Отваря главното меню

Ядрена силова установка (ЯСУ) е силова установка, работеща от енергията на верижната реакция на делението на атомното ядро. Състои се от ядрен реактор и паро- или газотурбинна установка, в която топлинната енергия, отделяща се в реактора, се преобразува в механична или електрическа енергия. КПД на най-добрите образци достига 40%[1].

Има основна сфера на използване във флота: както надводен, така и подводен. Но също може да се използва на автомобилно, железопътно, авиационно и космическо транспортно средство.

ЯСУ, спрямо останалите силови установки работещи с обикновено гориво, предоставя практически неограничена автономност на придвижване (далечина на плаване), и голяма мощност на двигателите: и като следствие, възможност продължително да се използва висока скорост на движение, да се транспортират по-тежки товари и способност да за работа в тежки условия (например: атомен ледоразбивач).

Съдържание

ИсторияРедактиране

В средата на XX век има много проекти за използването на атомната енергия за битови цели. Проекти за използването на ядрен реактор в транспортната промишленост основно разработват САЩ и СССР.

Например компанията Ford през 1958 г. създава концепта Ford Nucleon с ЯСУ.

В средата на 1950-те години в САЩ също се пише, че възможно, скоро ще бъде създаден атомна прахосмукачка[2].

Освен това в отбранителната промишленост на СССР и САЩ разработват: атомен танк, атомовоз, атомолет и ядрен ракетен двигател.

В СССР например, вестник „Гудок“ през 1958 г. пише[3]:

Разбира се, атомният локомотив ще бъде значително по-тяжък от обикновения със същата мощност. Но ако такъв локомотив се изпрати на отдалечена магистрала, например в Арктика, то той ще работи там, с прекъсвания, в течение на целия зимен сезон без допълнително снабдяване. Той лесно ще може да бъде превърнат в подвижна електростанция. Освен това, той може да снабдява с енергия бани, перачници, парници.

Но нито един от тези проекти през XX век така и не е реализиран на практика.

В СССР, в края на 1950-те години, „Опитно-конструкторско бюро Архип Люлка“ съвместно с Курчатовския институт водят научно-изследователски работи по създаването на ядрен авиационен двигател на основата на реактора на горещи неутрони МТ-35. Стендовите наземни изпитания се предполага да бъдат проведени в Московска област, в промишлената зона Тураево на стендовата база на ЦИАМ[4][5].

През 1950-те – 1970-те години в СССР са отделени много средства и ресурси за създаването на ядрен ракетен двигател за космическите ракети, който към 1981 г. практически е създаден, но последващото развитие на този проект е спряно[6].

Частичен успех са някои проекти по използването на ядрени реактори на космическите апарати.

Също, през 1960-те години, се водят работи по създаването на совалка с ядрена двигателна установка за осъществяване на полети между орбитите на Земята, Луната и Марс[7].

През XX век проекти по използването на ЯСУ успешно са реализирани само във водния транспорт и във военноморския флот като:

Съвременно използване на ЯСУРедактиране

В началото на XXI век много от проектите от средата на XX век по използването на ЯСУ са наново преосмислени и започват да се въплъщават с използването на съвременните технологии и с оглед получения положителен и отрицателен опит на миналото.

Залог за успех в реализацията на такива проекти се явява последващата миниатюризация на ядрените реактори в компактни мини АЕЦ, които да не се нуждаят от постоянно обслужване, които днес успешно се разработват в САЩ и Япония[8]. Като пример може да се приведе реактора Rapid-L, разработван в Япония, теглото на който е 8 тона при височина 6 м и ширина 2 м[9].

Например в САЩ в ново въплъщение се възражда проекта за атомолет: през 2003 г. военно-изследователската лаборатория на ВВС на САЩ финансира разработката на атомен двигател за безпилотен самолет-разузнавач Global Hawk с цел да се увеличи продължителността на полета му до няколко месеца[10].

В Русия се възраждат проектите за ядрен ракетен двигател за усвояване на далечния космос[11] и атомовоз в рамките на сътрудничеството на „Росатом“ и ОАО „Руски железници[12].

В съвременните проект за водни и наземни транспортни средства с ЯСУ, най-често ЯСУ се използва като енергетична установка (мини-АЕЦ) изработваща електрически ток и захранваща електрически двигател на транспортно средство.

На такъв принцип днес се строят и проектират всички съвременни атомни ледоразбивачи, атомни подводни лодки, атомоходи и атомовози.

На 1 март 2018 г. Президента на Руската Федерация Владимир Путин съобщава за полетно-конструкторските изпитания на крилата ракета с малогабаритна ядрена енергоустановка[13]. На 3 март 2018 г. информационното агентство ТАСС съобщава за завършването на изпитанията на малогабаритна ядрена енергетична установка, която може да се използва при производството на крилати ракети и подводни апарати[14].

Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Новый политехнический словарь. 653 с.. ISBN 5-85270-322-2.
  2. Статья на сайте Lenta.ru: «Атомный поезд. „Росатом“ и РЖД создадут подвижной состав с ядерным реактором» – 21.02.2011.
  3. Журнал „Популярная механика“ № 11 (ноември) 2008 г.
  4. Кузьмина, 2007, Атомный двигатель
  5. Атомный самолет с ядерным двигателем в   YouTube
  6. Отечественные ядерные ракетные двигатели Архив на оригинала от 2005-04-16 в Wayback Machine..
  7. Mission completed, раздел „Эпоха шаттлов завершается или передача эстафеты“
  8. Сайт Rosatom.ru:«Компактная АЭС по-японски» – 30.10.2009.
  9. Сайт Compulenta.ru: «В Японии разрабатывается мини-АЭС для электроснабжения жилых домов и лунных баз» – 23.08.2001.
  10. Самолеты, которые никогда не летали – Атомный бомбардировщик /Planes That Never Flew – The Atomic Bomber. Discovery Channel, 2003 – 2005. 46:00.
  11. Сайт HiTech.Expert: «Россия будет строить ядерные ракетные двигатели для освоения дальнего космоса» – 13.04.2010
  12. Сайт „Газета. Ru“: «РЖД прокатит на быстрых нейтронах» – 18.02.2011
  13. Путин сообщил о разработке неуязвимой для ПРО ракеты с ядерной энергоустановкой. ТАСС. 1 марта 2018
  14. Источник: в России завершены испытания малогабаритной ядерной энергоустановки. ТАСС. 3 марта 2018.

ЛитератураРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Ядерная силовая установка“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.