12"/52 оръдие на Обуховския завод
12"/52 оръдие (305/52) е разработено и произвеждано в Обуховския завод, Руска империя, корабно оръдие с калибър 305 mm, прието на въоръжение през 1907 г. за използване на строящите се линейни кораби и брегови батареи. Най-мощното оръдие, серийно поставяно на корабите от руския или съветския военноморски флот.[1] Даденото оръдие е разработено след 12"/40 оръдие образец 1895 г., поставяно на броненосците от типа „Андрей Первозванный“.
| 12"/52 оръдие на Обуховския завод 12"/52 пушка Обуховского завода | |
 | |
| История на производството | |
|---|---|
| Производител | Обуховски завод (оръдие); Ленинградски металически завод (установка)  Руска империя; СССР |
| Година на производство | 1907 г. |
| Произведени | 206 |
| История на службата | |
| На въоръжение в |  Руска империя СССР Финландия Германия Естония |
| Характеристики на оръдието | |
| Калибър, mm | 305 |
| Дължина на ствола, mm/калибра | 15 850/52 |
| Маса на оръдието със затвора, kg | 50,6 t (оръдие със затвора) 872 t (установка МК-3-12) |
| Принцип на зареждане | Разделно зареждане |
| Скорострелност, изстрела/минута | 2,2 – 3 |
| Характеристики на артилерийската установка | |
| Възвишение (max) | +25° |
| Снижение (min) | -5° |
| Максимална далечина на стрелбата, m | 29,34 (при ъгъл +48°) |
| 12"/52 оръдие на Обуховския завод в Общомедия | |
История редактиране
Оръдието е разработено в Обуховския завод, първият образец е завършен през 1907 г. Очаквания ресурс на ствола според стрелбовите изпитания на образците, поставени на корабите от Черноморския флот съставя 400 изстрела на оръдие. Оръдието получава висока оценка, и започва да се поставя на дредноутите от типовете „Севастопол“ и „Императрица Мария“ в трицевни куполни установки, разработени от Металическия завод. Тези триоръдейни кули получават обозначението „MK-3-12“ – морска корабна, триоръдейна 12 дюймова (на руски: морская корабельная, трёхорудийная 12 дюймовая).
Всичко Морското ведомство поръчва на ОСЗ 198 оръдия, от които 126 са готови до края на 1916 г. През 1917 г. се предполага да се предадат 42 оръдия, а през 1918 – оставащите 30. Според други сведения към 1 януари 1917 г. са произведени 144 оръдия. От февруари започва спад на производството, и през 1917 г. са направени едва 12 оръдия. След това, за 4 години, всички работи са прекратени, едва през 1921 г. да направени 14 оръдия. Към 16 юни 1922 г. в ОСЗ се съхраняват 29 нови 12"/52 оръдия в стадий на готовност от 10 до 95%. В последващите години част от тези оръдия са донаправени.
В периода 1939 – 1940 г. започва лайнирането на 12"/52 оръдия, което обичайно се прави в хода на основния ремонт на кораба. Тук следва да се отбележи, че ОСЗ произвежда и сухопътни 12"/52 оръдия, които се отличават от морските само с по-големия обем на камерата и имащи своя собствена система снаряди и боеприпаси. Външните разлики за морските оръдия са – буквите „МА“ (морска артилерия), изгравирани на казенния срез на ствола, сухопътните се обозначават с буквите „СА“ (сухопътна артилерия).
Основни характеристики редактиране
- Дължина на ствола: 52 калибра;
- Максимална скорост на насочване: вертикална – 4 °/с, хоризонтална – 3,2 °/с
- Скорострелност: 2 – 3 изстрела/минута
- Маса на снаряда:
- Начална скорост на снаряда:
- Морски обр. 1911 г. 471 кг: 762 м/с
- Брегова отбрана 446 кг: 853 м/с
- Далечина на стрелбата:
- Снаряд с маса 471 кг: 29340 м
Берегова артилерия редактиране
Освен линкорите от типовете „Севастопол“ и „Императрица Мария“, дадените оръдия също се използват в артустановки на бреговата отбрана. Те се разполагат или в двуоръдейните куполни установки МБ-2-12 (брониране – 305 мм, осигуряващи кръгов обстрел), или в открити еднооръдейни установки.
По две куполни и 4 открити установки са поставени във фортовете Ино и Красная Горка.
12"/52-те оръдия се използват в Морската крепост на Император Петър Велики част от отбранителната линия Талин–Поркала-Удд:
— по 2 кули МБ-2-12 на островите Нарген и Вулф (Аегна);
— по 4 открити еднооръдейни установки – на батареите на островите Ере, Даго и Езел (№60, 39 и 43 съответно).
В съветско време такива оръдия са поставени на бреговите батареи в Севастопол №30 и 35 (в куполните установки МБ-2-12), а също и на установки на железопътната артилерия.
През 1934 г. две куполни установки МК-3-12 са монтирани на батарея №981 на остров Руски.
Две куполни двуоръдейни 305-мм батареи са построени от финландците на островите Макилуото и Куйвассаари в периода 1933 – 35 г. (използвани са установките, пленени във форт Ино). Далечината на стрелба на тези оръдия на тези батареи съставлява 42 км, което позволява напълно да се прикрива с артилерийски огън Финския залив в районе Найссаар-Макилуото. Гарнизонът на всяка батарея съставлява 300 души.
Освен това, батареята на остров Ере (4 открити установки, пленени от фините през 1918 г.), е преобразувана от четириоръдейна в двуоръдейна, а две 305-мм оръдия впоследствие са превезени и поставени на нос Ристиниеми (Фински залив).
Към края на Втората световна война фините също построяват двуоръдейна 305-мм батарея на острова Исосаари.
По време на Втората световна война няколко оръдия (от линейния кораб „Император Александр III“) са пленени от немците и са използвани в състава на батареята „Мирус“ на Гърнзи (окупираните Нормандски острови). В периода 1949 – 1954 г. възстановената севастополска батарея №30 е въоръжена с куполните установки МБ-3-12ФМ от линкора „Фрунзе“.
Железопътната артилерийска установка TM-3-12 образец 1938 г. редактиране
.jpg)
Построено са всичко три железопътни артилерийски установки, с използването на оръдията от потъналия линкор „Императрица Мария“. Те са използвани по време на Съветско-финландската война 1939 – 1940 г. В периода юни – декември 1941 г. участват в отбраната на съветската военноморска база Ханко на финландкия полуостров Ханко (Гангут). Те са извадени от строя от съветските моряци при евакуацията на базата и по-късно са възстановени от финските специалисти с използването на оръдията от оставения в Бизерта руски линкор „Император Александр III“. След войната са установките са предадени на СССР и са поддържани в боеспособно състояние до 1991 г., от въоръжение са снети през 1999 г. Към момента на снемането им от въоръжение са последните в света боеспособни оръдия линкорен калибър производство на Обуховския завод.
Вижте също редактиране
- 12″ морско оръдие Mark XI на фирмата „Викерс“ – британски аналог
Източници редактиране
- ↑ 305-мм трёхорудийная башня МК-3-12 : АРТИЛЛЕРИЙСКОЕ ВООРУЖЕНИЕ : Статьи : Энциклопедия артиллерии // Архивиран от оригинала на 2012-10-16. Посетен на 2019-01-25.
Литература редактиране
- Л. И. Амирханов, С. И. Титушкин. Главный калибр линкоров. Санкт-Петербург, 1993. ISBN 5-85875-022-2. с. 32.
- А. Б. Широкорад „Корабельная артиллерия Российского флота 1867 – 1922 гг.“
Външни препратки редактиране
- 12"/52 (30.5 cm) Pattern 1907 ((en))
- КМ.RU ((ru))
- Л. И. Амирханов. Морските оръдия на железния път ((ru))
- Историята на MK-3-12 ((ru))
- 12" / 52 двуоръдейните куполни установки ((ru))
- 12" / 52 еднооръдейните открити установки ((ru))
- Раздел IX. Зимната война 1939 – 1940 г. ((ru))
В Общомедия има медийни файлове относно 12"/52 оръдие на Обуховския завод
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „12"/52 пушка Обуховского завода“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |