Янчища

селище в Гърция
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Гърция. За селото в Република Македония вижте Янчище.

Янчища (на гръцки: Άγιος Γεώργιος, Агиос Георгиос, до 1926 година Γιάντσιστα, Янциста,[1] до 1940 година Γιάννισσα или Γιάννισα, Яниса[2]) е село в Република Гърция, част от дем Бер (Верия) на област Централна Македония. Според преброяването от 2001 година Янчища има 1682 жители. Янчища е център на архиерейското наместничество Доврас на Берската, Негушка и Камбанийска епархия на Гръцката православна църква.[3]

Янчища
Άγιος Γεώργιος
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Бер
Географска област Сланица
Надм. височина 55 m
Население 1763 души (2011 г.)

ГеографияРедактиране

Селото е разположено в Солунското поле на 12 километра северно от град Бер (Верия) и на 15 югоизточно от град Негуш (Науса), на надморска височина от 55 m. Землишето на селото е 19 km2.[4]

ИсторияРедактиране

СредновековиеРедактиране

Селото е споменато в XIII век като Ιωαννίτζιστα.[5] Селото е споменато в грамота на Стефан Душан от 1349 година като Ꙗнчишта. Според академик Иван Дуриданов етимологията на името е от първоначален патроним -ишти от личното име Янко, хипокористикон от Яне от Йоан.[6]

В Османската империяРедактиране

В XIX век Янчища е село в Берска каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Янчищи (Yanchisti), Берска епархия, живеят 850 гърци.[7] В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в селото живеят 320 българи християни.[8] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Янчища (Yantchista) има 432 българи патриаршисти гъркомани.[9] Според отчет на Солунската българска митрополия в Янчища работи българско училище с учител Тодор Стоянчев от Щип.[10] Църквата „Свети Атанасий“ е от ΧΙΧ век.[11]

Селото пострадва от нападения на гръцки андарти по време на Гръцката въоръжена пропаганда. През февруари 1906 година жителите на селото получават заплашително писмо от капитан Костас Акритас:

Февруари, 7. 1906 г. До моите братя от селата Мориново, Лековищица и Янчища. Научихме, че сте били гонени от българите-разбойници, които насила искат да се откажете от своята народност и вяра. Учим се, че те са ви принуждавали да протестирате пред европейците срещу войниците на вярата, като лъжете, че те ви преследват. Аз ви моля да си отворите очите. За в бъдеще не правете такива протести. Ония, които не слушат, ще ги накажа. Такива ще бъдат убити; няма да бъдат пощадени и техните жени и деца; телата им ще разкъсваме на парчета. Ще убиваме всеки, който не е с нас. Надявам се, че ще ме разберете и слушате. Ваш брат по вяра Константин Акритас.[12]

В началото на 1906 година екзархийският свещеник в Янчища поп Андон, който е баща на дееца на гръцкия комитет в Бер Георгиос Попандонос, е убит от четата на капитан Михаил Анагностакос.[13]

На 22 ноември 1909 година гръцкият андартски капитан Гоно Йотов в свой доклад дава отчет за свършената от него работа в Ениджевардарско:

На 20.05 с цел само да задържа някои, за да им дам напътствия да се върнат в православието, тръгнах за село Янчища. Но не успях да задържа никой, убих един от тези, които се опитаха да избягат. След това отидох в Призна и се занимавах повече с това да сплаша хората или да ги убедя така че, селата от Сланица да се върнат в православната вяра. Имах положителен резултат със селата Балъджа, Кариотица, Призна, Вреж, Плугар, Пласна, Голо село и Власи.[14]

На 11 октомври 1909 година берският каймакамин отнема църквата в Янчища от 35-те български семейства и я предава на 6-те гъркомански.[15] Бившият войвода Трайко, селянинът Трайко със сина му и българският учител Моне Юруков са затворени Солун.[16] В 1910 година в Янчища (Γιάντσιστα) има 325 жители екзархисти.[17]

В ГърцияРедактиране

В 1912 година през Балканската война в Янчища влизат гръцки войски. След неуспешен опит на местни гъркомани да завземат българската църква в селото, над нея е извършен погром от гръцки войници.[18] След Междусъюзническата война в 1913 година Янчища остава в Гърция. При преброяването от 1913 година в селото има 183 мъже и 148 жени.[19] В 1920 селото е посочено с 45 къщи на християни славяни.[20] В 1928 година Янчища е смесено (местно-бежанско[19]) селище със 131 бежански семейства и 483 жители бежанци.[21][4]

В 1926 година е прекръстено на Агиос Георгиос на името на църквата в селото. В 1935 година селото е наводнено и преместено с 3 km на запад.[22]

Земята на селото е плодородна, благодарение на мелиоративните мерки и селото произвежда много овошки - праскови и ябълки, и други земеделски продукти.[4]

В 1987 година Спирос Лукатос посочва „език на жителите български“ (γλώσσα κατοίκων βουλγαρική).[23]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 311[4] 353[4] 858[4] 1007[4] 1152[4] 1452[4] 1364[4] 1448[4] 1472[4] 1682 1763

ЛичностиРедактиране

Родени в Янчища
  •   Никола Петров Германов (Νικόλαος Γερμανής του Πέτρου, Николаос Петру Германис, 1873 - ?), гръцки андартски деец, четник при Йоанис Деместихас и водач на гръцките чети в родния си край[24][25]
  •   Трайко Тръпчев, берски войвода на ВМОРО, арестуван заедно с баща си от младотурците в 1909 година[26]
  •   Тръпче Божинов (Τρούψης Μπουζίνος, Трупсис Божинос), гръцки андартски деец, четник[24]

БележкиРедактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. „Ιερά Μητρόπολη Βεροίας, Ναούσης και Καμπανίας. Ενορίες“, архив на оригинала от 12 април 2008, https://web.archive.org/web/20080412035605/http://www.imverias.gr/content/view/43/51/, посетен 12 април 2008 
  4. а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 12. (на македонска литературна норма)
  5. 11η Εφορεία Βυζαντινών Αρχαιοτήτων. // Αρχαιολογικόν Δελτίον Τόμος 49 (1994), Χρονικά Β'2. Αθήνα, Υπουργείο Πολιτισμού, 1999. ISSN 0570-622Χ. σ. 572. Архивиран от оригинала на 2018-05-10.
  6. Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 179 – 180 и 185.
  7. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 40. (на френски)
  8. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 144.
  9. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 222-223. (на френски)
  10. Галчев, Илия. „Българската просвета в Солунския вилает“, УИ, София, 2005, стр.412
  11. ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ36/15593/343/30-5-1995 - ΦΕΚ 603/Β/10-7-1995. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 13 октомври 2014.
  12. Сониксен, Алберт. „Изповедта на един македонски четник“, Издателство на Отечествения фронт, София, 1983.
  13. "Ο εμφύλιος τον προτομών". Κυριακάτικη Ελευθεροτυπία, 26/11/2000
  14. Παπαλαζάρου, Ιωάννη. Ο Μακεδονικός Αγώνας στην περιοχή των Γιαννιτσών. 2007. σ. 92-93.
  15. Дебърски глас, година 1, брой 30, 24 октомври 1909, стр. 3.
  16. Дебърски глас, година 1, брой 33, 14 ноември 1909, стр. 2.
  17. Αθανάσιος Χαλκιόπουλος, Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου, Αθήναι 1910. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
  18. Даскалов, Георги, Българите в Егейска Македония, София 1996, с. 111.
  19. а б „Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927“, архив на оригинала от 5 декември 2012, https://archive.is/20121205104420/www.freewebs.com/onoma/veria.htm, посетен 5 декември 2012 
  20. Милојевић, Боривоје. Јужна Македонја – Антропогеографска, Београд 1920. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 – 1927
  21. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012 
  22. Χωριά του κάμπου. // Discover Veria. Посетен на 7 януари 2018.
  23. Σπύρος Λουκάτος, Πολιτειογραφία της νομαρχιακής περιφέρειας της Θεσσαλονίκης, Μέρος Α’ Υποδιοικήσεις Βερροίας – Θεσσαλονίκης – Κατερίνης, Αθήνα 1987. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 – 1927
  24. а б Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 30. (на гръцки)
  25. Χατζηκώστας, Αλέξανδρος Α. Οι επίσημα ανγνωρισθέντες ψς Μακεδονομάχοι της Ημαθίας. // Elxis.org, 19 март 2016. Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine.
  26. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 173.