Ярославска област
Ярославска област е субект на Руската федерация, влизаща в състава на Централния федерален окръг[1]. Площ 36 177 km2 (61-во място по големина в Руската Федерация, 0,21% от нейната територия). Население на 1 януари 2018 г. 1 265 684 души (39-о място в Руската Федерация, 0,86% от нейното население). Административен център град Ярославъл. Разстояние от Москва до Ярославъл 282 km.
Ярославска област Ярославская область | |
Субект на Руската федерация | |
Ярославска област на картата на Русия | |
Страна | Русия |
---|---|
Адм. център | Ярославъл |
Площ | 33 100 km² |
Население | 1 338 736 души (2005) 40,4 души/km² |
Адм. център | Ярославъл |
Федерален окръг | Централен федерален окръг |
Губернатор | Анатолий Лисицин |
Часова зона | UTC +3 |
МПС код | 76 |
Официален сайт | www.yarregion.ru |
Ярославска област в Общомедия |
Историческа справка
редактиранеПървите сведения за древните руски градове на територията на сегашната Ярославска област се появяват в древните летописни източници за градовете Ростов (862 г.), Ярославъл (1010 г.), Углич (1148 г.) и Переславъл Залески (1152 г.). През 1774 г. селището Рибная слобода е признато за град Рибинск (от 1946 до 1957 г. Шчербаков), а през 1777 г. за градове са утвърдени селищата: Данилов, Любим и Пошехоне. През 1822 г. градовете Романов (основан 1370 г.) и Борисоглебск (основон 1797 г.) се обединяват в един град Романов-Борисогребск, от 1918 г. – Тутаев. Останалите два града в областта Гаврилов-Ям и Мишкин са признати за такива съответно през 1938 г. и 1991 г. През 1777 г. е образувана Ярославска губерния, която просъществува до 1929 г. когато е заличена и влиза в състава на новообразуваната Ивановска промишлена област. На 11 март 1936 г. Ивановската промишлена област е разделена на няколко части, като от една от тях е образувана Ярославска област.
Географска характеристика
редактиранеГеографско положение, граници, големина
редактиранеЯрославска област е субект на Руската федерация, намираща се в централната част на Европейска Русия, в Централния федерален окръг. На север граничи с Вологодска област, на изток – с Костромска област, на югоизток – с Ивановска област, на юг – с Владимирска област, на югозапад – с Московска област и на запад – с Тверска област. В тези си граници заема площ от 36 177 km2 (61-во място по големина в Руската Федерация, 0,21% от нейната територия).[2]
Релеф
редактиранеОбластта е разположена в централната част на Източноевропейската равнина, като голяма част от територията ѝ представлява слабо хълмиста, моренна, на места заблатена равнина. От югозапад на североизток се простира полоса от три ниски възвишения: Борисоглебско (с най-високата точка на областта Тархов Холм 294 m), Угличко и Даниловско а в южните части се простират северните склонове на Клинско-Дмитровското възвишение. На северозапад е разположена Молого-Шекснинската низина, на изток – Ярославско-Костромската и Ростовската, а на юг – Волжко-Нерлската.[2]
Климат
редактиранеКлиматът е умереноконтинентален. Средна януарска температура -10,5 °C, средна юлска 17,5 °C. Годишната сума на валежите е 500 – 600 mm с максимум през юли и август. Вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) е с продължителност 165 – 170 денонощия.[2]
Води
редактиранеНа територията на Ярославска област протичат 4327 реки (с дължина над 1 km) с обща дължина 19 340 km и всички те принадлежат към водосборния басейн на река Волга с изключение на един малък участък на север, който принадлежи към водосборния басейн на река Северна Двина. Главната река в областта е Волга, която протича през централната ѝ част на протежение от 340 km от юг на север, а след това от северозапад на югоизток с част от горното си течение. Нейни основни притоци са: Сит, Согожа, Которосъл, Кострома и Нерл. Речната мрежа е с равнинен характер, малки наклони и бавно течение. Реките са със смесено подхранване с преобладаване на снежното. Водният им режим се характеризира с високо пролетно пълноводие, лятно-есенно маловодие, нарушавано от епизодични прииждания в резултат на поройни дъждове и ясно изразено зимно маловодие. Те замръзват през ноември, а се размразяват в началото на април.[3]
В Ярославска област има над 3250 езера и изкуствени водоеми с обща площ около 3755 km2, като само 250 от тях са площ по-голяма от 10 дка. Естествените езера са с ледников и крайречен произход. Към ледниковите се отнасят най-големите езера в областта – Плешеево и Неро, а крайречните (старици) са разположени основно по заливната тераса на река Волга. Най-големите изкуствени водоеми са Рибинското, Горковското и Угличкото водохранилища на река Волга, които частично попадат на територията на областта. Блатата и заблатените земи заемат 1098 km2, 3,04% от площта ѝ.[3]
Почви, растителност, животински свят
редактиранеВ областта преобладават ливадно-подзолистите почви, но са разпространени и блатни и алувиално-ливадни почви. Северната част на областта попада в подзоната на иглолистната тайга, а южната – в подзоната на смесените гори. На залесени са източните райони, а като цяло горите заемат 35% от територията ѝ. В горите обитават белка, заек, мечка, вълк, лисица, рис, норка, лос, дива свиня. Има множество водоплаващи и прелетни птици, а реките и езерата са богати на различни видове риби.[2]
Население
редактиранеНа 1 януари 2018 г. населението на Ярославска област наброява 1 265 684 души (39-о място в Руската Федерация, 0,86% от нейното население). Гъстота 34,99 души/km2. Градско население 81,78%. При преброяването на населението на Руската федерация етническият състав на областта е бил следния: руснаци 1 172 188 души (96%), украинци 9492 (0,8%), арменци 7158 (0,6%), азербайджанци 5327 (0,4%), татари 4982 (0,4%).
Административно-териториално деление
редактиранеВ административно-териториално отношение Ярославска област се дели на 3 областни градски окръга, 17 муниципални района, 11 града, в т.ч. 3 града (Переславъл Залески, Рибинск и Ярославъл) с областно подчинение и 8 града с районно подчинение и 12 селища от градски тип.
Административна единица | Площ (km2) |
Население (2018 г.) |
Административен център | Население (2018 г.) |
Разстояние до Ярославъл (в km) |
Други градове и сгт с районно подчинение |
---|---|---|---|---|---|---|
Областни градски окръзи | ||||||
І. Переславъл Залески | 23 | 39 105 | гр. Переславъл Залески | 39 105 | 124 | |
ІІ. Рибинск | 101 | 190 429 | гр. Рибинск | 190 429 | 82 | |
ІІІ. Ярославъл | 206 | 608 079 | гр. Ярославъл | 608 079 | ||
Муниципални райони | ||||||
1. Болшеселски | 1353 | 9370 | с. Болщое село | 3818 | 58 | |
2. Борисоглебски | 1750 | 11 876 | сгт Борисоглебски | 5379 | 77 | |
3. Брейтовски | 2160 | 6340 | с. Брейтово | 3308 | 222 | |
4. Гавролов-Ямски | 1120 | 26 399 | гр. Гаврилов-Ям | 17 351 | 46 | |
5. Даниловски | 2212 | 25 059 | гр. Данилов | 14 868 | 69 | |
6. Любимски | 1960 | 10 853 | гр. Любим | 5125 | 123 | |
7. Мишкински | 1111 | 9722 | гр. Мишкин | 5738 | 126 | |
8. Некоузовски | 1954 | 14 489 | с. Нови Некоуз | 3816 | 162 | |
9. Некрасовски | 1380 | 19 539 | сгт Некрасовское | 5897 | 45 | Бурмакино, Красни Профинтерн |
10. Первомайски | 2227 | 10 231 | сгт Пречистое | 4692 | 98 | |
11. Переславски | 3108 | 20 514 | гр. Переславъл Залески | 124 | ||
12. Пошехонски | 4400 | 13 430 | гр. Пошехоне | 5867 | 151 | |
13. Ростовски | 2082 | 64 088 | гр. Ростов | 31 039 | 58 | Ишня, Петровское, Порече Рибное, Семибратово |
14. Рибински | 3150 | 26 830 | гр. Рибинск | 82 | ||
15. Тутаевски | 1452 | 56 565 | гр. Тутаев | 40 441 | 38 | Константиновски |
15. Углички | 2568 | 45 407 | гр. Углич | 32 146 | 110 | |
17. Ярославски | 1937 | 62 411 | гр. Ярославъл | Красние Ткачи, Лесная Поляна |
Селско стопанство
редактиранеОтглеждат се фуражни, зърнени храни и бобови растения, картофи и зеленчуци, технически култури. Oтглежда се също едър рогат добитък и птици.
Площ обработваема земя: | ||||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
година | 1959 | 1990 | 1995 | 2000 | 2005 | 2010 | 2015 | |||||
хиляди хектара | 848[4] | 768,9[5] | 671,0 | 570,6[5] | 442,3[6] | 337,3 | 315,0[6] |
Източници
редактиране- ↑ Калуцкова Н.Н., Горячко М.Д. и др. Ярославска област (Ярославская область) // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 35. Уилям Шервуд – Я [Шервуд – Яя]. Москва, Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2017. ISBN 978-5-85270-373-6. с. 799. Посетен на 26 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-26 в Wayback Machine. ((ru))
- ↑ а б в г ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Ярославск област
- ↑ а б ((ru)) «Вода России» – Ярославска област
- ↑ Основни показатели на земеделието в републиките, териториите и регионите // Селско стопанство СССР (Статистически сборник) [Сельское хозяйство СССР (Статистический сборник)]. Москва, Госстатиздат ЦСУ СССР, 1960. с. 667. Посетен на 26 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-25 в Wayback Machine. ((ru))
- ↑ а б Госкомстат России. Растениевъдство. 14.1. Посевные площади всех сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, Госкомстат России, 2002. ISBN 5-89476-108-5. с. 863. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))
- ↑ а б Федеральная служба государственной статистики. Растениевъдство. 14.5. Посевные площади сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, 2016. ISBN 978-5-89476-428-3. с. 1326. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))
Външни препратки
редактиране- ((ru)) Официален сайт на администрацията на Ярославска област Архив на оригинала от 2004-01-26 в Wayback Machine.
- ((ru)) Информационен портал за Ярославска област
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Ярославской области“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |