497 г. пр.н.е.
година
<< | 5 век пр.н.е. | >> | |||||||
00 | 99 | 98 | 97 | 96 | 95 | 94 | 93 | 92 | 91 |
90 | 89 | 88 | 87 | 86 | 85 | 84 | 83 | 82 | 81 |
80 | 79 | 78 | 77 | 76 | 75 | 74 | 73 | 72 | 71 |
70 | 69 | 68 | 67 | 66 | 65 | 64 | 63 | 62 | 61 |
60 | 59 | 58 | 57 | 56 | 55 | 54 | 53 | 52 | 51 |
50 | 49 | 48 | 47 | 46 | 45 | 44 | 43 | 42 | 41 |
40 | 39 | 38 | 37 | 36 | 35 | 34 | 33 | 32 | 31 |
30 | 29 | 28 | 27 | 26 | 25 | 24 | 23 | 22 | 21 |
20 | 19 | 18 | 17 | 16 | 15 | 14 | 13 | 12 | 11 |
10 | 09 | 08 | 07 | 06 | 05 | 04 | 03 | 02 | 01 |
Събития
редактиранеВ Азия
редактиранеВ Персийската империя
редактиране- Цар на Персийската (Ахеменидска) империя e Дарий I (522 – 486 г. пр.н.е.).[1]
- Йонийско въстание:
- Персийците започват мащабно настъпление срещу въстаниците. Персийски флот състоящ се от финикийски кораби стоварва голяма войска на остров Кипър. След тежка битка, в която част от гърците дезертират, персийците завладяват острова, но претърпяват неуспех в морско сражение с йонийския флот. Водачът на въстанието на острова Онесил загива в битката.[2]
- В Мала Азия действат три персийски войски. Първата войска, командвана от Даврис (Daurises) завлядява пет града около Хелеспонта, в опит за да възстанови сухоземната връзка със северното егейско крайбрежие. Втората войска атакува крайбрежието на Мраморно море. Третата войска, под началството на Отан и Артаферн, започва покоряването на Еолида и Йония с превземането на Клазомен и Кимa.[3]
- Даврис извършва дълъг поход на юг с войската си, за да покори въстанала Кария. В битка при река Меандър той нанася поражение на карийците, които успяват да се прегрупират с помощта на сили от Милет, но скоро са победени за втори път.[4]
- Опасявaйки се, че позициите на въстаниците стават трудно удържими, Аристагор събира привържениците си в Милет и обявява намерението си да ги поведе към Сардиния или в колонията Миркинос, която е основа от неговия тъст Хистией. След обсъждане е решено да се оттеглят в Миркинос, но тук Аристагор и много от последователите му загиват в битка с тракийско племе.[5]
- Дарий посещава Египет за трети последен път, за да открие построения по негово нареждане канал свързващ Нил с Червено море.[6]
В Европа
редактиранеВ Римската република
редактиране- Консули (497/496 г.пр.н.е.) са Авъл Семпроний Атрацин и Марк Минуций Авгурин.
- Една от често сочените години за освещаването (17 декември) на храма на Сатурн на Римския форум.[7]
В Атина
редактиранеПочинали
редактиранеИзточници
редактиране- ↑ Iain Spencen. „Conflict in Ancient Greece and Rome: The Definitive Political, Social, and Military Encyclopedia“, ABC-CLIO, LLC, 2016. стр. 229
- ↑ John Boardman, „The Cambridge Ancient History Volume IV: Persia, Greece and the Western Mediterranean c.525 to 479“, Cambridge University Press; 2 edition, 1988. стр. 483
- ↑ John Boardman, „The Cambridge Ancient History Volume IV: Persia, Greece and the Western Mediterranean c.525 to 479“, Cambridge University Press; 2 edition, 1988. стр. 484
- ↑ John Boardman, „The Cambridge Ancient History Volume IV: Persia, Greece and the Western Mediterranean c.525 to 479“, Cambridge University Press; 2 edition, 1988. стр. 485
- ↑ John Boardman, „The Cambridge Ancient History Volume IV: Persia, Greece and the Western Mediterranean c.525 to 479“, Cambridge University Press; 2 edition, 1988. стр. 486
- ↑ John Boardman, „The Cambridge Ancient History Volume IV: Persia, Greece and the Western Mediterranean c.525 to 479“, Cambridge University Press; 2 edition, 1988. стр. 263
- ↑ „The Cambridge Ancient History. Vol. VII, part 2:the Rise of Rome to 220 B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 287