680 г. пр.н.е.
година
<< | 7 век пр.н.е. | >> | |||||||
00 | 99 | 98 | 97 | 96 | 95 | 94 | 93 | 92 | 91 |
90 | 89 | 88 | 87 | 86 | 85 | 84 | 83 | 82 | 81 |
80 | 79 | 78 | 77 | 76 | 75 | 74 | 73 | 72 | 71 |
70 | 69 | 68 | 67 | 66 | 65 | 64 | 63 | 62 | 61 |
60 | 59 | 58 | 57 | 56 | 55 | 54 | 53 | 52 | 51 |
50 | 49 | 48 | 47 | 46 | 45 | 44 | 43 | 42 | 41 |
40 | 39 | 38 | 37 | 36 | 35 | 34 | 33 | 32 | 31 |
30 | 29 | 28 | 27 | 26 | 25 | 24 | 23 | 22 | 21 |
20 | 19 | 18 | 17 | 16 | 15 | 14 | 13 | 12 | 11 |
10 | 09 | 08 | 07 | 06 | 05 | 04 | 03 | 02 | 01 |
Събития
редактиранеВ Европа
редактиране- В Гърция се провеждат 25-те Олимпийски игри:
В Западна Азия
редактиранеВ Асирия
редактиране- Цар на Асирия е Асархадон (681/0 – 669 г. пр.н.е.).[2]
- Възползвайки се от временната нестабилност свързана със смъртта на цар Сенахериб и възкачването на Асархадон, управителят на територия в Южна Вавилония, известна с блатистия си характер, и син на цар Мардук-апла-идин II оттегля клетвата си за вярност към Асирия и обсажда с войска град Ур. Асирийският цар изпраща войска, която успешно вдига обсадата и принуждава разбунтувалият се управител да търси спасение в Елам, където по-късно той е убит.[3]
- Въпреки тези размирици началото на управлението на Асархадон отбелязва повратна точка в историята на Вавилония с оглед коренната промяна в политиката спрямо нея. Новият цар, който се затвърждава и като цар на Вавилон започва възстановяването на този град, разрушен през 689 г. пр.н.е. от баща му Сенахериб, като важен политически и търговски център.[4]
В Елам
редактиране- Цар на Елам е Хума-Халдаш II (681 – 675 г. пр.н.е.).[5]
В Лидия
редактиране- Около тази година Гигес (ок. 680 – 652 или 644 г. пр.н.е.) става цар на Лидия и полага основите на династията Мермнади.[6][7][notes 1]
В Урарту
редактиранеВ Северна Африка
редактиранеВ Египет
редактиранеРодени
редактиране- Архилох, поет и лирик (умрял 645 г. пр.н.е.)
Бележки
редактиранеИзточници
редактиране- ↑ а б Apostle Arne Horn. „Eusebius of Caesarea“, Lulu.com. стр. 80
- ↑ „The Cambridge Ancient History Volume III, Part 02, The Assyrian and Babylonian Empires and other States of the Near East, from the Eighth to the Sixth Centuries B.C.“, Cambridge University Press, 1991. стр. 119
- ↑ „The Cambridge Ancient History Volume III, Part 02, The Assyrian and Babylonian Empires and other States of the Near East, from the Eighth to the Sixth Centuries B.C.“, Cambridge University Press, 1991. стр. 133
- ↑ „The Cambridge Ancient History Volume III, Part 02, The Assyrian and Babylonian Empires and other States of the Near East, from the Eighth to the Sixth Centuries B.C.“, Cambridge University Press, 1991. стр. 40
- ↑ „The Cambridge Ancient History Volume III, Part 02, The Assyrian and Babylonian Empires and other States of the Near East, from the Eighth to the Sixth Centuries B.C.“, Cambridge University Press, 1991. стр.748
- ↑ „The Cambridge Ancient History Volume III, Part 3, The Expansion of the Greek World, Eighth to Sixth Centuries BC, 2nd edition“, Cambridge University Press, 1982. стр. 121
- ↑ Daniel T. Potts „A Companion to the Archaeology of the Ancient Near East, Том 1“, John Wiley & Sons, 2012. стр. 901
- ↑ M. Chahin. „The Kingdom of Armenia: A History“, Psychology Press, 2001. стр.97
- ↑ „The Cambridge Ancient History Volume III, Part 3, The Expansion of the Greek World, Eighth to Sixth Centuries BC, 2nd edition“, Cambridge University Press, 1982. стр. 464