Уикипедия

256 г. пр.н.е.

година
(пренасочване от 256 пр.н.е.)
<< 3 век пр.н.е. >>
00 99 98 97 96 95 94 93 92 91
90 89 88 87 86 85 84 83 82 81
80 79 78 77 76 75 74 73 72 71
70 69 68 67 66 65 64 63 62 61
60 59 58 57 56 55 54 53 52 51
50 49 48 47 46 45 44 43 42 41
40 39 38 37 36 35 34 33 32 31
30 29 28 27 26 25 24 23 22 21
20 19 18 17 16 15 14 13 12 11
10 09 08 07 06 05 04 03 02 01

256 (двеста петдесет и шеста) година преди новата ера (пр.н.е.) е година от доюлианския (Помпилийски) римски календар.

Събития редактиране

 
Ход на битката при нос Екном.

В Римската република редактиране

  • Консули са Луций Манлий Вулзон Лонг и Квинт Цедиций. Скед смъртта на Цедиций суфектконсул става Марк Атилий Регул.
  • Продължава Първата пуническа война:
    • Манлий и Регул повеждат голям римски флот от около 330 кораби, за да нахлуят в Африка и превземат Картаген. Те се насочват към южния бряг на Сицилия, като минават покрай Месина и Сиракуза, за да натоварят допълнителни войски за планираното нашествие като римските сили достигат 140 000 гребци и войници. Срещу тях се изправя картагенския флот с 350 кораби и командван от Хамилкар. Решаващият сблъсък се разиграва при нос Екном и се превръща в една от най-големите морски битки в човешката история. От нея римляните излизат като победители благодарение на изобретения от тях абордажен мост „корвус“. Понеслият тежки загуби картагенски флот е принуден да се оттегли отваряйки по този начин пътя към Африка.[1]
    • Римляните дебаркират при Клупея, от източната страна на нос Бон, и превземат града.[1] Те опустошават и ограбват богатите околности, но тогава по нареждане от Рим Манлий повежда част от римската войска и флота обратно в Сицилия за зимата, а Регул остава да действа срещу картагенците с 15000 пехота, 500 кавалерия и 40 кораби.[2][1]
    • Картагенците, като разчитат че Регул и силите му са отслабени, избират военачалниците Хасдрубал (син на Ханон), Бостар и извикания от Сицилия Хамилкар, който довежда 5000 пехота и 500 кавалерия, за да поведат армия срещу римския консул, докато той обсажда град Адис. В разигралата се битка картагенците се оказват победени, защото не са в състояние да използват умело своята кавалерия и слонове в условията на неравен и хълмист терен.[2]
    • След победата Регул превзема град Тунис и изгражда лагер за зимуване, по време на което започват преговори за мир с картагенски представители.[2]

В Гърция редактиране

  • Атина получава своята свобода(поне номинално).[3]

В империята на Селевкидите редактиране

Родени редактиране

Починали редактиране

Източници редактиране

  1. ↑ а б в Timothy Venning. „A Chronology of the Roman Empire“. A&C Black, 2011. стр. 85 – 86
  2. ↑ а б в „The Cambridge Ancient History. Vol. VII, part 2:the Rise of Rome to 220 B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 555
  3. ↑ „The Cambridge Ancient History. Vol. VII, part I: The Hellenistic World.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 241
  4. ↑ „The Cambridge Ancient History. Vol. VII, part I: The Hellenistic World.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 504
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=256_г._пр.н.е.&oldid=9536434“.