Яворяни или Яворени (на гръцки: Πλατάνη, Платани, до 1926 година Γιαβόργιαννη, Яворяни[1]) е село в Република Гърция, в дем Воден (Едеса), област Централна Македония.

Яворяни
Πλατάνη
— село —
Къща в Яворяни
Къща в Яворяни
Гърция
40.7617° с. ш. 22.05° и. д.
Яворяни
Централна Македония
40.7617° с. ш. 22.05° и. д.
Яворяни
Воденско
40.7617° с. ш. 22.05° и. д.
Яворяни
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемВоден
Географска областНидже
Надм. височина160 m
Население361 души (2021 г.)

География

редактиране

Селото се намира на 7 km южно от Воден (Едеса), на 160 m в североизточното подножие на планината Каракамен (Вермио).[2]

В Османската империя

редактиране
 
Църквата „Света Петка“ в Яворяни

Селото е сравнително ново - смята се, че е основано от преселници от мъгленското село Пожарско.[2]

В края на XIX век Яворени е чисто българско село във Воденска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Яворене (Yavoréné) е посочено като село с 10 къщи и 64 жители българи.[3] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Яворени живеят 66 жители българи.[4] Селото е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Яворани (Yavorani) има 72 българи патриаршисти гъркомани.[5]

През Балканската война в селото влизат гръцки войски и след Междусъюзическата Яворяни остава в Гърция.

Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Яворени (Јаворени) има 45 къщи славяни християни.[6]

В 1926 година селото е прекръстено на Платани.[7]

През Втората световна война Яворени пострадва силно.[2] В селото е формирана чета на българската паравоенна организация Охрана и е установена българска общинска власт.[8] Към май 1944 година броят на въоръжените местни българи възлиза на 100 души. На 25 май същата година, след четиричасов бой, те успяват да отблъснат нападение на партизаните на ЕЛАС. Повторно еласистко нападение над селото е извършено на 27 май.[9]

Селото пострадва и по време на Гражданската война.[2]

Селото е богато. Населението произвежда много овошки - праскови, ябълки и череши, както и частично и жито. Развито е и краварството.[2]

Прекръстени с официален указ местности в община Яворяни на 6 август 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Караули[10] Καραούλι Скопия Σκοπιά[11] възвишение в Каракамен на Ю от Яворяни (369,5 m)[10]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 55[2] 128[2] 322[2] 379[2] 387[2] 499[2] 453[2] 478[2] 466[2] 465 401

Личности

редактиране
Родени в Яворяни
Починали в Яворяни
  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в г д е ж з и к л м н о Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 49. (на македонска литературна норма)
  3. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 156-157.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 148.
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 190-191. (на френски)
  6. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 26. (на сръбски)
  7. Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  8. Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  9. Даскалов, Георги. Клио срещу Темида. Антон Калчев – хуманист или военнопрестъпник“, Военно издателство, София, 2013, с. 156-157.
  10. а б По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  11. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1073. (на гръцки)