Ян Бодуен де Куртене
Ян Нечѝслав Игна̀ци Бодуен де Куртене (на полски: Jan Niecisław Ignacy Baudouin de Courtenay) е виден полски[1] и руски[2] езиковед, славист, спечелил световна слава с лингвистичните си трудове и по-специално с теорията си за фонемите.[3]
| Ян Бодуен де Куртене Jan Niecisław Ignacy Baudouin de Courtenay | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Варшава, Полша |
| Учил в | Карлов университет Хумболтов университет на Берлин Варшавски университет Ягелонски университет Лайпцигски университет |
| Научна дейност | |
| Област | Филология |
| Учил при | Измаил Срезневски |
| Работил в | Казански университет Тартуски университет Ягелонски университет Санктпетербургския университет Варшавски университет |
| Видни студенти | Миколай Крушевски, Стефан Младенов, Анатолий Генко, Кажимеж Нич, Хенрик Улашин, Ян Розвадовски, Витолд Дорошевски |
| Известен с | изследванията си на фонемите |
| Повлиял | Ватрослав Облак, Стефан Младенов |
| Семейство | |
| Баща | Александер Бодуен де Куртене |
| Майка | Ядвига Добжинска |
| Съпруга |
|
| Деца | Цезария, Зофия, Швентослав, Евелина, Мария |
| Подпис |  |
| Ян Бодуен де Куртене в Общомедия | |
Биография
редактиранеЯн Бодуен де Куртене е роден на 1 март 1845 година в полското градче Радзимин. Негов далечен предшественик е бил френски аристократ, който се заселва в Полша. Ян Бодуен де Куртене е поляк по рождение, но по-голямата част от живота си прекарва в Русия, където основава две известни лингвистични школи – Казанската и Петербургската. Учи във Варшава, Прага, Йена и Берлин. В периода 1874 – 1883 година работи в Казанския университет, а след това става преподавател в Тартуския университет, където работи от 1883 до 1893 година. Последователно преподава в Ягелонския университет (1893 – 1900), в Санктпетербургския университет (1900 – 1918) и във Варшавския университет (от 1918).[3][4][5]
Видният български езиковед Стефан Младенов е първият лингвист от България, който директно се повлиява от идеите на Ян Бодуен де Куртене.[3]
Библиография
редактиране- Einige Fälle der Wirkung der Analogie in der polnischen Deklination (1868)
- О древнепольском языке до ХIV столетия (1870)
- Опыт фонетики рязанских говоров (1875)
- Z powodu jubileuszu profesora Duchińskiego (1886)
- O ogólnych przyczynach zmian językowych (1891)
- Próba teorii alternacji fonetycznych (1894)
- Кашубский „язык“, кашубский народ и „кашубский вопрос“ (1897)
- Myśli nieoportunistyczne (1898)
- Szkice językoznawcze (1904)
- Krzewiciele zdziczenia (1905)
- Jeden z objawów moralności oportunistyczno-prawomyślnej (1908)
- O języku pomocniczym międzynarodowym (1908)
- Zarys historii językoznawstwa, czyli lingwistyki (glottologii) (1909)
- Charakterystyka psychologiczna języka polskiego (1915)
- Zarys historii języka polskiego (1922)
- Mój stosunek do Kościoła (1927)
- Spostrzeżenia nad językiem dziecka (1974)
Литература
редактиране- Jakobson, R. (1972). „The Kazan school of Polish linguistics and its place in the international development of phonology“. In: Jakobson, R. (ed) Selected Writings. Vol. II: Word and Language. Hague: Mouton.
Бележки
редактиране- ↑ Iłowiecki, Maciej. Dzieje nauki polskiej. Warszawa, Wydawnictwo Interpress, 1981. ISBN 83-223-1876-6. с. 219 – 220.
- ↑ Бодуэн де Куртенэ, Иван Александрович // Новая иллюстрированная энциклопедия. Кн. 3. Би-Ве. – М.: Большая Российская энциклопедия, 2003, 256 с.: ил. – С. 27 – 28. ISBN 5-85270-195-5 (кн. 3), ISBN 5-85270-218-8.
- ↑ а б в Ян Бодуен де Куртене // „Българистично лингвистично наследство. Портрети и творби на български и чуждестранни учени“. Научен проект на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, 26 февруари 2016. Посетен на 28 март 2016.
- ↑ Биография на Бодуен де Куртене на сайта www.kjo.filg.uj.edu.pl (посетен на 29.03.2016 г.)
- ↑ Lenček, Rado L. Jan Baudouin de Courtenay – Vatroslav Oblak's master and teacher // Slavistična revija 45 (1/2). 1997. с. 405 – 419. Посетен на 29 март 2016.