Янко Ковачев
Янко Стефанов Ковачев е български печатар, издател и книжар от времето преди и след Освобождението. С издателската си дейност се явява един от първите популяризатори на педагогическата, научната и популярната литература в България.
| Янко Ковачев | |
| български печатар, издател и книжар | |
| Роден |
1852 г.
|
|---|---|
| Починал | 1926 г.
|
| Националност |  България |
Биография редактиране
Роден е през 1852 година в Свищов. Първоначално учи в родния си град, продължава образованието си във Виена, в Търговското училище и в Търговската академия (1867 – 1871).[1] С брат си Никола Ст. Ковачев се занимават с търговия във Виена.[2]
През 1873 осъществява контакт с Христо Г. Данов, като в началото е коректор на неговите издания, а на следващата година двамата сключват съдружие. Основават „Българска печатница Янко С. Ковачев и Сие“ във Виена, в която са отпечатани около 60 възрожденски издания.[1]
Едно от печатаните издания е календарният сборник с енциклопедичен характер „Летоструй или домашен календар“, който излиза през периода 1869 – 1876 г. в осем годишни тома. Редактори на списанието през периода на съществуването му са Данов, Ковачев и изтъкнатия възрожденски книжовник Йоаким Груев. Ковачев е съставител и на „Календарче за 1878 година (която има 365 дни)“, издадено през 1877 година.[1]
След Освобождението Ковачев и Данов преместват печатницата в Пловдив, където през 1878 – 1885 година печатат вестник „Марица“. Между 1880 и 1882 година Ковачев е редактор на месечното списание „Българска илюстрация“ – първото българско илюстровано списание.[1]
През 1879 г. Ковачев открива нова печатница в София с нови печатарски машини от Виена, с модерно обзаведено литографско и букволеярно отделение, с галванопластика и цинкография,[2] и през 1881 г. се оттегля от сътрудничеството си с Христо Г. Данов.[1] Издава и отпечатва учебници, книги, географски карти, периодика.[2]
Автор е на „Примери за краснописание на българскийт язик“ (1881).[2]
Отваря своя международна книжарница в София, като освен български книги доставя и чуждестранни издания на руски, френски, английски, немски, италиански език, както и канцеларски материали; извършва и абонамент. Издава първото специализирано списание по въпросите на книготърговията „Книжарски известия“ (1896 – 1899).[2] До 1909 година работи като книгоиздател, след което се насочва към търговията.[1]
В периода 1879 – 1883 г. братът на Янко Ковачев, Никола Ст. Ковачев, български търговец във Виена, дарява пълните течения на някои от най-значимите възрожденски вестници – „Македония“, „Право“, „Свобода“, „Независимост“ и „Знаме“ – на формиращата се тогава Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.[3]
Източници редактиране
- ↑ а б в г д е Леков, Д. Ковачев, Янко Стефанов, Енциклопедия „Българско Възраждане. Литература, периодичен печат, литературен живот, културни средища“, Т. 2, К-П. Последен достъп: 24.01.2022 г.
- ↑ а б в г д Гергова, Ани (съставител). Българска книга. Енциклопедия. София – Москва, PENSOFT, 2004. ISBN 954-642-210-X. с. 215.
- ↑ Кирилова, Р. „Знание“ – 145 години по-късно… Архив на оригинала от 2022-01-21 в Wayback Machine., в. „За буквите“, Година XLII • Брой 60/Март 2020 г., стр. 3
Вижте също редактиране
- Портрет на Янко Ковачев, NALIS.bg