Ян Масарик (14 септември 1886, Прага, тогава Австро-Унгария – 10 март 1948, Прага, дворец Храдчани, Чехословакия), е чехословашки дипломат и политик, син на първия президент на Чехословакия Томаш Масарик.

Ян Масарик
Jan Garrigue Masaryk
Роден
Починал
10 март 1948 г. (61 г.)
ПогребанЧехия
ЕтносЧехи
РелигияПротестантство
Националност Чехия
Политика
Партияняма
Семейство
БащаТомаш Масарик
Ян Масарик в Общомедия

Австроунгарски период

редактиране

Израства в семейството на Томаш Масарик (тогава професор в Карловия университет) и на американката Шарлот Гариг. Завършва Академичната гимназия в Прага (1906) и право в колежа Bates College в САЩ (1907 – 1913). По време на Първата световна война служи в австроунгарската армия в Полша.

Първа Чехословашка република

редактиране

След създаването на Чехословакия заема последователно длъжностите шарже д'афер в САЩ (1919 – 1922), личен секретар на министъра на външните работи Едвард Бенеш и посланик в Лондон (1925 – 1938). След окупацията на Судетите от Нацистка Германия подава оставка.

Втора световна война

редактиране

През този период Ян Масарик е член на задграничното правителство на Едвард Бенеш в Лондон, като заема постовете на външен министър (1940 – 1945) и министър на отбраната (1944 – 1945). По онова време активно сътрудничи на чешката секция на Би Би Си и изнася лекции по международното положение във Великобритания и САЩ. През 1942 г. получава титлата „почетен доктор по право“ от Бейтс Колидж.

Следвоенна Чехословакия

редактиране

В качеството си на външен министър през юни 1945 г. подписва Хартата на Обединените нации и е водач на делегацията на Чехословакия на Парижката мирна конференция (1946), която предшества Парижкия мирен договор (1947).

Остава министър на външните работи и в правителството на многопартийния, доминиран от комунистите Национален фронт на Чехословакия, и в чисто комунистическото правителство на Клемент Готвалд след февруари 1948 г., където е единственият некомунистически министър. Стреми се към добри отношения едновременно със СССР, Великобритания и САЩ, но това се удава все по-трудно. Изпада в немилост към Сталин, когато Съветският съюз рязко се противопоставя на участието на Чехословакия в Плана Маршал, докато Ян Масарик е бил твърдо за неговото прилагане.

Загадъчна смърт

редактиране

На 10 март 1948 г. Ян Масарик е намерен мъртъв по пижама под прозореца на банята на апартамента си, намиращ се в зданието на министерството (бившия Чернински дворец) в Храдчани. В банята е установен безпорядък, разхвърляни възглавници, едната от които в самата вана. Прозорците в банята и в спалнята са били отворени.

Първоначалната официална версия от 1948 г. е самоубийство. Разследването на смъртта бързо е отнето от първия следовател д-р Зденек Боровец и следствието е предадено на полицейския лекар от комунистическата Държавна сигурност д-р Яромир Тепли. Последният изненадващо умира при неизяснени обстоятелства (уж самоубийство по семейни причини). Братът на д-р Боровец заедно с още 5 „съучастници“ е осъден на смърт за „подготовка на антикомунистическо въстание“.

Съществуват обаче и други версии: че Ян Масарик е хвърлен от прозореца от агент на НКВД или че сам е паднал от перваза, като е искал да избяга от неизвестни лица, влезли през нощта в спалнята му. Интерес представляват фактите, че при огледа е намерена руска папироса, а пижамата е била облечена наопаки. Съществува и свидетелство от сина на бившата сътрудничка на НКВД Елизавета Паршина, който през 1992 г. заявява в чешкото посолство в Берлин, че майка му знае имената на убийците на Масарик[1].

Личен живот

редактиране

През 1925 – 1932 Ян Масарик е женен за Франсес Крейн, дъщеря на американския промишлен магнат и дипломат Чарлз Ричард Крейн. Бракът е бездетен и се разпада. След войната поддържа връзка с друга американка – Марсия Дейвънпорт, с която са планирали брак в Лондон.

Източници

редактиране
  • PRECLÍK, Vratislav. Masaryk a legie (Masaryk and legions), váz. kniha, 219 str., first issue – vydalo nakladatelství Paris Karviná, Žižkova 2379 (734 01 Karviná, Czechia) ve spolupráci s Masarykovým demokratickým hnutím (Masaryk democratic movement, Prague), 2019, ISBN 978-80-87173-47-3