Тази статия е за 37-ата година от новата ера. За числото 37 вижте 37 (число). За други значения вижте 37 (пояснение).

<< 1 век >>
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10
11 12 13 14 15 16 17 18 19 20
21 22 23 24 25 26 27 28 29 30
31 32 33 34 35 36 37 38 39 40
41 42 43 44 45 46 47 48 49 50
51 52 53 54 55 56 57 58 59 60
61 62 63 64 65 66 67 68 69 70
71 72 73 74 75 76 77 78 79 80
81 82 83 84 85 86 87 88 89 90
91 92 93 94 95 96 97 98 99 00

37 (тридесет и седма) година е обикновена година, започваща във вторник по юлианския календар.

Събития редактиране

 
През тази година Гай Цезар Германик (Калигула) става третият римски император
 
Граници на римската империя при смъртта на Тиберий (със зелено присъединените от него земи)

В Римската империя редактиране

  • Двадесет и четвърта (последна) година от принципата на Тиберий Юлий Цезар Август (14 – 37 г.).
  • Консули стават Гней Ацероний Прокул и Гай Петроний Понтий Нигрин.
  • Император Тиберий посещава Кампания, но здравето му се влошава бързо. След като се настанява в бивша вила на Лукул в Мизенум, той се разболява тежко и на 16 март умира.[1]
  • Гай Цезар Германик е приветстван като принцепс веднага след смъртта на Тиберий. На 18 март Сенатът приветсва Калигула като единствен принцепс въпреки завещанието на Тиберий, според което за сънаследници са обявени Гай Цезар и Тиберий Гемел. На 28 март сенаторите провеждат заседание, на което официално потвърждават новия император и анулират завещанието на Тиберий под претекст, че при съставянето на последната си воля той е бил невменяем.[2]
  • Калигула изплаща всички суми обещани в завещанието на Тиберий, като на преторианците дава двойно – по 1000 сестерций на човек вместо завещаните 500.
  • Калигула осиновява Гемел като свой наследник и го обявява за princeps iuventutis (принцепс на младежите).[3]
  • Антония Младша, баба на императора, получава всички привилегии и почести, с които се е ползвала Ливия Друзила, съпругата на император Август, включително титлата августа, която обаче тя отказва. Скоро след това, на 1 май, Антония умира.[3]
  • Месец септември се преименува (временно) в германик, в чест на бащата на императора.[3]
  • 1 юли – чичото на императора Клавдий става за първи път суфектконсул заедно със самия Калигула.
  • През есента Калигула заболява тежко от болест, която може да е засегнала психичното му здраве.[4]
  • Осветен е храма на Божествения Август.
  • Сватба и развод на Калигула с Ливия Орестила.
  • Към края на годината (или в началото на следващата) Тиберий Гемел е принуден да се самоубие или е убит.[4]

В Комагена редактиране

  • Калигула възстановява сина на последния комагенски цар Антиох като клиентски владел на Комагена след двадесет години пряко римско управление.[3]

В Юдея редактиране

Родени редактиране

Починали редактиране

Източници редактиране

  1. Timothy Venning. „A Chronology of the Roman Empire“. A&C Black, 2011. стр. 397
  2. „The Cambridge Ancient History. Vol. X The Augustan Empire“, Cambridge University Press, 1996. стр. 221
  3. а б в г Timothy Venning. „A Chronology of the Roman Empire“. A&C Black, 2011. стр. 398
  4. а б Timothy Venning. „A Chronology of the Roman Empire“. A&C Black, 2011. стр. 399