Отваря главното меню

Ян Нечѝслав Игна̀ци Бодуен де Куртене (на полски: Jan Niecisław Ignacy Baudouin de Courtenay) е виден полски[1] и руски[2] езиковед, славист, спечелил световна слава с лингвистичните си трудове и по-специално с теорията си за фонемите.[3]

Ян Бодуен де Куртене
Jan Niecisław Ignacy Baudouin de Courtenay
Jan Niecisław Baudouin de Courtenay.png
Роден
Починал
Погребан Варшава, Полша

Образование Карлов университет
Хумболтов университет на Берлин
Варшавски университет
Ягелонски университет
Лайпцигски университет
Научна дейност
Област Филология
Учил при Измаил Срезневски
Работил в Казански университет
Тартуски университет
Ягелонски университет
Санктпетербургския университет
Варшавски университет
Видни студенти Миколай Крушевски, Стефан Младенов, Анатолий Генко, Кажимеж Нич, Хенрик Улашин, Ян Розвадовски, Витолд Дорошевски
Известен с изследванията си на фонемите
Повлиял Ватрослав Облак, Стефан Младенов
Семейство
Баща Александер Бодуен де Куртене
Майка Ядвига Добжинска
Съпруга
  • Цезария Прифке
    (1876 – 1878)
  • Ромуалда Багницка
    (1882 – )
Деца Цезария, Зофия, Швентослав, Евелина, Мария
Подпис Jan Baudouin de Courtenay signature.svg
Ян Бодуен де Куртене в Общомедия

БиографияРедактиране

Ян Бодуен де Куртене е роден на 1 март 1845 година в полското градче Радзимин. Негов далечен предшественик е бил френски аристократ, който се заселва в Полша. Ян Бодуен де Куртене е поляк по рождение, но по-голямата част от живота си прекарва в Русия, където основава две известни лингвистични школи – Казанската и Петербургската. Учи във Варшава, Прага, Йена и Берлин. В периода 1874 – 1883 година работи в Казанския университет, а след това става преподавател в Тартуския университет, където работи от 1883 до 1893 година. Последователно преподава в Ягелонския университет (1893 – 1900), в Санктпетербургския университет (1900 – 1918) и във Варшавския университет (от 1918).[3][4][5]

Видният български езиковед Стефан Младенов е първият лингвист от България, който директно се повлиява от идеите на Ян Бодуен де Куртене.[3]

БиблиографияРедактиране

  • Einige Fälle der Wirkung der Analogie in der polnischen Deklination (1868)
  • О древнепольском языке до ХIV столетия (1870)
  • Опыт фонетики рязанских говоров (1875)
  • Z powodu jubileuszu profesora Duchińskiego (1886)
  • O ogólnych przyczynach zmian językowych (1891)
  • Próba teorii alternacji fonetycznych (1894)
  • Кашубский „язык“, кашубский народ и „кашубский вопрос“ (1897)
  • Myśli nieoportunistyczne (1898)
  • Szkice językoznawcze (1904)
  • Krzewiciele zdziczenia (1905)
  • Jeden z objawów moralności oportunistyczno-prawomyślnej (1908)
  • O języku pomocniczym międzynarodowym (1908)
  • Zarys historii językoznawstwa, czyli lingwistyki (glottologii) (1909)
  • Charakterystyka psychologiczna języka polskiego (1915)
  • Zarys historii języka polskiego (1922)
  • Mój stosunek do Kościoła (1927)
  • Spostrzeżenia nad językiem dziecka (1974)

ЛитератураРедактиране

  • Jakobson, R. (1972). „The Kazan school of Polish linguistics and its place in the international development of phonology“. In: Jakobson, R. (ed) Selected Writings. Vol. II: Word and Language. Hague: Mouton.

БележкиРедактиране

  1. Iłowiecki, Maciej. Dzieje nauki polskiej. Warszawa, Wydawnictwo Interpress, 1981. ISBN 83-223-1876-6. с. 219 – 220.
  2. Бодуэн де Куртенэ, Иван Александрович // Новая иллюстрированная энциклопедия. Кн. 3. Би-Ве. – М.: Большая Российская энциклопедия, 2003, 256 с.: ил. – С. 27 – 28. ISBN 5-85270-195-5 (кн. 3), ISBN 5-85270-218-8.
  3. а б в Ян Бодуен де Куртене. // „Българистично лингвистично наследство. Портрети и творби на български и чуждестранни учени“. Научен проект на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, 26 февруари 2016. Посетен на 28 март 2016.
  4. Биография на Бодуен де Куртене на сайта www.kjo.filg.uj.edu.pl (посетен на 29.03.2016 г.)
  5. Lenček, Rado L. Jan Baudouin de Courtenay – Vatroslav Oblak's master and teacher. // Slavistična revija 45 (1/2). 1997. с. 405 – 419. Посетен на 29 март 2016.