Яким Цветанов

български предприемач

Яким Цветанов Стаменков е голям български строителен предприемач и индустриалец.[1]

Яким Цветанов
български предприемач
Роден
Яким Цветанов Стаменков
1878 г.
Починал
1973 г. (95 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България
Сградата на Българската земеделска банка на улица „Иван Вазов“ № 3

Биография

редактиране

Роден през 1878 година в село Радибуш, (Паланечко) тогава в Османската империя. Емигрира в София. Участва като делегат от Паланечкото благотворително братство в обединителния конгрес на Македонската федеративна организация и Съюза на македонските емигрантски организации от януари 1923 година.[2] Развива строителен бизнеср като фирмата му изпълнява следните проекти:

  • Второто крило на Българската земеделска банка;
  • Полагането на бетонните основи на църквата „Свети Александър Невски“;
  • Софийските минерални бани;
  • Второто крило на Държавната печатница;
  • Зданието на д-во „Всехъ Скорбящихъ Радость;
  • Пристройката етаж на Народна банка;
  • Книжния склад на Софийската банка;[1]
  • Министерство на земеделието;
  • Американския колеж в София (заедно с Братята Лазар и Георги Киселинчев);[3]
  • Училища „Отец Паисий“;
  • Агрономическия факултет в София – арх. Овчаров;[4]
  • Българска народна банка – арх. Цолов и арх. Василев;
  • Секурационе Дженерале „Витоша“ София, ул. Московска №5;
  • Читалище и хотел „Славянска беседа“ (1939) (заедно с Братята Лазар и Георги Киселинчев);[5]
  • Железничарският дом до Централната гара;
  • Сградата на кино „Левски“ (1946);[6]
  • Шосето Пловдив – Пазарджик;
  • Студентски дом – срещу паметника на „Цар Освободител“
  • КООП Севастопол на ул, „Г. С. Раковски“ и пл. „Славейков“;
  • Сградата на Съюза на популярните банки – арх. Овчаров;
  • Безплатно – водопровод и канализация на Горнобански път.

След 1944 година работи две години като технически ръководител в „Софболстрой“ и много други частни и обществени сгради.

Цветанов спонсорира Вътрешната македонска революционна организация.[7]

Умира през 1973 година в София.[1]

  1. а б в Парцел 48 // София помни. Посетен на 10 април 2016.
  2. НБКМ-БИА C VIII 38
  3. Бляк, Флойд. Американският колеж в София. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 38.
  4. София с ново място за култура и изкуство в цвят лилав // Vesti.bg. Посетен на 10 април 2016.
  5. Народно читалище „Славянска беседа“ (1880 – 2005). Книга първа. София, 2005. с. 184, 193. Посетен на 10 април 2016. Архив на оригинала от 2016-04-21 в Wayback Machine.
  6. Балев, Васил. Бившето кино „Левски“ – салон за етноджаз и театър // Труд, 31 януари 2010. Посетен на 10 април 2016.[неработеща препратка]
  7. Билярски, Цочо В. ВМРО беше една истинска българска народна организация // Сите българи заедно. Посетен на 10 април 2016.