Юрий Павлович Сьомин (на руски: Ю́рий Па́влович Сёмин) е бивш съветски и руски футболист и настоящ треньор по футбол.

Юрий Сьомин
Лична информация
ПрякорПалыч
Роден
Юрий Павлович Сьомин
11 май 1947 г. (76 г.)
Постполузащитник
нападател
Юношески отбори
0000–1964 Спартак Орел
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1964 – 1965
1965 – 1967
1967 – 1971
1971 – 1973
1973 – 1974
1975 – 1977
1977 – 1980
Общо:
Спартак Орел
Спартак Москва
Динамо Москва
Кайрат
Чкаловец
Локомотив Москва
Кубан
16
43
95
43
27
78
84
386
(6)
(6)
(19)
(5)
(4)
(9)
(15)
(67)
Треньор
1982 – 1983
1983 – 1986
1986 – 1990
1991
1992 – 2005
1992 – 1999
2005
2005 – 2006
2006 – 2007
2007 – 2009
2009 – 2010
2010 – 2012
2013 – 2014
2014 – 2015
2015
2016 – 2020
Кубан
Памир Душанбе
Локомотив Москва
Нова Зеландия до 23 г.
Локомотив Москва
Русия (помощник)
Русия
Динамо Москва
Локомотив Москва (президент)
Динамо Киев
Локомотив Москва
Динамо Киев
Габала
Мордовия Саранск
Анжи Махачкала
Локомотив Москва
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
Юрий Сьомин в Общомедия

Кариера редактиране

Кариера като футболист редактиране

Дебюта си в мъжкия футбол прави през 1964 със Спартак Орел – отбор, който по това време се състезава във Втора съветска дивизия. Година по-късно е трансфериран в Спартак Москва, където играе за два сезона. През 1968 година преминава в Динамо Москва, с който през 1970 печели единствения си трофей в кариерата си на активен футболист – Купата на Съветския съюз. Година след триумфа Сьомин напуска Милиционерите и последователно играе за Кайрат, Чкаловец Новосибирск, ЛЛокомотив Москва и Кубан Краснодар, където през 1980 приключва активната си спортна кариера.

Кариера като треньор редактиране

Две години след като спира с активния футбол, Сьомин е назначен за треньор на последния си тим – Кубан. През 1983 година поема Памир Душанбе, но не успява да постигне успехи.

От 6 януари 1986 до 18 април 2005 година (с кратко прекъсване през 1991) води Локомотив Москва, като именно начело на Московските железничари постига най-големите си успехи, като на два пъти печели шампионата и Суперкупата на Русия и пет пъти Купата на Русия, както и редица други трофеи.

В началото на 2005 година поема закъсалия по това време руски национален отбор, като задачата му е да класира Сборная на Световното първенство през 2006. Въпреки че Сьомин не губи нито един мач като национален селекционер, Русия не успява да се класира за световните финали, поради което треньора напуска.

От ноември 2005 до август 2006 година тренира Динамо Москва.

След това през сезон 2006/07 отново се завръща в Локовотив Москва, този път като президент на отбора.

От 2007 до 2012 г., с изключение на сезон 2009/10, води украинския гранд Динамо Киев. Извежда тима си до титлата през сезон 2008/09 и Суперкупата на страната през 2011.

След като напуска Украйна ръководи за по един сезон азербайджанския Габала и руските Мордовия и Анжи.

На 26 август 2016 година се завръща за общо шести път в Локомотив Москва. При четвъртия си престой в Локомотив печели 4 трофея – шампионската титла през 2018 г., две Купи на Русия и Суперкупата на страната.

Успехи редактиране

Като футболист редактиране

  Динамо Москва
  Локомотив Москва
  • Носител на Купата на Европейските железници (1): 1976

Като треньор редактиране

  Локомотив Москва
  Динамо Киев

Външни препратки редактиране