Яворец (община Кичево)
Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в България вижте Яворец.
Яворец или Яорец (на македонска литературна норма: Јаворец; на албански: Javoreci) е село в община Кичево, в западната част на Северна Македония.
| Яворец Јаворец | |
|---|---|
| — село — | |
 Стари къщи в Яворец | |
  Яворец | |
| Страна |  Северна Македония |
| Регион | Югозападен |
| Община | Кичево |
| Географска област | Горна Копачка |
| Надм. височина | 1028 m |
| Население | 5 души (2002) |
| Пощенски код | 6261 |
| Яворец в Общомедия | |
География редактиране
Селото е разположено в областта Горна Копачка.
История редактиране
В XIX век Яворец е чисто българско село в Кичевска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Яворец фигурира два пъти - веднъж като Лорец (Loretz) - село с 14 домакинства с 55 жители българи и втори път като Язоец (Yazoetz) и 150 домакинства и 400 жители мюсюлмани.[1]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Яорец живеят 160 българи-християни.[2]
Цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Яорец има 176 българи екзархисти.[3]
Статистика, изготвена от кичевския училищен инспектор Кръстю Димчев през лятото на 1909 година, дава следните данни за Яворец:[4]
| Домакинства | Гурбетчии | Грамотни | Неграмотни | ||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| мъже | жени | общо | мъже | жени | общо | ||
| 26 | 10 | 2 | 0 | 2 | 61 | 70 | 131 |
При избухването на Балканската война в 1912 година 1 човек от селото е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[5]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
Църквата „Свети Никола“ е от началото на XX век.[6]
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Яворец като българско село.[7]
Според преброяването от 2002 година селото има 5 жители македонци.[8]
От 1996 до 2013 година селото е част от община Другово.
Личности редактиране
- Родени в Яворец
Раде Тасев, български революционер от ВМОРО, четник на Димче Сарванов[9]- Слави Димитров Тренев, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 11 сярска дружина[10] Младши подофицер, загинал през Първата световна война[11]
Бележки редактиране
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 90-91 и 96-97.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 256.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 156-157. (на френски)
- ↑ Стойчева, Станислава. Аспекти на грамотността на българското население в Македония (1878 – 1912), Македонски преглед, година ХХХVІІІ, 2015, кн. 2, с. 75.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 890.
- ↑ Кичевско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 2013-02-12. Посетен на 15 март 2014 г.
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-09-22
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.46
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 732.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 228, л. 16