Ян Люксембургски
Ян Люксембургски Слепия (на чешки: Jan Lucemburský; на люксембургски: Jang de Blannen; на немски: Johann von Böhmen, Johann der Blinde von Luxemburg; на френски: Jean de Luxembourg, Jean l’Aveugle, 10 август 1296 – 26 август 1346) е граф на Люксембург (1313 – 1346), маркграф на Моравия (1311 – 1333), крал на Бохемия (1311 – 1346) и титулуван крал на Полша (1310 – 1335).
Ян Люксембургски | |
---|---|
крал на Бохемия и Моравия | |
![]() |
|
Управление |
в Чехия 1310 – 1346, в Люксембург 1309 – 1346 |
Наследник | Карел I |
Лични данни | |
Роден | |
Починал | |
Погребан в | катедралаНотър Дам (Люксембург) |
Други титли |
Крал на Полша, Граф на Люксембург |
Семейство | |
Династия |
![]() |
Баща | Император Хайнрих VII |
Майка | Маргарита Брабантска |
Бракове |
Елишка Пршемисловна Беатрис Бурбонска |
Потомци | Маргарита Люксембургска, Карел I, Бона Люксембургска, Ян Индржих Люксембургски |
Герб |
![]() |
Ян Люксембургски в Общомедия |
ПроизходРедактиране
Ян е син на свещения римски император Хайнрих VII и Маргарита Брабантска. Той е брат на френската кралица Мария Люксембургска – съпруга на крал Шарл IV, и на унгарската кралица Беатрикс Люксембургска – съпруга на унгарския крал Карой I.
УправлениеРедактиране
Въпреки че израства във Франция, Ян отрано взема активно участие в политическите дела в Германия. През 1310 г. император Хайнрих урежда брака на сина си с чешката принцеса Елишка – сестрата на убития чешки крал Вацлав III и една от последните живи представителки на чешката кралска династия на Пршемисловците.[1] Бракът с чешката княгиня дава основание на Ян да предяви претенциите си към чешката корона и да застане начело на военна кампания срещу Прага, където е избран за крал на Чехия на мястото на избягалия Хайнрих от Каринтия. Благодарение на този си успех Ян Люксембургски става и принц-електор на Свещената Римска империя и претендент за короните на Полша и Унгария като наследник на убития Вацлав III. През 1314 г. се кандидатира за титлата Римски крал, за да наследи императорския трон на баща си, но вместо него за такъв е избран Лудвиг IV Вителсбах.
Подобно на своите предшественици на бохемския престол, Ян среща враждебното отношение на бохемските благородници, които гледат на него като на крал-чужденец. Поради това скоро Ян се отказва от прякото управление на Чехия и се отдава на пътешествия. По-голямата си част от времето прекарва в Люксембург и Франция, но пътешествията му го отвеждат още в Силезия, Полша, Литва, Тирол, Северна Италия и в Папски Авиньон. Съперничеството на Владислав I Локетек за полската корона е причина Ян Люксембургски да подкрепи тевтонците в Полско-тевтонската война от 1326 – 1332.
СемействоРедактиране
Ян Люксембургски се жени два пъти.
Първи брак: през 1310 г. в Шпайер с чешката принцеса Елишка Пршемисловна (1292 – 1330), дъщеря на бохемския и полски крал Вацлав II и Гута Хабсбургска, той има седем деца:
- Маргарита Люксембургска (1313 – 1341), омъжена за баварския херцог Хайнрих XIV
- Бона Люксембургска (1315 – 1349), омъжена за френския крал Жан II
- Карл IV Люксембургски (1316 – 1378), крал на Чехия и по-късно император на Свещената Римска империя
- Отокар Люксембургски (1318 – 1320)
- Ян Индржих Люксембургски (1322 – 1375), маркграф на Моравия
- Анна Люксембургска (1323 – 1338), омъжена за австрийкия херцог Ото IV „Веселия“
- Елизабет (1323 – 1324)
Втори брак: През 1334 г. във Венсен, Ян Люксембургски се жени за Беатрис Бурбонска (ок. 1320 – 1383), дъщеря на херцог Луи I дьо Бурбон и Мария дьо Авен. От този брак Ян Люксембургски има един син:
- Венцел I Люксембургски (1337 – 1383), граф и херцог на Люксембург след 1353 г.
Той има извънбрачен син:
- Николаус Люксембургски (1322 – 1358), патриарх на Аквилея (1350 – 1358)
Болест и смъртРедактиране
През 1336 г. Ян Люксембургски получава офталмия (възпаление на очите). Последвалото лечение от известния тогава лекар Ги дьо Шоляк не дава резултат.
Ян Люксембургски, големият конник и герой от турнирите, ослепява с дясното си око през 1337 г. След избухването на Стогодишната война през 1337 г., Ян Люксембургски става съюзник на френския крал Филип VI Валоа и дори през 1338 е назначен за губернатор на Лангедок.
Ян Люксембургски е убит през 1346 г., докато се сражава срещу англичаните в битката при Креси с предсмъртните думи:[2]
„ | С Божията помощ никога бохемски крал не ще да побегне пред боя! | “ |
Ян в изкуствотоРедактиране
Изображение от худ. Жак льо Бук, XVI век
Според Йохан фон Гелнхаузен[3] Ян Люксембургски е архетипа на краля-рицар.
ИзточнициРедактиране
Хайнрих VII | → | Граф на Люксембург (1308 – 1346) | → | Карел I |
Индржих Корутански | → | Крал на Бохемия (1310 – 1346) | → | Карел I |
Индржих Корутански | → | Титулуван крал на Полша (1310 – 1346) | → | - |