Ю̀рий Ива̀нович Венѐлин (псевдоним на Георги Хуца) е руски славист, българист, фолклорист, етнограф, филолог.

Юрий Венелин
Georgius Hutza
украински българист и етнограф

Роден
Починал

Образование Лвовски университет
Императорски Московски университет
Научна дейност
Област Филология, етнография
Образование Лвовски университет
Повлиял Васил Априлов
Юрий Венелин в Общомедия

БиографияРедактиране

Роден е на 22 септември 1802 г. в село Тибава (днес в Закарпатска област, Украйна) в свещеническо семейство от русински произход.[1] След като завършва гимназия в Ужгород, постъпва в Сарматския лицей под името Юрий Венелин. В лицея бъдещият учен се увлича по историческите науки. През 1822 г. постъпва в Лвовския университет. По-късно заминава за Кишинев, където проучва езика и историята на българските преселници. Продължава обучението си в Москва, където следва медицина, но неговият интерес в областта на българския фолклор и етнография не престават.

През 1829 г. Юрий Венелин издава един от най-задълбочените си и значими трудове, слагащ началото на съвременната българска фолклористика и етнография, а именно „Древните и съвременни българи в тяхното политическо, народностно, историческо и религиозно отношение спрямо русите“. Тази книга намира широк отзвук както в Русия, така и в тогавашните български земи. Чрез своя труд Юрий Венелин оказва голямо влияние върху зараждащата се българска интелигенция.

През 1830 г. е командирован в България от Руската академия в Санкт-Петербург (която през 1841 г. се слива с Руската академия на науките). Посещава някои български градове като Варна, Каварна, Силистра и други, и записва редица народни песни и умотворения, като се запознава непосредствено с някои особености на българския език.

През 1836 г. установява контакти с доайена на българската емиграция в Одеса Васил Априлов, с когото води оживена кореспонденция. Той убеждава Васил Априлов да събира и съхранява песенния български фолклор. През този период Венелин изследва българския фолклор, етнография и език. Тези негови проучвания ще залегнат в по-късните му трудове.

Юрий Венелин е автор на съчинението „Старите и сегашни българи в тяхното политическо, народописно, историческо и религиозно отношение спрямо русите“, издадено в 3 тома през 1829 – 1841 г. Този труд прави известно името на българите сред по-широк кръг от руската общественост и повлиява на много българи, между които и на Васил Априлов, да осъзнаят своята народност. Неговата книга „Критически изследвания за българската история“ е публикувана посмъртно (с известни съкращения) през 1849 г. в Москва по инициатива на Спиридон Палаузов и със средствата на живеещия в Русия български търговец Иван Денкоглу. През 1853 г. книгата е публикувана изцяло (по ръкописа на автора) в Земун, Сърбия в български превод на калоферския учител Ботю Петков (бащата на Христо Ботев) и нейната поява изиграва сериозна роля в развитието на българската историография около средата на 19 век.

Юрий Венелин умира в Москва на 26 март 1839 г. Погребан е в Даниловия манастир до гроба на Николай Василевич Гогол.

ДругиРедактиране

На негово име са кръстени улици в Бургас, Враца, Варна, Видин, Габрово, Дупница, Пловдив, Хасково, Русе, Разград, Силистра, Монтана, Сливен, София и Стара Загора. В Габрово на едноименната улица има паметник на Юрий Венелин.

БиблиографияРедактиране

 
Титулна страница на Издирвания за историята българска. Земунъ, 1853

ЛитератураРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. А. Н. Пипин, В. Д. Спасович, ІІ. Вековете на турското иго и началото на Възраждането. В: История на българската литература, под ред. на Албена Вачева, LiterNet, Варна 2006 (Първо издание. Кюстендил: Издава книжарницата на В. Д. Поборник, 1884).

Външни препраткиРедактиране