Юрий Венелин

украински българист и етнограф

Ю̀рий Ива̀нович Венѐлин (псевдоним на Георги Хуца) е украински[1] славист, българист, фолклорист, етнограф, филолог.

Юрий Венелин
Georgius Hutza
украински българист и етнограф
Роден
Починал
Учил вЛвовски университет
Императорски московски университет
Научна дейност
ОбластФилология, етнография
ПовлиялВасил Априлов
Юрий Венелин в Общомедия

Биография

редактиране

Роден е на 22 септември 1802 г. в село Тибава (днес в Закарпатска област, Украйна) в свещеническо семейство от русински произход.[2] След като завършва гимназия в Ужгород, постъпва в Сарматския лицей под името Юрий Венелин. В лицея бъдещият учен се увлича по историческите науки. През 1822 г. постъпва в Лвовския университет. По-късно заминава за Кишинев, където проучва езика и историята на българските преселници. Продължава обучението си в Москва, където следва медицина, но неговият интерес в областта на българския фолклор и етнография не престават.

През 1829 г. Юрий Венелин започва да издава един от най-задълбочените си и значими трудове, слагащ началото на съвременната българска фолклористика и етнография, а именно „Старите и сегашни българи в тяхното политическо, народописно, историческо и религиозно отношение спрямо русите“. Тази книга намира широк отзвук както в Русия, така и в тогавашните български земи, прави известно името на българите сред по-широк кръг от руската общественост и повлиява на много българи, между които и на Васил Априлов, да осъзнаят своята народност. Съчинението е издадено в 3 тома в периода (1829 – 1841 г.).

През 1830 г. е командирован в България от Руската академия в Санкт-Петербург (която през 1841 г. се слива с Руската академия на науките). Посещава някои български градове като Варна, Каварна, Силистра и други, и записва редица народни песни и умотворения, като се запознава непосредствено с някои особености на българския език.

За населението в европейската част на Османската империя Юрий Венелин пише в „Старите и сегашни българи в тяхното политическо, народописно, историческо и религиозно отношение спрямо русите“:[3]

Населението на България се състои: главното – от българи; второстепенното – от турци, власи и гърци.
Населението на Румелия се състои: главното – от българи; второстепенното – от турци, гърци и др.
Населението на Македония се състои: коренното – от българи; второстепенното – от турци и гърци.
Населението на Албания се състои: главното – от скипетари (албанци, арнаути); второстепенното – от българи.
Населението на Тесалия се състои от власи, българи, турци, гърци.

В книгата си „О характере народных песен у славян задунайских“ (1835) той отбелязва:

Българите още повече обичат песните, отколкото сърбите. За приключенията на Крали Марко те зная много неща, които не знаят и сърбите, още повече, че Крали Марко се е родил в тяхната страна, в град Прилеп, и повече е скитал из България. Неговите дела съставят единна, огромна героична епопея – това е Одисеята на балканските славяни.[4]

През 1836 г. установява контакти с доайена на българската емиграция в Одеса Васил Априлов, с когото води оживена кореспонденция. Той убеждава Васил Априлов да събира и съхранява песенния български фолклор. През този период Венелин изследва българския фолклор, етнография и език. Тези негови проучвания ще залегнат в по-късните му трудове.

Неговата книга „Критически изследвания за българската история“ е публикувана посмъртно (с известни съкращения) през 1849 г. в Москва по инициатива на Спиридон Палаузов и със средствата на живеещия в Русия български търговец Иван Денкоглу. През 1853 г. книгата е публикувана изцяло (по ръкописа на автора) в Земун, Австрийска империя, в български превод на калоферския учител Ботю Петков (бащата на Христо Ботев) и нейната поява изиграва сериозна роля в развитието на българската историография около средата на 19 век.

Юрий Венелин умира в Москва на 26 март 1839 г. Погребан е в Даниловия манастир до гроба на Николай Василевич Гогол.

На негово име са кръстени улици в Бургас, Враца, Варна, Видин, Габрово, Дупница, Пловдив, Хасково, Русе, Разград, Силистра, Монтана, Сливен, София и Стара Загора. В Габрово на едноименната улица има паметник на Юрий Венелин.

Библиография

редактиране
 
Титулна страница на Издирвания за историята българска. Земунъ, 1853

Литература

редактиране

Източници

редактиране
  1. Вакарелски, Христо. Етнография на България. София, Наука и изкуство, 1977. ISBN 978-954-320-582-0. с. 26.
  2. А. Н. Пипин, В. Д. Спасович, ІІ. Вековете на турското иго и началото на Възраждането. В: История на българската литература, под ред. на Албена Вачева, LiterNet, Варна 2006 (Първо издание. Кюстендил: Издава книжарницата на В. Д. Поборник, 1884).
  3. Етнография на Македония, Извори и материали в два тома. Т. 1. София, Издателство на Българската академия на науките, 1992. ISBN 954-430-061-9. с. 59.
  4. Етнография на Македония, Извори и материали в два тома. Т. 1. София, Издателство на Българската академия на науките, 1992. ISBN 954-430-061-9. с. 66.

Външни препратки

редактиране