Японски числителни

Японските числителни са числителните имена, използвани в японския език. В писмен вид те са еднакви с китайските числителни, а големите числа се подреждат през 4 степени на 10, както е и на китайски (на български са през 3 степени - хиляда (10³), един милион (10⁶) и т.н., а на японски - един ман (10⁴ или десет хиляди), едно оку (10⁸ или сто милиона) и т.н.- бел. авт.). Две произношения се използват: китайско-японските (т.нар. 音読み, on'yomi или "звукови четения") изговори на йероглифите и изконните японски (訓読み, kun'yomi или "смислови четения").

Основни правила при броене

На японски числата могат да се запишат по два начина: с арабски (1, 2, 3) или с китайски цифри (一, 二, 三). Арабските цифри обикновено се използват при хоризонтално писане, а китайските - при вертикално.

Повечето числа имат по две четения, едно от китайското произношение на бройното числително (онно четене) и местно, японско (кунно четене), което се използва в по-разговорни ситуации за числата до 10 вкл. В някои случаи (изброени по-долу) японското четене като цяло се предпочита независимо от формалността на ситуацията. Архаичните (остарелите) произношения са отбелязани с †.

Число	Йероглиф	Онно (китайско-японско) четене	Кунно (японско) четене	Предпочитано произношение
0	零 / 〇*	rei / на японски: れい	maru / на японски: まる	zero / на японски: ゼロ (заемка)
1	一	ichi / на японски: いち	hito(tsu) / на японски: ひと・つ	ichi / いち
2	二	ni / на японски: に	futa(tsu) / на японски: ふた・つ	ni / に
3	三	san / на японски: さん	mit(tsu) / на японски: みっ・つ	san / さん
4	四	shi / на японски: し	yon, yot(tsu) / на японски: よん、よっ・つ	yon / よん
5	五	go / на японски: ご	itsu(tsu) / на японски: いつ・つ	go / ご
6	六	roku / на японски: ろく	mut(tsu) / на японски: むっ・つ	roku / ろく
7	七	shichi / на японски: しち	nana(tsu) / на японски: なな・つ	nana / なな
8	八	hachi / на японски: はち	yat(tsu) / на японски: やっ・つ	hachi / はち
9	九	ku, kyū/ на японски: く, きゅう	kokono(tsu) / на японски: ここの・つ	kyū / きゅう
10	十	jū / на японски: じゅう	tō / на японски: とお	jū / じゅう
20	二十	ni-jū / на японски: にじゅう	(hata / на японски: はた)†	ni-jū / にじゅう
30	三十	san-jū / на японски: さんじゅう	(miso / на японски: みそ)†	san-jū / さんじゅう
40	四十	shi-jū / на японски: しじゅう	(yoso / на японски: よそ)†	yon-jū / よんじゅう
50	五十	go-jū / на японски: ごじゅう	(iso / на японски: いそ)†	go-jū / ごじゅう
60	六十	roku-jū / на японски: ろくじゅう
70	七十	shichi-jū / на японски: しちじゅう
80	八十	hachi-jū / на японски: はちじゅう
90	九十	ku-jū / на японски: くじゅう
100	百	hyaku / на японски: ひゃく
500	五百	go-hyaku / на японски: ごひゃく
800	八百	hap-pyaku / на японски: はっぴゃく
1000	千	sen / на японски: せん
10^4	万	man / на японски: まん
10^8	億	oku / на японски: おく
10^12	兆	chō / на японски: ちょう
10^16	京	kei / на японски: けい

* Произношението 〇 maru на йероглифа за 0 (със значение "кръгъл" или "кръг") също се среща. То може да се използва при изреждане на цифрите на едно число, но не и само по себе си за числото 0. Популярен пример е известният магазин 109 в Шибуя, Токио. Името му се произнася като ichi-maru-kyū (с канджи: на японски: 一〇九). (Може също да се прочете и като "десет-девет" - на японски tō-kyū, което е игра с името на компанията "Токю", която притежава сградата.) Обаче като самостоятелно число нулата се записва или като 0, или като 零 (rei). Освен това, 2 и 5 се произнасят с дълга гласна като част от телефонни номера (на японски: にい nī and на японски: ごお gō).

Както е отбелязано по-горе, yon (4) и nana (7) се предпочитат пред shi и shichi. Предполага се, че е така, понеже shi е произношението и на йероглифа за "смърт" (死), което го превръща в злощастно четене (вж. тетрафобия); докато shichi може да прозвучи като ichi (1), shi или hachi (8). Въпреки това, в доста установени думи и изрази shi и shichi се предпочитат; в допълнение, при броене (както в "ichi, ni, san, shi,..."), shi и shichi може да бъдат предпочетени.

Числото 9 също се счита за злощастно; произнесено като ku, звучи като думата за "страдание" (苦). За числото 13 също понякога се счита, че носи лош късмет, но това е влияние от западната традиция. От своя страна, 7 и 8 се считат за късметлийски в Япония.

В съвременния японски бройните числителни, с изключение на 4 и 7, обикновено се изговарят по онното си четене. Други произношения се използват в имената на месеците, датите и утвърдени фрази; например април, юли и септември се наричат съответно shi-gatsu (4-ти месец), shichi-gatsu (7-и месец) и ku-gatsu (9-и месец). Онните четения се използват и при броене на присъстващи хора (напр. ichi-ni-san-shi).

Имената на по-големи числа се образуват по следните начини:

• Десетиците от 20 до 90 се именуват "(цифра)-jū", т.е. са от 二十 (ni-jū) до 九十 (kyū-jū).
• Стотиците от 200 до 900 са "(цифра)-hyaku".
• Хилядите от 2000 до 9000 са "(цифра)-sen".

Започвайки от десет хиляди (万), числата зачочват с 一 (ichi), ако няма друга предхождаща цифра. Например, 100 е просто 百 hyaku, а 1000 е 千 sen, но 10000 е 一万 ichiman, а не само *man. (Тук е разликата с китайския, където числата започват с 一, ако няма друга предхождаща цифра, още от 100.) Също, ако 千 sen директно предхожда името на някоя степен на десет хиляди, 一 ichi обикновено се поставя пред 千 sen, като се получава 一千 issen. Например 10,000,000 (анализирано като 1000,0000), обикновено се изговаря като 一千万 issenman. Но ако 千 sen не предхожда директно името на съответната степен на 万, добавянето на 一 ichi пред него е по избор. Т.е. числото 15,000,000 (1500,0000) може да е 千五百万 sengohyakuman или 一千五百万 issengohyakuman, както 1500 може да бъде 千五百 sengohyaku или 一千五百 issengohyaku.

Понякога се срещат звукови промени при по-големите числа, включващи озвучаване или удвояване на определени съгласни, както обикновено се случва в японския (т.е. рендаку): напр. от roku "6" и hyaku "100" се получава roppyaku "600". Най-често срещаните са обобщени в долната таблица:

* Това се получава и с произведения на 10. Окончанието -jū се изменя в -jutchō или -jukkei, когато се говори за съответния брой трилиони. ** Тази звукова промяна се среща и с произведения на 100. Окончанието -ku в hyaku се превръща в -kkei, когато се говори за съответния брой kei (1 kei = 10 квадрилиона или единица с 16 нули).

В числата над 10 елементите се подреждат от най-голям към най-малък, а нулите се подразбират. Японската бройна система е умножително-събирателна, а не позиционна; за да се напише числото 20, се използва първо йероглифът за 2 (二), а след това - този за 10 (十), за да се получат две десетици или двадесет (二十).

Число	Запис с йероглифи	Изговор	Буквално значение
11	十一	jū ichi	Десет и Едно
17	十七	jū nana, jū shichi	Десет и Седем
151	百五十一	hyaku go-jū ichi	Сто, Пет Десетици и Едно
302	三百二	san-byaku ni	Три Стотици и Две
469	四百六十九	yon-hyaku roku-jū kyū	Четири Стотици, Шест Десетици и Девет
2025	二千二十五	ni-sen ni-jū go	Две Хиляди, Две Десетици и Пет

Други видове числителни

Разпределителни числителни се образуват обикновено от бройно числително, бройна наставка и наставката -zutsu (ずつ), както в 一人ずつ (един човек наведнъж, по един човек).

Степени на 10

Големи числа

Както е споменато по-горе, по китайската традиция големите числа се именуват, като всяка следваща степен на десет хиляди получава свое име, за разлика от европейското броене през степени на хиляда:

Степен на 10	104	108	1012	1016	1020	1024	1028	1032	1036	1040	1044	1048	1052 (или 1056)	1056 (или 1064)	1060 (или 1072)	1064 (или 1080)	1068 (или 1088)
Йероглиф	万	億	兆	京	垓	𥝱, 秭	穣	溝	澗	正	載	極	恒河沙	阿僧祇	那由他, 那由多	不可思議	無量大数
Произношение	man	oku	chō	kei	gai	jo, shi	jō	kō	kan	sei	sai	goku	gōgasha	asōgi	nayuta	fukashigi	muryōtaisū

Двусмислието на някои имена на числа произлиза от Джинкооки (塵劫記), най-стария японски математически текст. Първоначалното издание било публикувано през 1627 г. и съдържало много грешки, повечето от които били поправени във варианта от 1631 г. През 1634 г. била извършена още една редакция и някои стойности били повторно сменени. Вариациите в таблицата се дължат на несъответствията във второто и третото издание. За числото 10²⁴ има различни йероглифи (от които 秭 се използва в съвременния китайски), а след 10⁴⁸ някои продължават да отброяват през 10⁴, докато други започват да го правят през 10⁸. (Ако се отброява през 10⁸, за междинните степени на 10⁴ се използва думата 万 man. Сегашното издание на Джинкооки, 11-ото, се придържа към отброяването през 10⁴, но някои продължават да използват стойностите от 8-ото издание и до днес.)

Първите три числителни имена, които са многосрични думи и имат вариации в значението си, произлизат от Индия, макар там да не са имали точно определена стойност. 恒河沙 gōgasha било първоначално използвано в будистките текстове за неопределено голямо количество; думата произхожда от санскритското गङ्गा gangā 'Ганг' (и включва йероглифа 河 ka 'река' и 沙 sha 'пясък'), отнасяйки се за неизброимите песъчинки по река Ганг. 阿僧祇 asōgi, идва от санскритското असंख्येय asaṃkhyeya 'неизброимо/безбройно', с наставката за отрицание 阿 a, и 那由他 nayuta е от думата नयुत/नयुतः nayuta(ḥ). Оттам нататък думите са будистки термини, преведени или произлезли от китайския, и по-късно получили числови стойности: 不可思議 fukashigi 'невъобразим' и 無量大数 muryōtaisū 'неизмеримо голямо число'.

Примери: (разделянето на групи от по 4 цифри е само за по-голяма яснота)

• 1 0000 : 一万 (ichi-man)
• 983 6703 : 九百八十三万 六千七百三 (kyū-hyaku hachi-jū san-man, roku-sen nana-hyaku san)
• 20 3652 1801 : 二十億 三千六百五十二万 千八百一 (ni-jū oku, san-zen rop-pyaku go-jū ni-man, sen hap-pyaku ichi)

Обаче числата, изписани с арабски цифри, се разделят със запетаи на всеки три цифри, следвайки англоезичната конвенция. Ако арабски цифри се комбинират с канджи, арабските цифри може да се използват за степени, по-малки от десет хиляди (напр. 2,500万 за 25 000 000; 2,500 е по-малка степен от 10 000, защото 2 500 = 2,5.10³, а 10 000 = 10⁴).

На японски, когато големи числа се изписват с канджи, нулите се пропускат за всяка степен на 10. Например 4 002 е 四千二 (докато на китайски йероглифът 零 се използва, когато се появи нула, т.е. 4 002 се изписва като 四千零二). Въпреки това, когато се четат извлечения от сметки, например, пропуснатата цифра или цифри се отбелязват с tobi (飛び) или tonde (飛んで): напр. yon-sen tobi ni или yon-sen tonde ni вместо обичайното yon-sen ni.

Десетични дроби

Японският разполага с две бройни системи за десетични дроби. Те вече не са в широка употреба, но все още се използват в бейзбола, за процент победи на спортни отбори, в някои фразеологизми като 五分五分の勝負 (gobugobu no shōbu, "50 на 50"), както и при представяне на проценти или намаления. Дробите, завършващи на 分 (bu), се използват и за телесна температура - например 九度二分 (kudonibu) означава "9 и две части" - т.е. температура 39,2°C.

Ето една от системите за означаване на десетични дроби:

Степен на 10	10−1	10−2	10−3	10−4	10−5	10−6	10−7	10−8	10−9	10−10
Йероглиф	分	厘	毛	糸	忽	微	繊	沙	塵	埃
Произношение	bu	rin	mō	shi	kotsu	bi	sen	sha	jin	ai

Тя се използва с традиционните японски мерни единици.

Другата система за представяне на проценти или намаления е леко променена, тъй като 割 (wari) става една десета, а оттам нататък редът е като при предната система:

Степен на 10	10−1	10−2	10−3	10−4	10−5
Йероглиф	割	分	厘	毛	糸
Произношение	wari	bu	rin	mō	shi

Тя често се използва с цени, например: 一割五分引き (ichi-wari go-bu biki): 15% намаление

С изключение на wari, тези думи рядко се срещат в днешно време. Десетичните дроби обикновено се записват или с канджи (вертикално) или с арабски цифри (хоризонтално), предхождани от десетична точка, и се четат цифра по цифра, както е прието на Запад. Забележете, че в писмена форма те могат да се комбинират или с традиционната бройна система (42,195 километра: 四十二•一九五 キロメートル), или с позиционната десетична система, която използва цифрата 0 (50,04 %: 五〇•〇四 パーセント). Но и в двата случая четенето следва традиционната конвенция (yon-jū ni-ten ichi-kyū go kiromētoru за 42,195 km; go ju-tten rei-yon pāsento за 50,04%).

Делови цифри

Както в китайския език, така и в японския съществува отделна група йероглифи за числа, наречени daiji (大字, букв. "големи йероглифи"), които се използват в правните и финансовите документи, за да се предотврати редактирането от злонамерени лица чрез добавяне на нови черти (така например йероглифът за 1 ще се превърне в 2 или 3). Деловите цифри са идентични с китайските с изключение на дребни разлики в чертите. Днес цифрите за 1, 2, 3 и 10 се изписват само в деловата си форма в правни документи (цифрите от 4 до 9, както и 100, 1000 и 10 000 се записват по обичайния начин, срв. с таблицата по-долу). Обикновените форми на тези цифри могат да бъдат изменени до тези на други цифри (1 и 2 са обяснени вече, а 3 може да се промени на 5, докато 10 - на 1000). В някои случаи цифрата 1 се обозначава изрично, както в 壱百壱拾 (110), за разлика от обичайното 百十.

Тук са дадени деловите цифри:

Цифра	Обикновена	Делова
		В употреба	Остаряла
1	一	壱	壹
2	二	弐	貳
3	三	参	參
4	四	四	肆
5	五	五	伍
6	六	六	陸
7	七	七	柒, 漆
8	八	八	捌
9	九	九	玖
10	十	拾	拾
100	百	百	佰
1000	千	千	阡, 仟
10000	万	万, 萬	萬

Четирите съвременни японски банкноти: от 1000, 2000, 5000 и 10000 йени, са обозначени със съответните делови цифри: 千, 弐千, 五千, and 壱万.