Отваря главното меню

140 mm морско оръдие Тип 3

140 mm/50 оръдие Тип 3 е морско оръдие с калибър 140 mm, използвано във флота на Япония в периода 1920-те – 1940-те години. Обозначението е свързано с годината на разработката (1914 г. след Христа съответства на 3 година от периода Тайшо).

Тип 3
Type 3 140mm Gun from Battleship Mutsu - 1-wp.jpg
Еднооръдейна 140 mm установка от линкора „Муцу“ в музея „Ямато“ в Куре
Обща информация
На въоръжение в Япония Япония
Република Китай Република Китай
Производител Япония Япония
Година на производство от 1916 г.
Технически данни
Калибър, mm 140
Дължина на цевта, mm/клб 7000/50
Тегло (бойно) 5600 – 5700
Зареждане Ръчно разделно зареждане
Ъгли на стрелба
Възвишение (max) +20°
(+35° при по-късните модели установки)
Снижение (min) -7°
Хоризонтален -70°/+70° (при големите кораби);
-150°/+150° за леките крайцери
Огневи възможности
Далекобойност, km 15,6 (при ъгъл +20°);
19,75 (при ъгъл +35°)
Скорострелност
изстрела/минута
8 (при единична установка);
6 (сдвоена установка)
Тип 3
в Общомедия

ОписаниеРедактиране

 
Лекият крайцер „Нака“ през 1925 г. Добре се виждат палубните щитови установки на 140 mm оръдия.

Разработката на 140 mm оръдия с дължина на ствола от 50 калибъра започва в Япония преди Първата световна война за замяна на оръдията 152 mm/40 и 152 mm/45 конструкция на „Армстронг“ (Тип 41), а също и 152 mm/50 на „Викерс“, 45 kg снаряди на които са прекалено тежки за японските разчети (в частност, при оръдията 152 mm/40 вместо проектните 12 изстрела/минута те достигат едва 4 и/м). Освен това, 152 mm оръдия са прекалено големи за вече построените към този момент японски леки крайцери.

Оръдието е прието на въоръжение през април 1914 г., производството започва през 1916 г., първите от тях са поставени на линейния кораб „Исе“, влязъл в строй през 1917 г.

Тип 3 бързо остарява морално (съгласно Вашингтонското съглашение максималният и дефакто стандартен калибър за леките крайцери става 155 mm), но продължава да се намира на въоръжение в Императорския флот на Япония до края на Втората световна война.

До наши дни е достигнала една еднооръдейна установка, която е свалена от потъналия линкор „Муцу“ и сега се намира в музея „Ямато“ в Куре.

Видове установкиРедактиране

Единични установки тип „A“ с полукръгъл щит за поместване в каземати:

Линейни кораби тип „Исе“ – 20 (16 след модернизацията);

Линейни кораби тип „Нагато“ – 20 (18 след модернизацията);

Линейни кораби тип „Тоса“ – 20 (по проект, на достроения като самолетоносачКага“ не се използват);

Линейни кораби тип „Кии“ – 16 или 20 (по проект, корабите от този тип не са залагани);

Линейни крайцери тип „Амаги“ – 16 (по проект, на достроения като самолетоносач „Акаги“ не се използват);

Единични палубни установки тип „A“ с кубичен щит:

Леки крайцери тип „Тенрю“ – 4;

Леки крайцери тип „Кума“ – 7;

Леки крайцери тип „Нагара“ – 7;

Леки крайцери тип „Сендай“ – 7;

Самолетоносача „Хошо“ – 4 (преди модернизацията);

Сдвоени палубни установки тип „B“:

Минният заградител „Окиношима “ – 2;

Плавбазата „Дзингей“ – 2;

Хидросамолетоносача „Нисшин “ – 3;

На лекият крайцер „Юбари“ има 2 единични и 2 сдвоени кулоподобни установки, на леките крайцери от типа „Катори“ 2 подобни сдвоени установки, а на крайцерите от типа „Нин Хай“ 3.

БоеприпасиРедактиране

Всички 140 mm оръдия Тип 3 се комплектоват с изстрели с разделно зареждане. Основният заряд представлява копринен картуз с бездимен барут с маса 10,97 kg (37DC) или 10,33 kg (40C и 50C). Също има и олекотени заряди 35C2, 40С2 и 50С2, а също и леките 20C2, 20C3, 20T2 и 35C2.

Снаряд Дължина Маса на снаряда Маса на заряда Взривател Година на приемане на въоръжение
Полубронебоен 55,0 cm 38,0 kg 2,0 kg Тип 3 № 1
Тип 13 № 1
1916
Учебен 55,0 cm 38,0 kg 1919
Осветителен 55,0 cm ? 1,62 kg с двойно действие, за 30 и 50 секунди 1926
Фугасен № 4 55,0 cm 38,0 kg 2,86 kg Тип 88 1929
Полубронебойни модели 1 и 2 55,0 cm 38,0 kg 2,0 kg Тип 13 № 1 1934
Осветителен с парашут 55,0 cm ? 1,78 kg Тип 91 Модел 1
за 55 секунди
1938
Фугасен Тип 0 55,0 cm 38,0 kg 2,86 kg Тип 91 Модел 1 1940
Фугасен Тип 2 55,0 cm 38,0 kg 2,6 kg Тип 13 № 1 1942
Запалителен ? ? ? Тип 91 Модел 1 1941 – 1942
Гмуркащ 57,3 cm 42,0 kg 2,86 kg ? 1943

Фугасните и полубронебойните снаряди имат бойна част с тринитрофенол (шимоза), запалителният – със заряд на основата на термита.

АналозиРедактиране

ЛитератураРедактиране

Външни препраткиРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „140-мм морское орудие Тип 3“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.