Яков Янков

български общественик
Тази статия е за костурския общественик и революционер. За дебърския общественик и революционер вижте Яков Янков (Радоеща).

Яков Янков Динков е български общественик и деец на Върховния македоно-одрински комитет.

Яков Янков
български общественик
Роден
1860 г.
Починал
НаградиЗа военна заслуга
Семейство
Братя/сестриАнастас Янков
Натанаил Янков
Яков Янков в Общомедия

Биография

редактиране

Яков Янков е роден през 1860 година в голямото будно българско костурско село Загоричани, тогава в Османската империя, днес Василиада, Гърция.[1] Брат е на българския революционер и водач на Върховния комитет Анастас Янков.[2] Яков Янков емигрира в Свободна България и влиза в Македонската организация. Делегат е на Втория (декември 1895),[3] Третия (ноември 1896),[4] Четвъртия (юни 1897)[5] и Шестия македонски конгрес (май 1899) от Шуменското македонско дружество.[6]

Към 1910 година е председател е на Костурското благотворително братство и подписва „Мемоар на Македонските братства в столицата до Славянски събор в София“.[7]

Участва в Първата световна война като запасен подпоручик. Награден е с орден „За военна заслуга“, V степен.[8]

След войните, през октомври 1920 година на Втория велик събор е избран за член на Изпълнителния комитет на Съюза на македонските братства заедно с д-р Иван Каранджулов, Никола Стоянов, Христо Станишев, Наум Томалевски, д-р Божирад Татарчев, Никола Дишков, Петър Глушков, Христо Попов и Славейко Матов.[9]

Яков Янков е сред редакторите на вестник „Македония“ (1919 – 1923), орган на Изпълнителния комитет на македонските братства.[10]

През 1924 година е председател на Костурското македонско благотворително братство.[11]

Умира на 17 октомври 1943 година в София.[1]

Родословие

редактиране
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Янко Динков
Янков
 
Екатерина
Янкова
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Данаил Янков
 
Мария Янкова
 
Анастас Янков
(1857 – 1906)
 
Мария Футекова
 
Яков Янков
(1860 – 1943)
 
Натанаил Янков
(1865 – ?)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Георги Анастасов
 
Коста Янков
(1888 – 1925)
 
Стела Благоева
(1887 – 1954)
 
 
 
 
 
 


  1. а б Загорицко благотворително и взаимноспомагателно д-во „Илинденъ“. Скръбна весть // Миръ 49 (12943). 18 октомврий 1943.
  2. Янков, Анастас. Моите възспоменания по Македоно-одринския въпрос. - В: От София до Костур. София, ИК „Синева“, 2003. ISBN 954-99-83-23-4. с. 171.
  3. Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 53-57, 60, 66.
  4. Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 91-101.
  5. Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 106-107.
  6. Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 131.
  7. Мемоар на Македонските братства в столицата до Славянски събор в София // Дебърски глас II (II). 28 юни 1910.
  8. ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 208-209
  9. Баждаров, Георги. Моите спомени. София, 1929. Посетен на 16 януари 2016.
  10. Йорданов, Велико. Прослава на Цанко Церковски. 1921. с. 36.
  11. Райчевски, Стоян. Бежанците от Македония и техните братства в България. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2016. с. 566 – 567.