Ярославъл
Ярославъл (на руски: Ярославль) е град в Русия, административен център на Ярославска област и Ярославски район в нея.[1] Населението на града през 2019 година е 609 828 души. Историческата част на града е разположена край вливането на река Которосъл във Волга. Влиза в състава на градовете от знаменития Златен пръстен на Русия.
Ярославъл Ярославль | |
— Град — | |
Страна | Русия |
---|---|
Федерален субект | Ярославска област |
Площ | 205,8 km² |
Надм. височина | 100 m |
Население | 567 443 души (2024) |
Кмет | Артьом Молчанов |
Основаване | 1010 1071 |
Първо споменаване | 1071 г. |
Пощенски код | 150000 – 150066 |
Телефонен код | +7 4852 |
МПС код | 76 |
Часова зона | UTC+4:00 |
Официален сайт | city-yaroslavl.ru |
Ярославъл в Общомедия |
История
редактиранеПредполага се, че е основан през 1010 г. от новгородския княз Ярослав Мъдри за защита на Ростов от север. Дотогава там са живели представители на угро-фински народности. Първото споменаване на Ярославъл е датирано през 1071 г. От 1218 става център на независимо княжество. През 1463 е присъединен към Московската държава. През 17 век е втори по величина град в Русия. По време на полската окупация на Москва през 1612 г. е временна фактическа столица на страната.
Икономика
редактиранеЯрославъл е крупен промишлен център: в него е първият в света завод за синтетичен каучук, има нефтопреработващ завод, заводи за автомобилни гуми, за двигатели, за ремонт на електровози, електромашиностроителен и корабостроителен завод и много други.
В града се пресичат важни автомобилни, водни и железни пътища. Разполага с 1 железопътен, 2 автомобилни моста на Волга; изгражда се при необходимост железопътен понтонен мост.
Архитектура и изкуство
редактиранеНай-старото съоръжение в Ярославъл е Спасо-Преображенската катедрала, издигната през 1506 – 1516 г. върху основите на първоначалната постройка от 1216 – 1224 г. През 16 век манастирът е ограден с каменна ограда. Именно от него през 1612 г. земското опълчение на Кузма Минин и Дмитрий Пожарски се отправя за освобождаване на Москва. В богатата библиотека е открит през 1790-те препис на древноруската поема „Слово за похода на Игор“ („Слово о полку Игореве“). В ансамбъла на манастира влизат: ограда и кули, „свети врати“, Спасо-Преображенската катедрала, църква „Ярославски чудотворци“, столова и настоятелски покои, звънарница, ризница, корпус с монашески килии.
Истински бисер на старинната руска архитектура е църквата „Иля пророк“, започната през 1647 и изписана до 1681 г. Други известни храмове в града са:
- ансамбъл в Коровницка слобода – 2 църкви (топъл храм „Владимирска божия майка“ и студен храм „Иоан Златоуст“) с камбанария;
- църква „Иоан Предтеча“ от 17 век;
- ансамбъл Толгски манастир – с катедрала и уникална кедрова гора от 17 в.;
- 6 други старинни църкви.
В града са построени и 1 руска старообредна църква, 1 лютеранска църква, 1 джамия и 1 синагога.
Театър „Фьодор Волков“ 1750 е най-старият обществен театър в Русия.
Спорт
редактиране- Хокей на лед: „Локомотив“ е 3-кратен шампион на Русия (1997, 2002, 2003).
- Футбол: в Първа лига играе „Шинник Ярославъл“.
- Волейбол: във Висшата лига градът е представен от „Ярославич“.
Личности
редактиранеС града са свързани имената на редица известни хора – поетите Николай Некрасов и Леонид Трефолев, оперния артист Леонид Собинов, учените Герасим Лебедев (индолог), Константин Ушински (основоположник на руската научна педагогика), първата жена-космонавт Валентина Терешкова, водещият руски театрален режисьор от втората половина на XX век Юрий Любимов.
Побратимени градове
редактиранеВъншни препратки
редактиранеБележки
редактиране- ↑ Горячко М.Д., Павлинов П.С. Ярославъл (Яросла́вль) // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 35. Уилям Шервуд – Я [Шервуд – Яя]. Москва, Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2017. ISBN 978-5-85270-373-6. с. 799. Посетен на 7 юни 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-26 в Wayback Machine. ((ru))