101 далматинци (на английски: The Hundred and One Dalmatians) е роман от 1956 г. на английската писателка Доуди Смит. Романът разказва историята на кученца далматинци, отвлечени от милионерката Злобара де Мон,[a] която възнамерява да използва кожата им за производство на модни дрехи, и тяхното последващо спасяване. Продължението „Новите приключения на далматинците“[2] излиза през 1967 г.

101 далматинци
The Hundred and One Dalmatians
АвторДоуди Смит
ИлюстраторДжанет и Ан Грейм Джонсън
Първо издание1956 г.
Издателство„Хайнеман“
Оригинален езиканглийски
Страници199
Издателство в БългарияДамян Яков“, „Пан“, „Рижко“, „Труд
ПреводачЖечка Георгиева

На далматинците Понго и Мисис, живеещи със своите стопани, мистър и мисис Душкинг, се раждат първите им кученца. Скоро обаче бебетата са отвлечени. Дори Скотланд Ярд не може да разкрие мистерията с изчезването на кученцата и родителите им трябва да ги търсят сами. Оказва се, че кученцата, с помощта на своите поддръжници братята Бадуни, са били отвлечени от ексцентричната и жестока милионерка Злобара де Мон, която възнамерява да одере кожите им и на много други далматинци, за да си ушие от тях модно кожено палто. Понго, Мисис и техните приятели животни организират операция за спасяване на кученцата.

Книгата получава положителни отзиви от критиката.[3][4]

Адаптации

редактиране

Доуди Смит продава филмовите права на книгата си на „Уолт Дисни Студиос“.[5] През 1961 г. студиото издава едноименния анимационен филм, който се превръща в блокбъстър, хонорарите от който осигуряват семейство Смит в продължение на десетилетия.[6] През 1996 г. сюжетът е използван от „Дисни“ при заснемането на едноименния игрален филм с Глен Клоуз в ролята на Круела де Вил, а през 1997 – 1998 г. е издаден анимационен сериал, базиран на оригиналния пълнометражен анимационен филм.[7] И двата пълнометражни филма – и анимационният, и игралният – получават продължения: през 2000 г. е издаден игралният филм 102 далматинци,[8] а три години по-късно е премиерата на анимационния филм 101 далматинци II: Приключението на Пач в Лондон.[9]

Източници

редактиране
  1. На български език се среща и с името Круела де Вил.[1]