Юрий Валериевич Никифоров (на руски: Юрий Валерьевич Никифоров, на украински: Юрій Валерійович Никифоров) е бивш руски и украински футболист, защитник. В различни периоди от кариерата си е играл и като полузащитник и нападател. Най-известен като футболист на Спартак Москва и Руския национален отбор.

Юрий Никифоров
Лична информация
Роден
Юрий Валериевич Никифоров
16 септември 1970 г. (53 г.)
Ръст188 см
Постзащитник
Настоящ отбор
Отборотказал се
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1986 – 1988
1987
1988 – 1989
1990 – 1992
1993 – 1996
1996 – 1998
1998 – 2002
2002 – 2003
2003 – 2004
Черноморец
СКА Одеса*
Динамо Киев
/Черноморец
Спартак Москва
Спортинг Хихон
ПСВ Айндховен
РКК Валвейк
Урава Ред Дайъмъндс
1
5
2
76
85
65
99
29
12
(0)
(0)
(0)
(5)
(16)
(3)
(5)
(1)
(0)
Национален отбор
1992
1992
1993 – 2002
Общност на независимите държавиОНД
Украйна
Русия
4
3
55
(0)
(0)
(6)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
* Играе под наем в посочения отбор.
Юрий Никифоров в Общомедия

Кариера редактиране

Започва кариерата си в Черноморец (Одеса). През 1987 г. отбива военната си служба в СКА Одеса. Същата година става световен шампион до 16 години с юношеския отбор на СССР. Никифоров, тогава нападател, отбелязва 5 гола в 6 мача и е аплодиран от самия Пеле. Юрий поделя голмайсторския приз с котдивоареца Муса Траоре. През 1988 г. става европейски шампион с юношеската „Сборная“ до 19 години. Пред младокът се открива ярко бъдеще и той е привлечен в Динамо Киев, ръководен от Валери Лобановский. Юрий обаче играе повече в дублиращия отбор, а за първия състав записва едва 2 мача през 1989 г. Връща се в родния си Черноморец, където вече играе като защитник. Стабилната игра на Никифоров му спечелва място в олимпийския състав на СССР, за който той записва 6 срещи.

След разпадането на СССР Никифоров записва няколко мача за националния отбор на ОНД, но не попада в състава за Евро 1992. След европейското този обединен отбор се разпада, а Юрий избира да играе за Украйна и записва 3 срещи. Междувременно продължава да е неизменна част от Черноморец до края на 1992 г., когато преминава в отбора на Спартак Москва. След известно време Юрий заиграва заедно с добрия си приятел и бивш съотборник от Черноморец Иля Цимбалар в Спартак и националния отбор на Русия. В състава на „червено-белите“ Олег Романцев използва Никифоров на почти всички позиции – от защитник до нападател. След много силния сезон на Спартак в Шампионската лига (1/4 финал) през 1995/96 западните клубове насочват интереса си към Юрий.

През лятото на 1996 г., след участието на Юрий на Евро 1996 в състава на Русия, той преминава в Спортинг Хихон. Там играе заедно с Игор Ледяхов и Дмитрий Черишев. Хихон обаче е сред аутсайдерите на испанската Примера Дивисион и изпада през 1998 г. Въпреки че Никифоров е твърд титуляр и изиграва 65 мача за 2 сезона, той не желае да играе в по-долна дивизия и напуска отбора. Подписва с холандския гранд ПСВ Айндховен. В ПСВ Никифоров също играе със свой сънародник – Дмитрий Хохлов. Отборът редовно играе в Шампионската лига, макар и без особен успех. В състава на „филипсите“ Юрий печели 2 титли и 3 суперкупи на Холандия. През 2001 г. Лийдс Юнайтед предлага за защитника 10 млн. долара, но трансферът пропада.

През 2002 г. участва на Световното първенство в Япония и Република Корея, но след края на шампионата се отказва от националния отбор. Договорът на футболиста с ПСВ изтича и той преминава като свободен агент в РКК Валвейк. Изиграва 29 мача и вкарва 1 гол. След края на сезона обаче Никифоров решава, че Холандия му е омръзнала и е време да потърси ново предизвикателство. Той преминава в японския Урава Ред Дайъмъндс. През 2004 г. получава тежка контузия, която го вади от терените за половин година. В началото на 2005 г. Никифоров слага край на кариерата си.

Награди редактиране

  • Световен шампион до 16 г. – 1987
  • Европейски шампион до 19 г. – 1988
  • Купа на Украйна – 1992
  • Шампион на Русия – 1993, 1994, 1996
  • Купа на Русия – 1994
  • Купа на ОНД – 1993
  • Шампион на Холандия – 2000, 2001
  • Суперкупа на Холандия – 1998, 2000, 2001
  • Купа на лигата на Япония – 2003

Външни препратки редактиране