Яков Янков
Тази статия е за костурския общественик и революционер. За дебърския общественик и революционер вижте Яков Янков (Радоеща).
Яков Янков Динков е български общественик и деец на Върховния македоно-одрински комитет.
| Яков Янков | |
| български общественик | |
| Роден |
1860 г.
|
|---|---|
| Починал | 17 октомври 1943 г.
|
| Награди | За военна заслуга |
| Семейство | |
| Братя/сестри | Анастас Янков Натанаил Янков |
| Яков Янков в Общомедия | |
Биография редактиране
Яков Янков е роден през 1860 година в голямото будно българско костурско село Загоричани, тогава в Османската империя, днес Василиада, Гърция.[1] Брат е на българския революционер и водач на Върховния комитет Анастас Янков.[2] Яков Янков емигрира в Свободна България и влиза в Македонската организация. Делегат е на Втория (декември 1895),[3] Третия (ноември 1896),[4] Четвъртия (юни 1897)[5] и Шестия македонски конгрес (май 1899) от Шуменското македонско дружество.[6]
Към 1910 година е председател е на Костурското благотворително братство и подписва „Мемоар на Македонските братства в столицата до Славянски събор в София“.[7]
Участва в Първата световна война като запасен подпоручик. Награден е с орден „За военна заслуга“, V степен.[8]
След войните, през октомври 1920 година на Втория велик събор е избран за член на Изпълнителния комитет на Съюза на македонските братства заедно с д-р Иван Каранджулов, Никола Стоянов, Христо Станишев, Наум Томалевски, д-р Божирад Татарчев, Никола Дишков, Петър Глушков, Христо Попов и Славейко Матов.[9]
Яков Янков е сред редакторите на вестник „Македония“ (1919 – 1923), орган на Изпълнителния комитет на македонските братства.[10]
През 1924 година е председател на Костурското македонско благотворително братство.[11]
Умира на 17 октомври 1943 година в София.[1]
Родословие редактиране
| Янко Динков Янков | Екатерина Янкова | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Данаил Янков | Мария Янкова | Анастас Янков (1857 – 1906) | Мария Футекова | Яков Янков (1860 – 1943) | Натанаил Янков (1865 – ?) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Георги Анастасов | Коста Янков (1888 – 1925) | Стела Благоева (1887 – 1954) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки редактиране
- ↑ а б Загорицко благотворително и взаимноспомагателно д-во „Илинденъ“. Скръбна весть // Миръ 49 (12943). 18 октомврий 1943.
- ↑ Янков, Анастас. Моите възспоменания по Македоно-одринския въпрос. - В: От София до Костур. София, ИК „Синева“, 2003. ISBN 954-99-83-23-4. с. 171.
- ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 53-57, 60, 66.
- ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 91-101.
- ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 106-107.
- ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 131.
- ↑ Мемоар на Македонските братства в столицата до Славянски събор в София // Дебърски глас II (II). 28 юни 1910.
- ↑ ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 208-209
- ↑ Баждаров, Георги. Моите спомени. София, 1929. Посетен на 16 януари 2016.
- ↑ Йорданов, Велико. Прослава на Цанко Церковски. 1921. с. 36.
- ↑ Райчевски, Стоян. Бежанците от Македония и техните братства в България. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2016. с. 566 – 567.