4-та армия (Германия)

4-та армия (на немски: 4. Armee) е полева армия от сухопътните войски, която воюва през Първата и Втората световна война.

4-та армия 4. Armee
Емблема на 4-та армия
Информация
Активна	1914 – 1918, 1938 – 1945 г.
Държава	Германска империя Нацистка Германия
Клон	Сухопътни войски
Тип	Пехота
Размер	180 000 (август 1914)
Гарнизон/щаб	Група армии „Север“ Група армии „А“ Група армии „Център“
Битки/войни	Първа световна война Битка на Границата Битка при ардените Първа битка при Марна Надпревара по море Първа битката при Ипр Втора битка пр Ипр Трета битка при Ипри Втора световна война Полска кампания Битка за Франция Битка при Смоленск Битка при Ленино Операция Багратион
Командири
Изтъкнати командири	Гюнтер фон Клуге (1938 – 1941)

Първа световна война

В самото начало на Първата световна война 4-та армия, заедно с 5-а армия, оформя центъра на германската атака на Западния фронт и според Шлифенския план се движат по направление Люксембург и Белгия. Много скоро побеждава Белгийската армия на границата, след което продължава да се движи по посока на ардените, където се среща с Британския експедиционен корпус.

Командири

• Генерал-полковник Албрехт Вюртембергски (2 август 1914 – 25 февруари 1917)
• Генерал от пехотата Фридрих Сикст фон Арним (25 февруари 1917 – 22 ноември 1918)

Втора световна война

След началото на Втора световна война през 1939, командването и поема фелдмаршал Гюнтер фон Клуге. Първото си участие тя прави в Полската кампания през септември същата година като част от Група армии „Север“, но под командването на фелдмаршал Теодор фон Бок.

Армията включва в личния си състав II и III армейски корпус, като всяка от тях има по две дивизии.

XIX армейски корпус има две и една моторизирани дивизии, а 1-ви граничен корпус има една пехотна дивизия и още две в резерва.

Натоварена със задачата да навлезе в Полския коридор и по този начин да свърже отново двете области между Нацистка Германия и Източна Прусия, тя се разделя на две части като едната атакува южно в Померания и се присъединява към други германски части във Варшава. 4-та армия завършва задачата си без никакви затруднения.

Битка за Франция

По време на атаката на Ниските земи и Франция, армията е зачислена към щаба на фелдмаршал Герд фон Рундщет, командир на Група армии „А“, която се движи по-посока на Белгия от река Рейн. Заедно с други немски части тя си пробива път през Линия КВ и приключва с улавянето на съюзническите части във Франция.

Фелдмаршал Ервин Ромел, който се намираше на една позиция под Клуге също допринесе много за неговата победа, а Глуге, който по това време бил генерал от артилерията е повишен директно в чин фелдмаршал, както и много други офицери.

Инвазията в Съветския съюз

Армията взима също участие и в Операция Барбароса през 1941 г. като част от фон Бок, командващ Група армии „Център“. Тяхната първоначална цел е да уловят колкото се може повече съветски войски в капана си от всички флангове на Минск. Армията се представя много добре и след това активно участва в Нападението над Смоленск въпреки лошата пътна мрежа, която допринася много за забавянето на двете армии. От 19 декември 1941 г. Клуге подава оставката си заедно с фон Бок и фелдмаршал Валтер фон Браухич, за което бива заменен от генерал Лудвиг Кюблер.

Година по-късно след началото на Операция Блау цялата Група армии „Център“, както и 4-та армия нямат много сражение, поради причината, че другите съветски войски били съсредоточени в отбраната на Юга. Въпреки това от 1943 г. Група армии „Център“ трябва да направи пълно отстъпление, от което 4-та армия се връща в по задни позиции.

През есента на същата година стартира и Съветската кампания (Операция Суворов), още известна като „Битка на шосето“, която принуждава 4-та армия да се върне още по назад към Орша и Витебск.

Операция Багратион

През лятото на 1944 г. армията все още има защитни позиции източно от Орша и Могильов в Беларуска ССР. Първата съветска лятна офанзива за тази година е Операция Багратион, която се оказава пагубна за Германските въоръжени сили (Вермахт), и особено за 4-та армия. Огромната съветска атака започнала на 22 юни, когато се забелязало, че почти цялата германска армия е в капан, окупана в един джоб източно от Минск и през първата седмица на юли повечето армии са унищожени както и половината от Група армии „Център“.

Много малко части успяват та избягат на запад; тези армии, който успяват да избягат са участвали в отчаяния опит да стабилизират немската фронтова линия до края на лятото, след което 4-та армия се нуждае от пълно възстановяване.

Източна Прусия

След края на 1944 и началото на 1945 г. командването на армията поема генерал от пехотата Фридрих Хосбах, който е натоварен със задачата да защитава границата на Източна Прусия. Съветската Източно-Пруска офанзива стартирала на 13 януари през същата година с което 4-та армия трябвало да се мести постоянно назад към брега на Балтийско море за период от две седмици, за да не бъде застрашена от обкръжаване. Генерал Хосбах и ново-назначения командира на Група армии „Център“ Георг-Ханс Райнхарт усилено се опитват да пробият отбраната на Източна Прусия като атакуват към Елбинг, но атаката бива няколко пъти отблъсната (за което са снети от командните си постове) с постоянни контраатаки, от което 4-та армия отново е обградена.

През март армията е тотално смазана от силните съветски атаки по крайбрежието на Висланската лагуна. Малкото войски, които са останали след съветските атаки в областта на Източна Прусия се обединяват в една под командването на Дитрих фон Заукен, който се предава на Червената армия през май в последния ден от Голямата война.

Командири

• Портал „Втора световна война“

• Фелдмаршал Гюнтер фон Клуге – (1 декември 1938 – 19 декември 1941)
• Генерал от планинските войски Лудвиг Кюблер – (19 декември 1941 – 20 януари 1942)
• Генерал-полковник Готард Хайнрици – (20 януари 1942 – 6 юни 1942)
• Генерал-полковник Ханс фон Салмут – (6 юни 1942 – 15 юли 1942)
• Генерал-полковник Готард Хайнрици – (15 юли 1942 – юни ? 1943)
• Генерал-полковник Ханс фон Салмут – (юни ?, 1943 – 31 юли 1943)
• Генерал-полковник Готард Хайнрици – (31 юли 1943 – 4 юни 1944)
• Генерал от пехотата Курт фон Типелскирх (4 юни 1944 – 30 юни 1944)
• Генерал-лейтенант Винценц Мюлер – (30 юни 1944 – 7 юли 1944)
• Генерал от пехотата Курт фон Типелскирх – (7 юли 1944 – 18 юли 1944)
• Генерал от пехотата Фридрих Хосбах – (18 юли 1944 – 29 януари 1945)
• Генерал от пехотата Фридрих-Вилхелм Мюлер – (29 януари 1945 – 27 април 1945)

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата 4th Army в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​