Я́ков Григо́риевич Гандзю́к (на украински: Я́ків Григо́рович Гандзю́к) е генерал-майор от Руската армия, военен деец на Украинската народна република.

Яков Гандзюк
Яків Григорович Гандзюк
руски и украински генерал
Роден
с. Багриновци, Руска империя
Починал
29 януари 1918 г. (44 г.)
ПогребанВидубицки манастир, Киев, Украйна
Наградиорден Света Анна III степен
Орден „Свети Станислав“ I степен
Орден „Свети Станислав“ II степен
Орден „Свети Станислав“ III степен
орден на свети Владимир, 4-та степен
Орден Свети Владимир III степен
Златно оръжие „За храброст“
Яков Гандзюк в Общомедия

Биография

редактиране

Яков Гандзюк е роден през 1873 година в с. Багриновци, Подолска губерния (дн. Виницка област на Украйна), в селското семейство на запасен артилерист. Завършва 5-и клас в реалното училище във Виница.

Начало на военната служба

редактиране

На 5 ноември 1891 година Яков Гандзюк постъпва на служба като редови войник в 47-и пехотен Украински на Негово Императорско Величество Великия Княз Владимир Александрович полк. След година, на 4 октомври 1892 года е произведен в чин ефрейтор, а след това, на 17 декември същата година, в младши подофицер.

На 6 септември 1893 година, издържайки изпит, постъпва в младшия клас на Одеското пехотно юнкерско училище, което завършва на 26 юли 1895 година с 2-ри разряд, с повишаване в звание офицерски кандидат в 61-ви пехотен Владимирски полк. През следващата година, на 24 декември е произведен в чин подпоручик, а 1 май 1901 година – в поручик. От 5 февруари 1901 до 3 юни 1903 година е адютант на 1-ви батальон.

Руско-японска война и след нея

редактиране

На 13 март 1904 година Яков Гандзюк е изпратен в 6-и Източно-Сибирски стрелкови полк. От 18 до 21 май той временно командва 11-а рота. На 18 ноември е назначен за изпълняващ длъжността завеждащ стопанството на 3-ти батальон. На 17 декември участва в битката при село Линшингоу. На следващия ден е прекомандирован в 12-и пехотен Великолуцки полк. Участва в боевете при село Ламатун (на 19 декември), при село Кудяза на десния бряг на река Хуанхъ (23 декември), на север от Синминтин (3 януари 1905 година).

От 9 до 28 януари 1905 година временно командва 15-а рота. От 29 януари 1905 година е назначен за командващ на 1-ва рота. От 12 до 25 февруари участва в сраженията под Мукден. От 2 до 9 март е при отстъплението от град Телин на Сипингайските позиции. На 12 март 1905 година Яков Григориевич е произведен в щабс-капитан. На 26 август е назначен за изпълняващ длъжността надзорник на подвижна болница №25.

На 23 януари 1906 година Яков Гандзюк е изпратен в 12-и пехотен Великолуцки полк като командващ 4-та рота. На 20 февруари той заминава от Манджурия в Русия, където пристига на 11 март. От 3 април до 30 август временно командва 1-ва рота, а от 30 август е назначен за младши офицер на тази рота. На 14 септември е прекомандирован в извънстроева рота, от 26 октомври е назначен за неин командир.

На 20 октомври 1908 година Гандзюк е изпратен в 177-и пехотен Изборски полк, където временно командва роти: 11-а (11 – 18 ноември същата година), 1-ва (4 януари – 3 февруари 1909 г.), 6-а (23 февруари – 4 март), 3-та – от 4 март същата година. На 25 април 1909 година е командирован на окръжни щабс-капитански стрелкови курсове към Двинския лагер, които успешно завършва на 22 септември. От 18 юли до 8 ноември отново временно командва 3-та рота на 177-и пехотен Изборски полк. От 8 ноември 1909 до 28 февруари 1910 година е началник на полковия отряд разузнавачи. На 28 февруари 1910 година е назначен за временно командващ 8-а рота, а на 15 април е назначен за постоянно на длъжност ротен командир. На 2 ноември отново е назначен за началник на отряда на разузнавачите.

С височайш указ на Управляващия Сенат №1800 от 4 юни 1911 година Яков Григориевич Гандзюк е приет заедно със семейството му за потомствено дворянско достойнство към Руската империя.

На 15 юни 1912 година е изпратен на служба в 180-и пехотен Виндавски полк и след 3 дни, на 18 юни, е повишен в чин капитан. По време на престоя му в полка на 7 юли 1912 година е назначен за командир на 4-та рота. От 24 август до 26 септември 1912 година командва 4-та рота запасни с ниски чинове, извикани за учебен сбор. На 24 февруари 1914 година е произведен в чин подполковник.

Първа световна война

редактиране

На 27 февруари 1914 г. е изпратен в 147-и пехотен Самарски полк и е назначен на 1 април за командир на 2-ри батальон. На 12 август Я. Гандзюк тръгва с полка на поход. Участва в много боеве и престрелки. На 15 октомври в боя при село Павловице е ранен и контузен от шрапнел в дясната част на тялото. На 5 януари 1915 година за бойни заслуги е произведен в чин полковник.

На 12 март 1915 година е назначен за командир на 1-ви батальон на 147-и пехотен Самарски полк. На 1 април в боя при село Козьово (Козювка) е ранен в китката на лявата ръка от куршум с увреждане на прешлена на безименния пръст и контузен в десния крак. На 17 април е назначен за командир на 4-ти батальон на Самарския полк, а 6 юни – на 3-ти. На 26 юни в боя при село Жуков до река Золотая Липа е контузен от камък от взривен снаряд в кутрето на дясната ръка. От 16 юли до 30 август и от 8 до 30 ноември временно командва Самарския полк. От 9 до 28 декември временно командва 146-и пехотен Царицински полк.

На 11 януари 1916 година е назначен за командир на 91-ви пехотен Двински полк. На 22 септември в боя при село Жолнувка е ранен от тежък артилерийски снаряд. След оздравяването си се връща в полка на 3 декември. Общо през войната е раняван 9 пъти.

На 17 април 1917 година е назначен за бригаден командир на 23-та пехотна дивизия. На 6 юни е произведен в чин генерал-майор. На 30 юни е назначен за началник на 104-та пехотна (по-късно 1-ва Украинска) дивизия в състава на 34-ти армейски корпус под командването на генерал-лейтенант Павло Скоропадски.

Служба в армията на УНР и гибел

редактиране

След излизането на Скоропадски в оставка през декември 1917 година заема длъжността командир на 1-ви Украински корпус. Съгласно атестат № 321 от 15 януари 1918 година е началник на 1-ва Украинска пеша казашка дивизия.

В края на януари 1918 година, заедно с началник-щаба на корпуса генерал-майор Яков Сафонов, пристига в Киев за съвещание в Генералния секретариат на Централната рада на УНР. На 25 януари 1918 година е взет в плен и след отказа им да преминат на страната на болшевиките генералите са разстреляни (на тялото на Гандзюк са намерени 12 рани от щикове).

През лятото на 1918 година тялото на генерала е намерено в общ гроб в гробище и е препогребано с военни почести в гробището на Видубицкия манастир в Киев. През 1950-те години гробът му е унищожен, възстановен е през 1990-те във вид на паметник с изображение на кръстосани саби с надпис: „Няма по-голяма любов от тази, ако някой жертва душата си за своите другари“ („Нет больше той любови, как если кто положит душу свою за своих друзей“).

Литература

редактиране
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Гандзюк, Яков Григорьевич“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​