Отваря главното меню

47 mm скорострелно оръдие Хочкис

47 mm скорострелно оръдие Хочкис – нарезно патронно скорострелно корабно оръдие, разработено от френската фирма Hotchkiss et Cie през 1885 г. Оригиналното му име е – „3-фунтово скорострелно оръдие Хочкис“ (Hotchkiss 3-pdr QF Cannon).

47 mm скорострелно оръдие Хочкис
QF3pdrHotchkissSydney1942.jpeg
47 mm оръдие Хочкис, Сидни, 1942 г.
Обща информация
На въоръжение в Франция Франция
Русия Русия
Великобритания Великобритания
Производител Франция Франция
Русия Русия
Великобритания Великобритания
Година на производство 1885 г. – ?
Технически данни
Калибър, mm 47
Дължина на цевта, mm/клб 2048/43,5
Тегло (бойно) 240
Зареждане Унитарно зареждане
Огневи възможности
Далекобойност, km 4,6
Скорострелност
изстрела/минута
15
47 mm скорострелно оръдие Хочкис в Общомедия

КонструкцияРедактиране

 
47 mm оръдие Хочкис на оригинален хидравличен лафет

ОръдиеРедактиране

Оръдието се произвежда в два варианта: Mark I (монолитна конструкция), Mark II (сглобяема конструкция).

Тялото на оръдието се състои от ствол, кожух и съединителна гайка. Лапите са едно цяло с кожуха. Заключващото отверстие е направено в кожуха. Затвора е вертикален, клиновиден, с 1/4 автоматика. При отварянето на затвора се запъва ударника и се изхвърля гилзата.

Технически характеристикиРедактиране

  • Дължина на ствола: 2048/43,5 (mm/кал)
  • Калибър: 47/1,8 (mm/д)
  • Далекобойност: 4,6/25 (km/каб)
  • Бронебойност при дулото: 88 mm.
  • Началная скорост на снаряда: 701 m/s
  • Дулна енергия: 37 t/m
  • Скорострелност: 15 изстр./min
  • Боекомплект: 812 унитарни изстрела
  • Прислуга: 4 души

ЛафетРедактиране

Первоначално закупените оръдия за руския флот се монтирали на твърди лафети (без противооткатно устройство) конструкция на Хочкис. През 1888 г. Морското ведомство купува хидравличния лафет конструкция на Хочкис.

По получените чертежи в Обуховския завод (ОЗ) са направени двата лафета. Към март 1898 г. те успешно преминават изпитания на Охтинската батарея, след което в завода започва серийно производство.

Хидравличния лафет конструкция на Хочкис е снабден с хидравличен компресор и пружинен накатник и представлява шарнир, вложен в стойката. Ъгъла на вертикална наводка е −23° – +25°. Теглото на оригиналния лафет е 524 kg, а на Обуховския – 532 kg.

През 1898 г. ОЗ получава поръчка за 400 лафета по система на Мелер (Александър Петрович Мелер) с компресорен цилиндър, пълен с живак. Пружинния накатник е сменен с въздушен. Цилиндъра и накатника са едно цяло със стоманената кутия, в която оръдието се движи при отката. Теглото на лафета е 213 kg.

В ходе на Първата световна война лафетите на 47 mm оръдия са преправени за стрелба по въздушни цели – ъгъла на възвишение е доведен до +85°.

БоеприпасиРедактиране

 
изстрел за 47 mm оръдие на Хочкис

Оръдието се комплектува с руски и френски чугунени и стоманени гранати (1,5 kg, тегло на ВВ около 0,02 kg). Стоманената граната пробива при среза на дулото по вертикала 88 mm котелно желязо.

През 1914 – 1918 г. за зенитната стрелба гранатите са снабдявани с 8-секундни тръбички и „димна следа“. Първоначално се използва заряд от кафяв барут с тегло 0,75 kg, а след това – бездимен с тегло 0,316 – 0,35 kg. Съгласно таблиците за стрелба от 1895 г., гранатата с тегло 1,5 kg има начална скорост 701 m/s и далечина на полет от 4575 метра при ъгъл на възвишение +10,4°.

УпотребаРедактиране

Във флотаРедактиране

На 1 януари 1901 г. в Морското ведомство има 963 47 mm оръдия на Хочкис. Те са поставяни на всички типове бойни и спомагателни кораби в качеството на противоминна артилерия.

Руско-японската война показала тяхната неефективност като такива. След войната те вече не се поставят на новите кораби, а от старите започват да се свалят постепенно.

В сухопътните войскиРедактиране

 
Сухопътна версия в петербургския „Военно-исторически музей на артилерията, инженерните и свързочни войски“

През годините 1907 – 1909 г. Морското ведомство се опитва да предаде на Военното ведомство ненужните вече оръдия, но получава решителен отказ. Обаче със започването на Първата световна война, особено от 1915 г., когато войната става вече позиционна, армията изпитала нужда от много леко и точно траншейно оръдие.

В малки работилници или при самите войнски части за 47 mm оръдия на Хочкис започват да правят импровизирани дървени колесни лафети. Оръдия на такива лафети участват в боевете под Варшава, Ивангород и Новогеоргиевск. Те се смятали за най-доброто противодействие на противниковите картечници.

В ходе на бойните действия се проявяват и недостатъците на оръдието със самоделен лафет. Тежкия ствол и силния откат посточнно чупят лафета, а общото им тегло и габарити са много големи за траншейна артилерия.

Въпреки това, в армиите на някои страни, те в качеството на брегова и пехотна артилерия, се съхраняват до Втората световна война, което е видно и на уводната фотография.

Използване на боеприпаситеРедактиране

През 1915 г. капитан Е. А. Лихонин при съдействието на инженерите на Ижорския завод проектирал 47 mm миномет. Барутния заряд се поставял в месинговата гилза от 47 mm снаряд за оръдиято на Хочкис.

Септември 1922 г. Главното артилерийско управление на РСЧА разработва проектно задание за 45 mm батальонно оръдие. Избора на калибър идва от това, че в армейските складове има огромно количество 47 mm снаряди за морските 47 mm оръдия на Хочкис. При премахването на водещите пояси на снаряда калибъра му падал с 2 mm. Преправените снаряди получават индекс (Б-241).

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „47-мм пушка Гочкиса“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.