Отваря главното меню

Яворяни или Яворени (на гръцки: Πλατάνη, Платани, до 1926 година Γιαβόργιαννη, Яворяни[1]) е село в Република Гърция, в дем Воден (Едеса), област Централна Македония с 465 жители (2001).

Яворяни
Πλατάνη
— село —
Къща в Яворяни
Къща в Яворяни
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Воден
Географска област Нидже
Население 465 души (2001)

ГеографияРедактиране

Селото се намира на 5 километра южно от Воден (Едеса), в североизточното подножие на планината Каракамен (Вермио).

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

 
Църквата „Света Петка“ в Яворяни.

В края на XIX век Яворени е чисто българско село във Воденска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Яворене (Yavoréné) е посочено като село с 10 къщи и 64 жители българи.[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в селото живеят 66 жители българи.[3] Селото е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Яворани (Yavorani) има 72 българи патриаршисти гъркомани.[4]

В ГърцияРедактиране

През Балканската война в селото влизат гръцки войски и след Междусъюзическата Яворяни остава в Гърция. В 1926 година селото е прекръстено на Платани.[5]

През Втората световна война в Яворени е формирана чета на българската паравоенна организация Охрана и е установена българска общинска власт.[6] Към май 1944 година броят на въоръжените местни българи възлиза на 100 души. На 25 май същата година, след четиричасов бой, те успяват да отблъснат нападение на партизаните на ЕЛАС. Повторно еласистко нападение над селото е извършено на 27 май.[7]

ЛичностиРедактиране

Родени в Яворяни
Починали в Яворяни

БележкиРедактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Γιαβόργιανη -- Πλατάνη
  2. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 156-157.
  3. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 148.
  4. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 190-191.
  5. Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  6. Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  7. Даскалов, Георги. Клио срещу Темида. Антон Калчев – хуманист или военнопрестъпник“, Военно издателство, София, 2013, с. 156-157.