Яков Янков
Тази статия е за костурският общественик и революционер. За дебърския общественик и революционер вижте Яков Янков (Радоеща).
Яков Янков Динков е български общественик и деец на Върховния македоно-одрински комитет.
| Яков Янков | |
|---|---|
| български общественик | |
| Роден |
1860 г.
|
| Починал | 17 октомври 1943 г.
|
| Награди | За военна заслуга |
| Семейство | |
| Баща | Янко Динков Янков |
| Майка | Екатерина Янкова |
| Братя/сестри | Анастас Янков, Натанаил Янков, Данаил Янков, Мария Янкова |
| Яков Янков в Общомедия | |
Биография Редактиране
Яков Янков е роден през 1860 г. в голямото будно българско костурско село Загоричани, тогава в Османската империя, днес Василиада, Гърция.[1] Брат е на българския революционер и водач на Върховния комитет Анастас Янков.[2] Яков Янков емигрира в Свободна България и влиза в Македонската организация. Делегат е на Втория (декември 1895),[3] Третия (ноември 1896),[4] Четвъртия (юни 1897)[5] и Шестия македонски конгрес (май 1899) от Шуменското македонско дружество.[6]
Към 1910 година е председател е на Костурското благотворително братство и подписва „Мемоар на Македонските братства в столицата до Славянски събор в София“.[7]
Участва в Първата световна война като запасен подпоручик. Награден е с орден „За военна заслуга“, V степен.[8]
След войните, през октомври 1920 година на Втория велик събор е избран за член на Изпълнителния комитет на Съюза на македонските братства заедно с д-р Иван Каранджулов, Никола Стоянов, Христо Станишев, Наум Томалевски, д-р Божирад Татарчев, Никола Дишков, Петър Глушков, Христо Попов и Славейко Матов.[9]
Яков Янков е сред редакторите на вестник „Македония“ (1919 – 1923), орган на Изпълнителния комитет на македонските братства.[10]
Умира на 17 октомври 1943 година в София.[1]
Бележки Редактиране
- ↑ а б Загорицко благотворително и взаимноспомагателно д-во „Илинденъ“. Скръбна весть. // Миръ 49 (12943). 18 октомврий 1943.
- ↑ Янков, Анастас. Моите възспоменания по Македоно-одринския въпрос. - В: От София до Костур. София, ИК „Синева“, 2003. ISBN 954-99-83-23-4. с. 171.
- ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 53-57, 60, 66.
- ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 91-101.
- ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 106-107.
- ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 131.
- ↑ Мемоар на Македонските братства в столицата до Славянски събор в София. // Дебърски глас II (II). 28 юни 1910.
- ↑ ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 208-209
- ↑ Баждаров, Георги. Моите спомени. София, 1929. Посетен на 16 януари 2016.
- ↑ Йорданов, Велико. Прослава на Цанко Церковски. 1921. с. 36.