Б-38 е съветско корабно оръдие с калибър 152,4 mm, прието на въоръжение от ВМФ на СССР през 1940 г[2]. Ограничено се използва в хода на Великата отечествена война във влакови установки върху лафети от 203,2-mm оръдия Кане[3]. В следвоенния период с тези оръдия са въоръжени леките крайцери от типовете 68-К в триоръдейните установки МК-5 и 68-бис в триоръдейните установки МК-5бис[4]. Също има планове за поставянето им на линейните кораби от проект 23 и тежките крайцери от проект 69 в двуоръдейните установки МК-4[5].

152-mm морско оръдие Б-38
152-мм корабельная пушка (Б-38)
Куполните установки МК-5бис с оръдия Б-38
на крайцера „Михаил Кутузов
История на производството
Страна на производство СССР
ПроизводителОбуховски завод, Ленинград
Произведени334
История на службата
Години на експлоатацияот 1940 г.
На въоръжение в СССР
Характеристики на оръдието
Марка на оръдиетоБ-38
Калибър, mm152,4
Дължина на ствола, mm/калибра8935/58,6
Дължина на канала на ствола, mm8690/57
Обем на камерата, dm³32,8
Тип затворбутален
Маса на оръдието със затвора, kg
11 999
Маса на снаряда, kg48,5 – 55
Начална скорост на снаряда, m/s
800 – 950
Принцип на зарежданеКартузно зареждане
Скорострелност, изстрела/минута
6,5 – 7,5
Характеристики на артилерийската установка
Марка на АУМК-5, МК-5бис
Обща маса на АУ, kg242 821 – 253 400
Маса на въртящата се част, t
216,0 – 223,3
Радиус на завъртане по стволовете, mm8750
Разстояние между осите на оръдията, mm1450
Ъгъл на вертикално насочване на ствола, °
-5°/+45°
Ъгъл на завъртане, °-135°/+180° (макс. стойности според разположението и вида на установката)
Максимална скорост на ВН, °/s13
Максимална скорост на ХН, °/s7
Максимална далечина на стрелбата, m
30 215
Брониране40 – 175
Разчет, души57 – 63
Боекомплект на ствол, изстрела
176 – 186[1]

Оценка на проекта редактиране

 
Лекият крайцер „Свердлов“ от проекта 68-бис.

Според стандартите на 1940 г. Б-38 е отлично оръдие. То има достатъчна скорострелност, живучест, тежък снаряд и има превъзходни за своя калибър балистични характеристики. Но по мерките на 1950-те години, когато започват да влизат в строй крайцерите от проектите 68-К и 68-бис, въоръжени с тази арт-система, тя вече трудно може да се нарече съвременна. Основният недостатък на оръдието става ниската му скорострелност, следствие от използването на картузното зареждане. В много от западните флотове към този момент се появяват крайцери с много по-скорострелни оръдия. Американските леки крайцери от типа „Устър“ носят 152-mm автоматични оръдия Mark 16, даващи по 12 изстрела в минута на ствол. Британските крайцери от типа „Тайгър“ имат 152-mm оръдия Mark V със скорострелност до 20 изстрела в минута. Шведските крайцери тип „Тре Крунур“ и нидерландските „Де Зевен Провинсен“ имат в качеството на главен калибър 152-mm оръдия на шведския концернБофорс“, чиято скорострелност достига 10 изстрела в минута[6][7]. При това всички нови западни арт-системи обладават значителен ъгъл на възвишение и могат да водят и зенитен огън. Макар Б-38 и да превъзхожда своите западни аналози по далечина на стрелбата, системата им за управление на огъня не позволява да се реализира това им превъзходство.

Въпреки това оръдието Б-38 има и определени достойнства. Картузното зареждане позволява при необходимост да се стреля с непълни заряди, снижавайки по този начин износването на ствола, а значителната далекобойност е съществена при обстрели на брега. Именно за огнева поддръжка на десантите преди всичко, командването на ВМФ на СССР и съхранява в строй крайцерите от проекта 68-бис. Освен това мощната артилерия на крайцерите може да се използва и за неутрализацията на американските самолетоносачи и в периода на обостряне на международното напрежение крайцерите от проекта 68-бис нерядко съпровождат авионосните съединения на вероятния противник, държейки неговите кораби в зоната на ефективния обстрел. Така самото наличие на мощните и надеждни оръдия Б-38 позволява да се удължи кариерата на вече старите крайцери.

Железопътните установки редактиране

През 1941 г. на железопътни 4-осни платформи са поставяни наличните в складовете морски 152-мм оръдия „Кане“ и корабните оръдия „Б-38“. Главната балка и броневото прикритие на транспортьора ТМ-1-152 по много повтарят ТМ-1-180. Погребите им, във вид на метални кутии, са разположени върху главната балка, за това боеприпасите се подават ръчно. Оръдията са поставени на лафетите от 203-мм/45 оръдия Кане. Щитовото прикритие представлява купола „МУ-2“ (с дебелина на челната броня от 50 мм, покрив и странична броня – 25 мм). Транспортьорите имат четири опорни „крака“, шарнирно скрепени с платформата. Всичко са построени 4 установки. Установките, произведени през 1941 г. са обозначени като „ТМ-1-152“, а през 1943 г. като „Б-64“. ТТХ на установките: калибър – 152,4 мм; маса на установката – 16,6 т дължина на ствола – 8,7 – 8,9 м, маса на ствола със затвора – 12 т; маса на снаряда – 48,5 – 55 кг; маса на заряда – 24 кг; начална скорост – 950 м/с; скорострелност – 6 – 7 изстрела в минута; далечина на стрелбата – 28 – 30 км, разчет на кулата – 10 души.

Източници редактиране

  1. Широкорад А. Б. Энциклопедия отечественной артиллерии. Минск, Харвест, 2000. ISBN 985-433-703-0. с. 960 – 963.
  2. Широкорад А. Б. Энциклопедия отечественной артиллерии. с. 959.
  3. Широкорад А. Б. Энциклопедия отечественной артиллерии. с. 960.
  4. Широкорад А. Б. Энциклопедия отечественной артиллерии. с. 962.
  5. Широкорад А. Б. Энциклопедия отечественной артиллерии. с. 961.
  6. Folke Wedin (1983). Amiralitetskollegiets historia Band V 1920 – 1968. Arlöv: Berlings. ISBN 91-38-07656-X
  7. Netherlands 15 cm/53 (5.9") // Архивиран от оригинала на 2019-06-28. Посетен на 2019-06-28.

Литература редактиране

  • Заблоцкий В. П. Крейсера „холодной войны“. М, Коллекция, Яуза, 2008. ISBN 978-5-699-26175-8.
  • Широкорад А. Б. Энциклопедия отечественной артиллерии. Минск, Харвест, 2000. ISBN 985-433-703-0.
  • Л. И. Амирханов. Морские пушки на железной дороге. Иванов и Лещинский, 1994, 64 с. ISBN 5-86467-013-8.

Външни препратки редактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „152-мм корабельная пушка Б-38“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​