Отваря главното меню

Ябланово

българско село

Ябла̀ново е село в Северна България. То се намира в община Котел, област Сливен.

Ябланово
Общи данни
Население 3176 (ГРАО, 2015-03-15)*
Надм. височина 402 m
Пощ. код 8989
Тел. код 04587
МПС код СН
ЕКАТТЕ 87031
Администрация
Държава България
Област Сливен
Община
   - кмет
Котел
Коста Каранашев
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Ябланово
Джемал Чобан
(ДПС)
Ябланово в Общомедия

ГеографияРедактиране

Село Ябланово е най-голямото село в Герлово. Разположено е в Източна Стара планина на 27 км североизточно от гр. Котел, на 31 км югоизточно от гр. Омуртаг и на 68 км от гр. Шумен. Намира се на 42,99° северна ширина и 26,55° източна дължина. Надморската височина варира от 458 до 499 м в различните му части. Близо до селото минава р. Луда Камчия.

ИсторияРедактиране

Селото се споменава за първи път в документ от 1573 година и до 1934 година се нарича Алванлар. Основната част от жителите му са предимно мюсюлмани. В началото на 20 век в селото се преселват българи от Кюстендилско, но по-късно повечето от тях се преместват в Котел.

Обществени институцииРедактиране

  • Основно училище „Никола Вапцаров"
  • ЦДГ "Слънчо"
  • Народно читалище "Възраждане 1954"

Традиционна архитектураРедактиране

Традиционните дървени къщи в Ябланово притежават специфични белези, заради които някои автори отделят самостоятелна Ябланова типологична група в дървените народни къщи. Изградени са по характерния за Източна Стара планина начин върху каменни основи са издигнати талпени стени на спонцова конструкция [1].

Специфична яблановска народна носия- Българските алиани са затворена общност и имат своя специфика на религиозните възгледи, бита, обредността. Поради това и облеклото на казълбашките, като елемент на материалната култура, се различава от облеклото на мюсюлманките.

До края на 19 век женската казълбашка носия е била ежедневна, а след това се носи само по празници. Впечатлява със своеобразие, завършеност и изключителна прецизност на изпълнението. Ризата е бяла, от домашно тъкано кенарено платно (Кенарът е памучен плат, тъкан на хоризонтален стан). Кройката й е туникообразна, доста дълга е, но не закрива гащите дон. Яката й е с дълбок отвор. Ръкавите са украсени с разноцветни стилизирани растителни мотиви. Обримчени са с червен и зелен конец. Същият мотив, но обогатен с повече детайли, е извезан като ивица и в долната част, успоредно на съединителните шевове отпред.

Гащите дон, изработени от грубо домашно тъкано платно, са изключително богато орнаментирани по крачолите. Украсата – стилизирани флорални елементи, е с вълнени конци.

Елекът е копринен, син, с тигелирана украса, предимно в червено. Фигурите отново са растителни. На предниците са пришити вълнообразни ширити – бял, зелен, червен.

Характерен елемент е футата - престилка от домашен вълнен черен плат. Функцията й е не само декоративна – тя е основна съставна част от конструкцията на тази носия. Вълненият плат е набран и отгоре се стяга с върви. Вървите се плетат от 8 нишки – основно червени и зелени, и завършват с по два помпона в различни цветове. Везбената украса в двата края е богата, орнаментите са предимно растителни и геометрични. Всъщност, символите, използвани във везбата на ризата, присъстват по-ярко и в декорацията на футата. Завършва с ресни, изнищени от плата.

Коланчето е тясно, тъкано на кори. Коланът, тъкан на кори, поначало е присъщ за носиите в Котленско. Преобладава отново червеният цвят. Забрадката е синя, памучна, с щампирани червени рози. Терлиците от черен шаяк също са украсени с множество орнаменти. Чорапите са бели, памучни, ажурена плетка.

При алианите жените не крият лицата си. С носията са свързани и накитите. Младите момичета носят червени коралови герданчета. Носят се също ръчно изплетени змиевидни гердани от мъниста, гердани от лъскави стъклени топчета, а най-предпочитани са кехлибарените гердани. Пръстените обикновено са с червен камък, за да пази от зло и да носи късмет.

Забележителности Баджал кая, Местността Злостен, Римско кале. Тос кале - 4 км Южно от селото, на десния бряг на потока Беш пънар, при Северозападното подножие на хребета Али баба – паметник от местно значение.

ДругиРедактиране

Традиционен събор „Герлово пее и танцува“ и обичаят "Хъдърлез", който се провежда на 6 май.Хората се обличат с уникалните, характерни само за Ябланово носии и от ранни зори се насочват към местността Сювен Бурну (най високата точка в землището на селото). Целият ден се пеят песни, играят се хора…


БележкиРедактиране

  1. Стамов, Стефан. Дървената народна къща, второ допълнено издание, София 2007, с. 162 – 163.

Външни препраткиРедактиране