Ян Люксембургски

Ян Люксембургски
	крал на Бохемия и Моравия
Лични данни
Управление	в Чехия 1310 – 1346,; в Люксембург 1309 – 1346
Други титли	Крал на Полша,; Граф на Люксембург
Роден	10 август 1296 г.
Починал	26 август 1346 г. (50 г.) Креси, Франция
Погребан в	катедралаНотър Дам (Люксембург)
Наследник	Карел I
Семейство
Династия	Люксембурги
Баща	Император Хайнрих VII
Майка	Маргарита Брабантска
Бракове	Елишка Пршемисловна ; Беатрис Бурбонска
Потомци	Маргарита Люксембургска, Карел I, Бона Люксембургска, Ян Индржих Люксембургски
Герб
	Ян Люксембургски в Общомедия

Ян Люксембургски Слепия (на чешки: Jan Lucemburský; на люксембургски: Jang de Blannen; на немски: Johann von Böhmen, Johann der Blinde von Luxemburg; на френски: Jean de Luxembourg, Jean l’Aveugle, 10 август 1296 – 26 август 1346) е граф на Люксембург (1313 – 1346), маркграф на Моравия (1311 – 1333), крал на Бохемия (1311 – 1346) и титулуван крал на Полша (1310 – 1335).

Печат на Ян Люксембургски

Съдържание

1 Произход
2 Семейство
- 2.1 Изображения на семейството
3 Болест и смърт
4 Източници

ПроизходРедактиране

Ян е син на свещения римски император Хайнрих VII и Маргарита Брабантска. Той е брат на френската кралица Мария Люксембургска – съпруга на крал Шарл IV, и на унгарската кралица Беатрикс Люксембургска – съпруга на унгарския крал Карой I.

Въпреки че израства във Франция, Ян отрано взема активно участие в политическите дела в Германия. През 1310 г. император Хайнрих урежда брака на сина си с чешката принцеса Елишка – сестрата на убития чешки крал Вацлав III и една от последните живи представителки на чешката кралска династия на Пршемисловците.^[1] Бракът с чешката княгиня дава основание на Ян да предяви претенциите си към чешката корона и да застане начело на военна кампания срещу Прага, където е избран за крал на Чехия на мястото на избягалия Хайнрих от Каринтия. Благодарение на този си успех Ян Люксембургски става и принц-електор на Свещената Римска империя и претендент за короните на Полша и Унгария като наследник на убития Вацлав III. През 1314 г. се кандидатира за титлата Римски крал, за да наследи императорския трон на баща си, но вместо него за такъв е избран Лудвиг IV Вителсбах.

Ян в изкуството
Изображение от худ. Жак льо Бук, XVI век
Изображение от Chronicon aulae regiae (1305 – 1339)
Ян разделя сина си от майка му в Мелник
автор: Йохан Матхаузер
Според Йохан фон Гелнхаузен^[2] Ян Люксембургски е архетипа на краля-рицар.
Битката при Мюлдорф.
Крал Ян при Креси
автор: Йохан Матхаузер
Смъртта на Ян при Креси.
автор: К. Делори

Подобно на своите предшественици на чешкия престол, Ян среща враждебното отношение на чешките благородници, които гледат на него като на крал-чужденец. Поради това скоро Ян се отказва от прякото управление на Чехия и се отдава на пътешествия. По-голямата си част от времето прекарва в Люксембург и Франция, но пътешествията му го отвеждат още в Силезия, Полша, Литва, Тирол, Северна Италия и в Папски Авиньон. Съперничеството на Владислав I Локетек за полската корона е причина Ян Люксембургски да подкрепи тевтонците във Полско-тевтонската война от 1326 – 1332.

СемействоРедактиране

Сватбата на Ян Люксембургски с Елишка в Шпайер 1310

Ян Люксембургски се жени два пъти.

Първи брак: през 1310 г. в Шпайер с чешката принцеса Елишка Пршемисловна (1292 – 1330), дъщеря на бохемския и полски крал Вацлав II и Гута Хабсбургска, той има седем деца:

Маргарита Люксембургска (1313 – 1341), омъжена за баварския херцог Хайнрих XIV
Бона Люксембургска (1315 – 1349), омъжена за френския крал Жан II
Карл IV Люксембургски (1316 – 1378), крал на Чехия и по-късно император на Свещената Римска империя
Отокар Люксембургски (1318 – 1320)
Ян Индржих Люксембургски (1322 – 1375), маркграф на Моравия
Анна Люксембургска (1323 – 1338), омъжена за австрийкия херцог Ото IV „Веселия“
Елизабет (1323 – 1324)

Втори брак: През 1334 г. във Венсен, Ян Люксембургски се жени за Беатрис Бурбонска (ок. 1320 – 1383), дъщеря на херцог Луи I дьо Бурбон и Мария дьо Авен. От този брак Ян Люксембургски има един син:

Венцел I Люксембургски (1337 – 1383), граф и херцог на Люксембург след 1353 г.

Той има извънбрачен син:

Николаус Люксембургски (1322 – 1358), патриарх на Аквилея (1350 – 1358)

Изображения на семействотоРедактиране

император Карл ІV – син
Бона Люксембургска – дъщеря
Йохан Хайнрих (Люксембург)
Ана
втората съпруга на Ян – Беатрис
Венцел – син

Болест и смъртРедактиране

Гробът на Ян в катедралата Нотър Дам в Люксембург

През 1336 г. Ян Люксембургски получава офталмия (възпаление на очите). Последвалото лечение от известния тогава лекар Ги дьо Шоляк не дава резултат.

Ян Люксембургски, големият конник и герой от турнирите, ослепява с дясното си око през 1337 г. След избухването на Стогодишната война през 1337 г., Ян Люксембургски става съюзник на френския крал Филип VI Валоа и дори през 1338 е назначен за губернатор на Лангедок.

Ян Люксембургски е убит през 1346 г., докато се сражава срещу англичаните в битката при Креси с предсмъртните думи ^[3]:

„

С Божията помощ никога бохемски крал не ще да побегне пред боя!

“

ИзточнициРедактиране

↑ Бернар Мишел. „История на Прага“, изд. Рива 2009 г, стр.48
↑ Codex Gelnhauseni, XV век
↑ Cronica ecclesiae pragensis benesii krabice de weitmile

Хайнрих VII	→	Граф на Люксембург (1308 – 1346)	→	Карел I
Индржих Корутански	→	Крал на Бохемия (1310 – 1346)	→	Карел I
Индржих Корутански	→	Титулуван крал на Полша (1310 – 1346)	→	-

[1] Бернар Мишел. „История на Прага“, изд. Рива 2009 г, стр.48

[2] Codex Gelnhauseni, XV век

[3] Cronica ecclesiae pragensis benesii krabice de weitmile

[1]

[2]

[3]