152 mm морско оръдие Б-38

Б-38 е съветско корабно оръдие калибър 152,4 mm, прието на въоръжение от ВМФ на СССР през 1940 г.[1] Ограничено се използва в хода на Великата отечествена война във влакови установки върху лафети от 203,2-mm оръдия Кане[2]. В следвоенния период с тези оръдия са въоръжени леките крайцери от типовете 68-К в триоръдейните установки МК-5 и 68-бис в триоръдейните установки МК-5бис[3]. Също има планове за поставянето им на линейните кораби от проект 23 и тежките крайцери от проект 69 в двуоръдейните установки МК-4[4].

152-mm морско оръдие Б-38
Cruiser MikhailKutuzov4.JPG
Куполните установки МК-5бис с оръдия Б-38
на крайцера „Михаил Кутузов
Обща информация
На въоръжение в СССР СССР
Производител Обуховски завод, Ленинград,
СССР СССР
Година на производство 1940 г.
Произведени 334
Технически данни
Калибър, mm 152,4
Дължина на цевта, mm/клб 8935/58,6
Тегло (бойно) 11 999
Зареждане Картузно зареждане
Ъгли на стрелба
Възвишение (max) +45°
Снижение (min) -5°
Огневи възможности
Далекобойност, km 30,21
Скорострелност
изстрела/минута
6,5 – 7,5

Оценка на проектаРедактиране

 
Лекият крайцер „Свердлов“ от проекта 68-бис

По стандартите на 1940 г. Б-38 е отлично оръдие. То има достатъчна скорострелност, живучест, тежък снаряд и има превъзходни за своя калибър балистични характеристики. Но по мерките на 1950-те години, когато започват да влизат в строй крайцерите от проектите 68-К и 68-бис, въоръжени с тази арт-система, тя вече трудно може да се нарече съвременна. Основният недостатък на оръдието става ниската му скорострелност, следствие от използването на картузното зареждане. В много от западните флотове към този момент се появяват крайцери с много по-скорострелни оръдия. Американските леки крайцери от типа „Устър“ носят 152-mm автоматични оръдия Mark 16, даващи по 12 изстрела в минута на ствол. Британските крайцери от типа „Тайгър“ имат 152-mm оръдия Mark V със скорострелност до 20 изстрела в минута. Шведските крайцери тип „Тре Крунур“ и нидерландските „Де Зевен Провинсен“ имат в качеството на главен калибър 152-mm оръдия на шведския концернБофорс“, чиято скорострелност достига 15 изстрела в минута. При това всички нови западни арт-системи обладават значителен ъгъл на възвишение и могат да водят и зенитен огън. Макар Б-38 и да превъзхожда своите западни аналози по далечина на стрелбата, системата им за управление на огъня не позволява да се реализира това им превъзходство.

Въпреки това оръдието Б-38 има и определени достойнства. Картузното зареждане позволява при необходимост да се стреля непълни заряди, снижавайки по този начин износването на ствола, а значителната далекобойност е съществена при обстрели на брега. Именно за огнева поддръжка на десантите преди всичко, командването на ВМФ на СССР и съхранява в строй крайцерите от проекта 68-бис. Освен това мощната артилерия на крайцерите може да се използва и за неутрализацията на американските самолетоносачи и в периода на обостряне на международното напрежение крайцерите от проекта 68-бис нерядко съпровождат авионосните съединения на вероятния противник, държейки неговите кораби в зоната на ефективния обстрел. Така самото наличие на мощните и надеждни оръдия Б-38 позволява да се удължи кариерата на вече старите крайцери.

ИзточнициРедактиране

  1. Широкорад А. Б.. Энциклопедия отечественной артиллерии. 959 с..
  2. Широкорад А. Б.. Энциклопедия отечественной артиллерии. 960 с..
  3. Широкорад А. Б.. Энциклопедия отечественной артиллерии. 962 с..
  4. Широкорад А. Б.. Энциклопедия отечественной артиллерии. 961 с..

ЛитератураРедактиране

  • Заблоцкий В. П.. Крейсера „холодной войны“. М, 2008. ISBN 978-5-699-26175-8.
  • Широкорад А. Б.. Энциклопедия отечественной артиллерии. Минск, 2000. ISBN 985-433-703-0.

Външни препраткиРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „152-мм корабельная пушка Б-38“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.