Уикипедия

Ян Люксембургски

Ян Люксембургски Слепия (на чешки: Jan Lucemburský, на люксембургски: Jang de Blannen, на немски: Johann von Böhmen, Johann der Blinde von Luxemburg, на френски: Jean de Luxembourg, Jean l’Aveugle; 10 август 1296 – 26 август 1346) е граф на Люксембург (1313 – 1346), маркграф на Моравия (1311 – 1333), крал на Бохемия (1310 – 1346) и титулуван крал на Полша (1310 – 1335).

Ян Люксембургски
Jan Lucemburský
крал на Бохемия и Моравия
Бюст на Ян Люксембургски
Бюст на Ян Люксембургски
Роден
Починал
26 август 1346 г. (50 г.)
ПогребанНотр Дам, Люксембург, Люксембург
Религиякатолицизъм
Управление
Период1310 – 1346
ПредшественикИндржих Корутански
НаследникКарел I
Други титлиграф на Люксембург
титулуван крал на Полша
Coat of Arms of John of Bohemia (the Blind) as King of Bohemia and Count of Luxembourg.svg
Семейство
РодЛюксембурги
БащаХайнрих VII
МайкаМаргарета Брабантска
Братя/сестриБеатрикс Люксембургска
Мария Люксембургска
СъпругаБеатрис Бурбонска (1334)
Елишка Пршемисловна (1310)
ДецаКарл IV
Маргарита Люксембургска
Бон Люксембургска
Йохан Хайнрих (Люксембург)
Венцел I
Николаус Люксембургски
Анна Люксембургска
Ян Люксембургски в Общомедия

ПроизходРедактиране

Ян е син на свещения римски император Хайнрих VII и Маргарита Брабантска. Той е брат на френската кралица Мария Люксембургска – съпруга на крал Шарл IV, и на унгарската кралица Беатрикс Люксембургска – съпруга на унгарския крал Карой I.

УправлениеРедактиране

Брак с Елишка Пршемисловна. Крал на Бохемия и МоравияРедактиране

 
Сватбата на Ян Люксембургски с Елишка в Шпайер, 1310

Въпреки че израства във Франция, Ян отрано взема активно участие в политическите дела в Германия. През 1310 г. император Хайнрих урежда брака на сина си с чешката принцеса Елишка Пршемисловна – сестрата на убития чешки крал Вацлав III и една от последните живи представителки на чешката кралска династия на Пршемисловците.[1] През август 1310 година в Шпайер младият, 14-годишен принц, получава от своя баща короната и се жени за Елишка, която се е скрила в манастира „Свети Иржи“.[2]

Бракът с чешката княгиня дава основание на Ян да предяви претенциите си към чешката корона и да застане начело на военна кампания срещу Прага, където е избран за крал на Чехия на мястото на избягалия Хайнрих от Каринтия. Благодарение на този си успех Ян Люксембургски става и принц-електор на Свещената Римска империя и претендент за короните на Полша и Унгария като наследник на убития Вацлав III. През 1314 г. Ян се кандидатира и за титлата Римски крал, за да наследи императорския трон на баща си, но вместо него за такъв е избран Лудвиг IV Вителсбах.

 
Печат на Ян Люксембургски

Първите години от брака на Елишка и Ян Люксембургски се оказват критични, тъй като в продължение на шест години те не успяват да се сдобият с мъжки наследник, който да осигури наследяването на чешката корона за потомците на Люксембургите и да лиши от това им право потомците на сестрите на Елишка. Едва през 1316 г. Елишка ражда сина си Карл.

С времето Елишка става все по-подозрителна към съпруга си, чиито политически възгледи се различават от нейните. През 1319 г. е разкрит дворцов заговор за детронирането на Ян и Елишка и за възцаряването на сина им Карл. Въпреки че заговорниците са наказани, Елишка търси по-сигурно място за себе си и децата си по-далеч от столицата и се премества в замъка в Мелник.[3] Отношенията между двамата съпрузи стават все по-обтегнати, след като Ян лишава Елишка от грижите за децата им. Напрежението между двамата рефлектира върху отношението към самата Елишка— тя постепенно изпада в пълна изолация и е принудена да замине за Бавария, след като действията ѝ срещу Ян и благородниците му достигат до открита враждебност. В Бавария Елишка ражда последните си деца— близначките Анна и Елишка. Кралицата се завръща в Чехия през 1325 г. Тя умира от туберкулоза на 28 септември 1330 г. в Прага.

Подобно на своите предшественици на бохемския престол, Ян среща враждебното отношение на бохемските благородници, които гледат на него като на крал-чужденец. Поради това скоро Ян се отказва от прякото управление на Чехия и се отдава на пътешествия. По-голямата си част от времето прекарва в Люксембург и Франция, но пътешествията му го отвеждат още в Силезия, Полша, Литва, Тирол, Северна Италия и в Папски Авиньон. Съперничеството на Владислав I Локетек за полската корона е причина Ян Люксембургски да подкрепи тевтонците в Полско-тевтонската война от 1326 – 1332.

Брак с Беатрис БурбонскаРедактиране

През есента на 1334 г. овдовелия от четири години Ян Люксембургски среща във френския двор Беатрис Бурбонска, дъщеря на един от най-богатите френски благородници, херцог Луи I дьо Бурбон. Той е с 25 години по-стар от нея. През декември същата година във Венсен двамата се женят. Съгласно условията на брачния договор, ако на двойката се роди син, то към този син преминава Графство Люксембург и свързаните с него земи. Другите синове на Ян – Карл и Йохан – не са информирани за условията на този договор.

В Кралство Бохемия Беатрис пристига през 1336 г. Тя не харесва страната и не учи езика. Беатрис ражда на Ян Люксембургски един син Венцел I Люксембургски (1337 – 1383), който става граф и херцог на Люксембург от 1353 година.

Болест и смъртРедактиране

През 1336 г. Ян Люксембургски получава офталмия (възпаление на очите). Последвалото лечение от известния тогава лекар Ги дьо Шоляк не дава резултат. Ян Люксембургски, големият конник и герой от турнирите, ослепява с дясното си око през 1337 г.

След избухването на Стогодишната война през 1337 г., Ян Люксембургски става съюзник на френския крал Филип VI Валоа и дори през 1338 е назначен за губернатор на Лангедок.

Ян Люксембургски е убит през 1346 г., докато се сражава срещу англичаните в битката при Креси с предсмъртните думи:[4]

„ С Божията помощ никога бохемски крал не ще да побегне пред боя! “


 
Гробът на Ян в катедралата Нотър Дам в Люксембург

ДецаРедактиране

От брака си с Елишка Пршемисловна има седем деца:

  • император Карл ІV – син

  • Бона Люксембургска – дъщеря

  • Йохан Хайнрих (Люксембург)

  • Ана

От брака си Беатрис Бурбонска има един син:


  • втората съпруга на Ян – Беатрис

  • Венцел – син

Ян Люксембургски има извънбрачен син:

Ян в изкуствотоРедактиране

  • Пражани отварят вратите на града си пред Ян Люксембургски,
    автор: Йохан Матхаузер

  • Изображение от худ. Жак льо Бук, XVI век

  • Изображение от Chronicon aulae regiae (1305 – 1339)

  • „Ян разделя сина си от майка му в Мелник“, худ. Йохан Матхаузер

  • Според Йохан фон Гелнхаузен[5] Ян Люксембургски е архетипа на краля-рицар.

  • Битката при Мюлдорф

  • Крал Ян при Креси
    автор: Йохан Матхаузер

  • Смъртта на Ян при Креси.
    автор: К. Делори

ИзточнициРедактиране

  1. ↑ Бернар Мишел. „История на Прага“, изд. Рива 2009 г, стр.48
  2. ↑ Бернар Мишел. „История на Прага“, изд. Рива 2009 г, стр.48
  3. ↑ Томек, Вацлав Владивой „История Чешского королевства“ изд. Издание книгопродавца – С. В. Звонарёва, 1868, стр=843
  4. ↑ Cronica ecclesiae pragensis benesii krabice de weitmile
  5. ↑ Codex Gelnhauseni, XV век
Хайнрих VII →
 
Граф на Люксембург (1308 – 1346) 		→ Карел I
Индржих Корутански →
 
Крал на Бохемия (1310 – 1346) 		→ Карел I
Индржих Корутански →
 
Титулуван крал на Полша (1310 – 1346) 		→ -
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Ян_Люксембургски&oldid=11494750“.