IV обикновено народно събрание

Четвъртото обикновено народно събрание (IV ОНС) е народно събрание на Княжество България, заседавало от 27 юни 1884 г. до 6 септември 1886 г.[1] Четвъртото обикновено народно събрание заседава в салона на читалище „Надежда“ в Търново и в бившето Военно училище в София (Централен дом на армията, сега Централен военен клуб). От втората извънредна сесия (28 май 1885) народните представители се събират в новопостроената сграда на Народното събрание.

Сградата на Народното събрание, 1886 г.
Не бива да се бърка с IV народно събрание.

Датите са по Юлианския календар (стар стил), освен ако не е указано иначе.

Избори редактиране

Изборите за IV ОНС са насрочени с указ на княз Александър № 58 от 28 март 1884 г.[2] Парламентарните избори се провеждат на 27 май и 3 юни същата година и са спечелени от крайните либерали, които отменят антиконституционните актове, приети при Режима на пълномощията. Избрани са 195 народни представители, към които след Съединението на Княжество България и Източна Румелия се присъединяват още 91 депутати от бившата автономна област. Крайният им брой наброява 286 народни представители.[1] Избирателната активност е 28,9%.

Разпускане редактиране

Политическата криза в България, създала се след абдикацията на княз Батенберг, налага разпускането на Народното събрание и свикване на Велико народно събрание за избиране на нов монарх.

Сесии редактиране

Извънредни редактиране

  • I извънредна (27 юни 1884 – 9 юли 1884)
  • II извънредна (28 май 1885 – 5 юни 1885)
  • III извънредна (11 – 14 септември 1885)
  • IV извънредна (2 юни – 11 юли 1886)
  • V извънредна (1 – 6 септември 1886)

Редовни редактиране

  • I редовна (15 ноември 1884 – 1 февруари 1885)

Бюро редактиране

Председатели редактиране

Подпредседатели редактиране

Секретари редактиране

Народни представители редактиране

  • Камен Симеонов
  • Цеко Попов
  • Георги Николов
  • Къндо Иванов
  • Атанас Попов
  • Иван Ненчев
  • Камен Начев
  • Д. Аннев
  • поп Димитър
  • Трифон Панов
  • Куно Христов
  • Кирко Вълов
  • Христо Нанов
  • Симеон Хайдудов
  • Иван Гръков
  • Иван Данев
  • Еремия Гешов
  • Иван Нанов
  • Гани Чернев
  • Хаджи Ариф Ериков
  • Х. Етем Мехмедов
  • Петко Вълнаров
  • Бърни Бърнев
  • Тодор Николов
  • Иван Хорозов
  • Иванчо Денев
  • Димитър Раданов
  • Хавуз М. Байрактаров
  • Стани Вълчев
  • Мехмед Хашим
  • Христо Симидов
  • Иван Сейнов
  • Михаил Ив. Македонски
  • Цеко Вълчев
  • Константин Генов
  • Христо Рахилов
  • Атанас Каракаш
  • Георги Р. Цанков
  • Моамеледжи Емин
  • Никола Живков
  • Филип Симидов
  • Дервиш Бей Махмудов
  • Иван Стоянович
  • Тома Кърджиев
  • Таксим Бей
  • Мехмед Хаджитахиров
  • д-р Константин Поменов
  • Кечели Осман
  • Мутиш Мустафа
  • Кирчо Николов
  • Петко Маринов
  • Атанас Дончов
  • Драган Цанков
  • Димитър Караначов
  • д-р Чернев
  • Неделчо Пушкаров
  • Михо М. Гълъбов
  • Никифор Влаев
  • Христо Тупузанов
  • хаджи Хубан Кючюков
  • Димитър Петков
  • Андрей Пенков
  • Райчо Каролев
  • Христо Конкилев
  • Иван Златин
  • Марин Д. Тихчев
  • Осман Бей


Законопроекти редактиране

  • Закон за веществената отчетност[3]
  • Закон за границите на чиновниците[4]
  • Закон за митниците
  • Законопроект за границите на чиновниците[5]
  • Закон за пощенските бонове
  • Законопроект за границите на чиновниците[6]
  • Закон за данъка върху недвижимите имоти („емляк“)
  • Законопроект за границите на чиновниците[7]
  • Закон за Пощенска спестовна каса
  • Законопроект за границите на чиновниците[8]
  • Закон за гребовия сбор[8]
  • Закон за изгубения добитък[9]
  • Закон за господарските и чифликчийските земи[9]
  • Закон за намаление курса на сребърните рубли и за окончателното им демонетизиране[9]
  • Закон за определяне държавните земи и пасища[9]
  • Закон за учредяване на Българска национална банка[10]
  • Закон за окръжните училищни инспектори[11]
  • Закон за обществените и частните училища[12]
  • Закон за ипотеките[12]
  • Закон за железните пътища[12]
  • Закон за Върховната сметна палата[12]
  • Закон за нотариусите и мировите съдии, които извършват нотариални дела[12]
  • Закон за квартирната повинност[13]
  • Закон за патентите (данък върху занаятите)[14]
  • Закон за бериите (акциза върху питиетата)[15]
  • Закон за реквизицията[16]
  • Закон за градските общини[17]
  • Закон за селските общини[18]
  • Закон за откупуване Русе-Варненската железница[19]
  • Закон за обръщане на държавна собственост, имота на бившия български княз Александър I Батенберг[20]
  • Закон за пощите и телеграфите

Бележки редактиране

  1. а б Официален сайт на НС
  2. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 29/27.03.1884
  3. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 119 от 31 декември 1884 г.
  4. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 1 от 3 януари 1885 г.
  5. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 2 от 4 януари 1885 г.
  6. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 5 от 12 януари 1885 г.
  7. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 9 от 24 януари 1885 г.
  8. а б Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 10 от 1 февруари 1885 г.
  9. а б в г Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 11 от 5 февруари 1885 г.
  10. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 11 от 5 февруари 1885 г.
  11. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 12 от 7 февруари 1885 г.
  12. а б в г д Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 14 от 12 февруари 1885 г.
  13. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 16 от 16 февруари 1885 г.
  14. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 17 от 21 февруари 1885 г.
  15. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 19 от 26 февруари 1885 г.
  16. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 95 от 19 септември 1885 г.
  17. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 69 от 19 юли 1885 г.
  18. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 70 от 22 юли 1885 г.
  19. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 71 от 24 юли 1885 г.
  20. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 86 от 13 септември 1885 г.