна, Силистра и други, и записва редица народни песни и умотворения, като се запознава непосредствено с някои особености на българския език.
През 1836 г. установява контакти с доайена на българската емиграция в Одеса Васил Априлов, с когото води оживена кореспонденция. Той убеждава Васил Априлов да събира и съхранява песенния български фолклор. През този период Венелин изследва българския фолклор, етнография и език. Тези негови проучвания ще залегнат в по-късните му трудове.
Юрий Венелин е автор на съчинението „Старите и сегашни българи в тяхното политическо, народописно, историческо и религиозно отношение спрямо русите“, издадено в 3 тома през 1829 – 1841 г. Този труд прави известно името на българите сред по-широк кръг от руската общественост и повлиява на много българи, между които и на Васил Априлов, да осъзнаят своята народност. Неговата книга „Критически изследвания за българската история“ е публикувана посмъртно (с известни съкращения) през 1849 г. в Москва по инициатива на Спиридон Палаузов и със средствата на живеещия в Русия български търговец Иван Денкоглу. През 1853 г. книгата е публикувана изцяло (по ръкописа на автора) в Земун, Австрийска империя, в български превод на калоферския учител Ботю Петков (бащата на Христо Ботев) и нейната поява изиграва сериозна роля в развитието на българската историография около средата на 19 век.
Юрий Венелин умира в Москва на 26 март 1839 г. Погребан е в Даниловия манастир до гроба на Николай Василевич Гогол.
ДругиРедактиране
На негово име са кръстени улици в Бургас, Враца, Варна, Видин, Габрово, Дупница, Пловдив, Хасково, Русе, Разград, Силистра, Монтана, Сливен, София и Стара Загора. В Габрово на едноименната улица има паметник на Юрий Венелин.
БиблиографияРедактиране
- Древние и нынешние болгары в политическом, народописном, историческом и религиозном их отношении к россиянам. Историко-критические изыскания. Т. I. Москва, 1829
- О характере народных песен у славян задунайских. Москва, 1835
- О зародыше новой болгарской литературы. Москва, 1838
- „Граматика на сегашния български език“;
- Влахо-болгарские или дако-славянские грамоты, собранные и объясненные на иждивении Императорской Российской Академии. Санкт-Петербург, 1840
- Древние и нынешние словене в политическом, народописном, историческом и религиозном их отношении к россиянам. Историко-критические изыскания. Т. II. Москва, 1841
- Скандинавомания и ее поклонники или столетние изыскания о варягах. Историко-критическое разсуждение. Москва, 1842
- Критические изследования об истории болгар, с прихода болгар на Фракийский полуостров до 968 года, или покорения Болгарии Великим князем русским, Святославом. Изданны на иждивении болгарина И. Н. Денкоглу. Москва, 1849
- Древние и нынешние болгары в политическом, народописном, историческом и религиозном их отношении к россиянам. Историко-критические изыскания. Издание второе. Москва, 1856
- Ученое путешествие Ю. И. Венелина в Болгарию (1830 – 1831). Публикация подготовлена Г. К. Венедиктовым. Москва, 2005
ЛитератураРедактиране
- Московский телеграф, Ч. 28 (1829), 485 – 486 Критична бележка на Н. Полевой за току-що публикуваната книга на Венелин „Древние и нынешние болгары“
- Безсонов, П. Болгарские песни из сборников Ю. И. Венелина, Н. Д. Катранова и других болгар (= Временник Императорского Московского Общества истории и древностей российских, Кн. XXI, Ч. II:Материалы). Москва, 1855
- Миларов, Ст. Василий Евстатиевич Априлов, мощният подвижник на новото образование в България. Опис на живота и на деятелността му. Одеса, 1888, с. 29 – 30
- Динеков, П. Български фолклор. Ч. I. София, 1990, 78 – 82.
- Ю. И. Венелин в болгарском Возрождении. Отв. ред. Г. К. Венедиктов. Москва, 1998. Публ. в: Цанев, Д. Българската историческа книжнина през Възраждането: XVIII – първата половина на XIX в. София, 1989.
ИзточнициРедактиране
- ↑ Вакарелски, Христо. Етнография на България. София, Наука и изкуство, 1977. ISBN 978-954-320-582-0. с. 26.
- ↑ А. Н. Пипин, В. Д. Спасович, ІІ. Вековете на турското иго и началото на Възраждането. В: История на българската литература, под ред. на Албена Вачева, LiterNet, Варна 2006 (Първо издание. Кюстендил: Издава книжарницата на В. Д. Поборник, 1884).