11-а танкова дивизия (Вермахт)

11-а танкова дивизия е една от танковите дивизии на Вермахта по време на Втората световна война.

11-а танкова дивизия
символи на дивизията през войната
Информация
Активнаавгуст 1940 г. – май 1945 г.
ДържаваГермания
КлонВермахт
Типтанкова
Размердивизия
Битки/войниОперация Марита, Операция Барбароса, Битка при Дубно, Операция Орел, Битка за Нормандия
11-а танкова дивизия в Общомедия
Танкове Panzer IV на 11-а танкова дивизия, Ауфмарш 25.

11-а танкова дивизия е сформирана през август 1940 г. от 11-а стрелкова бригада. Между януари и април 1941 г. участва в кампанията на Балканите, превземането на Белград. През юли 1941 г. участва в нападението на Съветския съюз, като част от група армии „Юг“. Впоследствие става част от група армии „Център“, до юни 1942 г., след което се завръща в южния сектор на Източния фронт. През юли 1943 г. участва в операция Орел, а по-късно в тежките боеве в района на Кривой рог. В периода януари-май 1944 г. е обкръжена в Корсунския чувал, където претърпява тежки загуби. През юли 1944 г. оцелелите от дивизията са изтеглени във Франция за почивка и възстановяване. Участва в боевете срещу съюзническите десанти в южна Франция, след което се изтегля към Елзас. През септември 1944 г. участва в боевете при Белфор, след което се изтегля в района към река Сар. През март 1945 г. е атакувана край Ремаген. През май се на американските войски в Бавария.[1]

По време на съществуването си дивизията неколкократно е споменавана за отличното си представяне по време на бойните действия. На това се дължи и прякорът и – Призрачната дивизия. Това е едно от символите използвани от формированието по време на войната – скелет върху танкови вериги размахващ меч.[1]

Командири

редактиране

Носители на награди

редактиране
  • Носители на значка За близък бой, златна (28)
  • Носители на свидетелство за похвала от главнокомандващия на армията (8)
  • Носители на Германски кръст, златен (140)
  • Носители на Германски кръст, сребърен (6)
  • Носители на почетна кръгла тока на сухопътните части (20)
  • Носители на Рицарски кръст (52, включително един непотвърден)
  • Носители на Рицарски кръст и Орден за военни заслуги (1)

Използвана литература

редактиране

Източници

редактиране
  1. а б Windrow, Martin. The Panzer Divisions. Osprey Publishing Ltd., 1972. ISBN 0 88254 165 x. с. 16 – 17.

Външни препратки

редактиране