Уикипедия

Ясен (област Видин)

село в България
(пренасочване от Ясен (Област Видин))
Вижте пояснителната страница за други значения на Ясен.

Я̀сен е село в Северозападна България. То се намира в община Ново село, област Видин.

Ясен
Панорамен изглед към село Ясен
Панорамен изглед към село Ясен
България
44.1192° с. ш. 22.8797° и. д.
Ясен
Област Видин
44.1192° с. ш. 22.8797° и. д.
Ясен
Общи данни
Население219 души[1] (15 март 2024 г.)
16,7 души/km²
Землище13,086 km²
Надм. височина90 m
Пощ. код3775
Тел. код09348
МПС кодВН
ЕКАТТЕ87583
Администрация
ДържаваБългария
ОбластВидин
Община
   – кмет		Ново село
Венислав Ангелов
(СДС, НДСВ; 2023)
Кметство
   – кмет		Ясен
Огнян Георгиев
(БДЦ, РБ, НФСБ, НДСВ)
Ясен в Общомедия

География редактиране

Селото е разположено на река Дунав. Отстои на 15 км от областния център Видин и на 9,5 км от общинския център Ново село. Най-високата точка в землището на селото е 120 м, разположена на границата със землището на село Флорентин, покрай лозовите масиви. Най-ниската точка е 32 м – брега на река Дунав под църквата. Землището на селото граничи със землищата на селата Флорентин, Неговановци и Гомотарци, а на север – с река Дунав. На 1,5 км в източна посока се намира остров Ясен, който е наносен и се появява само при маловодие. Почвата в този район заедно с климатичните условия благоприятства отглеждането и добиването на дини и пъпеши от много добро за областта качество. Единствените горски масиви са разположени по крайбрежието на Дунав, предимно от акация, върба, топола и ясен, откъдето произлиза името на селото.

 
Село Ясен Област Видин

Местности редактиране

В Ясен са разположени 20 местности:

  • Бачово
  • Бащя
  • Гомотарски път
  • Гринд
  • Добри дол
  • До село
  • Дунавски бряг
  • Дълга хуния
  • Коаста
  • Край село
  • Ливади
  • Мирия
  • Над село
  • Насипище
  • Падина
  • Погоане
  • Турч
  • Търла
  • Хоага
  • Целина

История редактиране

Открити находки от римско време:

  • Фрагмент от мраморна колона
  • Бронзова статуетка Афродита/Венера Анадиомене, вис. 12 см
  • Мраморна статуарна група с изображение на Сатир, вис. 20 см от ІІІ в.
  • Надпис от ІІІ в. (I. O. M. DOL(ICHENO) AUR. BASSUS SAC(ERDOS) SERVUS EIUS)
  • Мраморна статуетка, представяща Юпитер Долихен, вис. 34 см. Датира от ІІ-ІІІ в.
  • Надпис от времето на Каракала (I. O. M. D(OLICHENO?) / PRO S. IMP. / D. N. M. AUR. / ANTONINI PI /5 FELICIS AUG. / SAC. PECTA ET FLA/VIUS C V GAQUE / POS) и др.

Някои автори идентифицират римските останки при Ясен със свързвания с император Галерий град Ромулианум,[2] който по-често е идентифициран с археологическия комплекс Гъмзиград.

По време на колективизацията в селото е създадено Трудово кооперативно земеделско стопанство „Георги Чанков“ по името на комунистическия функционер Георги Чанков. През зимата на 1950 – 1951 година, по време на довелата до Кулските събития насилствена кампания за „масовизация“ на колективизацията, жители на селото са вкарвани в студения Дунав, за да бъдат принудени да влязат в ТКЗС. След Кулските събития 12 семейства (43 души) от селото са принудително изселени от режима.[3]

Население редактиране

Според преброяването от 7 септември 2021 г. в село Ясен живеят 200 души.[4] Селото има ясно изразени депопулационни процеси. Голяма част от трудоспособното население напуска селото в посока Видин или София, както и зад граница. Селото е населено от българи, говорещи на влашки диалект.

Икономика редактиране

Населението на селото се препитава главно чрез селско стопанство. Преди време цялото поле се е напоявало от Дунав, но инфраструктурата е унищожена. Отглеждат се пшеница, ечемик, слънчоглед, царевица. В градините в и около населеното място се отглеждат зеленчуци и плодове. За разлика от околните села, тук географското положение е благоприятно за отглеждането на дини и пъпеши, а не за лозя. Единственият лозов масив в землището му се намира на 600 м в югозападна посока от разклона от път 122 (откъм Флорентин). През последните години зачестяват и нови малки масиви около селото, но без особен успех. Животновъдството е представено от овце, кози и кокошки. Стопанският двор се намира в началото на селото откъм Видин. В селото е развит риболовът.

Религии редактиране

 
Стенописи от „Успение Богородично“, дело на Аврам Дичов и Петър Новев, 1883 г.

Населението е източно православно и пример за това е православният храм „Успение Богородично“, непосредствено до гробищата, в тях има и стари кръстове от 19 век, храмът е изцяло от камък и е разположен на една тераса в близост до реката. В църквата в 1883 година работят дебърските майстори Петър Новев и Аврам Дичов, за което свидетелства надпис върху иконата на Света Богородица с Младенеца „изъ руки Петръ Іѡвановъ со внука му Аврама Дичовъ“. На големите икони са изписани тропари – рядко срещано решение, характерно творчеството на учителя им Дичо Зограф.[5] Вероятно те изписват и иконостаса.[6]

Спорт редактиране

Стадионът на селото се намира в началото му, срещу стопанския двор, непосредствено до кметството. Селото няма футболен отбор.

 
Река Дунав Край Село Ясен

Обществени институции редактиране

Кметство и читалище „Изгрев“. Читалището е действащо, регистрирано под номер 676 в Министерство на Културата. Библиотека – 4565 тома.

Други редактиране

  • В селото има паметник на загиналите във войните (1885, 1912 – 1913, 1915 – 1918 г.) и Отечествената война.
  • През селото преминава автобусът от Видин за Ново село, спирката е на центъра.
  • Централният плаж на селото е добре устроен. Има и стара чешма.
  • Идеално място за палатка е крайбрежието на Дунав, особено около острова.
  • На отсрещния бряг на Дунав се намира румънското село Салча.

Бележки редактиране

  1. ↑ www.grao.bg
  2. ↑ Данчева-Василева, Ани. История на средновековна София IV-XIV век. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2017. ISBN 978-954-09-1110-6. с. 23.
  3. ↑ Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 123, 179, 205.
  4. ↑ НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
  5. ↑ Гергова, Иванка. Православно изкуство във Видинско. Предварителни наблюдения // Проблеми на изкуството 48 (4). 2015. ISSN – 9371 0032 – 9371. с. 46.
  6. ↑ Иванка, Гергова, Елена Генова, Иван Ванев, Майя Захариева. Дебърски майстори във Видинска епархия, том I. София, Институт за изследване на изкуствата – БАН, 2017. ISBN 978-954-8594-66-0. с. 16.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Ясен_(област_Видин)&oldid=11568574“.