XIV обикновено народно събрание

Четиринадесетото обикновено народно събрание (XIV ОНС) е народно събрание на Княжество България (до 22 септември 1908, след това Царство България), заседавало между 15 юни 1908 и 15 февруари 1911 в сградата на Народното събрание в София, брой народни представители – 203.[1]

Снимка от откриването на XIV ОНС. Тронно слово на цар Фердинанд I Български, вляво от него са министър-председателят и министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията Александър Малинов, председателят на Народното събрание Христо Славейков, екзарх Йосиф I Български, министърът на вътрешните работи Михаил Такев, министърът на народното просвещение Никола Мушанов, министърът на финансите Иван Салабашев, министърът на правосъдието Тодор Кръстев, министърът на войната генерал Данаил Николаев и министърът на търговията и земеделието Андрей Ляпчев. От дясно на царя е капитан Никола Куртоклиев, 1908 г.

Датите са по Юлианския календар (стар стил), освен ако не е указано иначе.

Избори редактиране

Редовните избори за XIV ОНС са насрочени с указ на княз Фердинанд I № 200 от 17 април 1908[2] и се провеждат на 25 май същата година. Провеждат се и два допълнителни избори, първите – на 12 април 1909, вторите – на 11 юли 1910 г.

Редовните и първите допълнителни избори се произвеждат по избирателния закон, приет от XIII ОНС и утвърден с княжески указ № 464 от 13 декември 1906 г. Вторите допълнителни избори се произвеждат по избирателния закон, приет от XIV ОНС и утвърден с княжески указ № 190 от 31 март 1910 г.

Според таблицата за числото на представителите, които предстои да се изберат, утвърдена с княжески указ № 146 от 10 март 1908 г., броят на депутатите в XIV ОНС е определен на 203.

  • Първите допълнителни избори на 12 април 1909 г. се провеждат, за да се попълнят 32 мандата, от които 31 останали свободни вследствие отказване поради избиране на едно и също лице в повече от една избирателна околия и 1 мандат останал свободен поради смърт (Мехмед Ефенди Кесим Зааде умира преди откриването на 1-ва редовна сесия).
  • Вторите допълнителни избори на 11 юли 1910 г. се произвеждат, за да се попълнят 6 свободни мандата, от които 4 касирани (3 на БЗНС и 1 на Демократическата партия), 1 останал свободен поради подаване на оставка (Христо Танчев) и 1 останал свободен поради смърт (Минчо Т. Кънчев умира по време 2-ра редовна сесия).

Избирателни околии редактиране

Разпределението на административните околии на избирателни околии и избирателни секции за изборите за XIV ОНС става със закон, приет от XIII ОНС в неговата 4-та редовна сесия и утвърден с княжески указ № 80 от 4 март 1907 г. Според него от съществуващите 71 административни околии се образуват 89 избирателни, които на свой ред се разделят на 399 избирателни секции.

Резултати редактиране

Изборите за XIV ОНС са спечелени от Демократическата партия със 166 места. Избирателна активност – 50,2%.

Сесии редактиране

  • I извънредна (15 юни – 12 юли 1908)
  • I редовна (15 октомври 1908 – 31 януари 1909)
  • II редовна (15 октомври 1909 – 28 февруари 1910)
  • III редовна (15 октомври 1910 – 15 февруари 1911)

Бюро редактиране

Председатели редактиране

Подпредседатели редактиране

Източници редактиране

  1. Официален сайт на НС
  2. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 83/18.04.1908