497 г. пр.н.е.

година
<< 5 век пр.н.е. >>
Sundial cr.jpg
00 99 98 97 96 95 94 93 92 91
90 89 88 87 86 85 84 83 82 81
80 79 78 77 76 75 74 73 72 71
70 69 68 67 66 65 64 63 62 61
60 59 58 57 56 55 54 53 52 51
50 49 48 47 46 45 44 43 42 41
40 39 38 37 36 35 34 33 32 31
30 29 28 27 26 25 24 23 22 21
20 19 18 17 16 15 14 13 12 11
10 09 08 07 06 05 04 03 02 01

СъбитияРедактиране

В АзияРедактиране

В Персийската империяРедактиране

  • Цар на Персийската (Ахеменидска) империя e Дарий I (522-486 г. пр.н.е.).[1]
  • Йонийско въстание:
    • Персийците започват мащабно настъпление срещу въстаниците. Персийски флот състоящ се от финикийски кораби стоварва голяма войска на остров Кипър. След тежка битка, в която част от гърците дезертират, персийците завладяват острова, но претърпяват неуспех в морско сражение с йонийския флот. Водачът на въстанието на острова Онесил загива в битката.[2]
    • В Мала Азия действат три персийски войски. Първата войска, командвана от Даврис (Daurises) завлядява пет града около Хелеспонта, в опит за да възстанови сухоземната връзка със северното егейско крайбрежие. Втората войска атакува крайбрежието на Мраморно море. Третата войска, под началството на Отан и Артаферн, започва покоряването на Еолида и Йония с превземането на Клазомен и Кимa.[3]
    • Даврис извършва дълъг поход на юг с войската си, за да покори въстанала Кария. В битка при река Меандър той нанася поражение на карийците, които успяват да се прегрупират с помощта на сили от Милет, но скоро са победени за втори път.[4]
    • Опасявaйки се, че позициите на въстаниците стават трудно удържими, Аристагор събира привържениците си в Милет и обявява намерението си да ги поведе към Сардиния или в колонията Миркинос, която е основа от неговия тъст Хистией. След обсъждане е решено да се оттеглят в Миркинос, но тук Аристагор и много от последователите му загиват в битка с тракийско племе.[5]
  • Дарий посещава Египет за трети последен път, за да открие построения по негово нареждане канал свързващ Нил с Червено море.[6]

В ЕвропаРедактиране

В Римската републикаРедактиране

В АтинаРедактиране

ПочиналиРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Iain Spencen. „Conflict in Ancient Greece and Rome: The Definitive Political, Social, and Military Encyclopedia“, ABC-CLIO, LLC, 2016. стр. 229
  2. John Boardman, „The Cambridge Ancient History Volume IV: Persia, Greece and the Western Mediterranean c.525 to 479“, Cambridge University Press; 2 edition, 1988. стр. 483
  3. John Boardman, „The Cambridge Ancient History Volume IV: Persia, Greece and the Western Mediterranean c.525 to 479“, Cambridge University Press; 2 edition, 1988. стр. 484
  4. John Boardman, „The Cambridge Ancient History Volume IV: Persia, Greece and the Western Mediterranean c.525 to 479“, Cambridge University Press; 2 edition, 1988. стр. 485
  5. John Boardman, „The Cambridge Ancient History Volume IV: Persia, Greece and the Western Mediterranean c.525 to 479“, Cambridge University Press; 2 edition, 1988. стр. 486
  6. John Boardman, „The Cambridge Ancient History Volume IV: Persia, Greece and the Western Mediterranean c.525 to 479“, Cambridge University Press; 2 edition, 1988. стр. 263
  7. „The Cambridge Ancient History. Vol. VII, part 2:the Rise of Rome to 220 B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 287