Отваря главното меню

76 mm артилерийска установка 34-К

76 mm артилерийска установка 34-Ксъветска корабна еднооъдейна полубно-щитова зенитна артилерийска установка калибър 76 mm. В качеството на зенитна артилерия за далечен бой се поставя на линейните кораби тип „Севастопол“, лидерите на ескадрени миноносци проект 1, есминците проект 7 и 7-У. Развитие на артилерийската установка 34-К са сдвоените артилерийски установки 39-К и 81-К [1].

76 mm артилерийска установка 34-К
Обща информация
На въоръжение в Съюз на Съветските Социалистически Републики Съюз на Съветските Социалистически Републики
Производител Машиностроителен завод М. И. Калинин
Съюз на Съветските Социалистически Републики Съюз на Съветските Социалистически Републики
Година на производство 19361941 г.
Произведени 285
Технически данни
Калибър, mm 76,2 3-К
Дължина на цевта, mm/клб 4223/55
Тегло (бойно) 4950
Зареждане Унитарно зареждане
Ъгли на стрелба
Възвишение (max) +85°
Снижение (min) -5°
Огневи възможности
Далекобойност, km 9,3 (по височина)
Скорострелност
изстрела/минута
20

Проектиране и изпитанияРедактиране

През 1930 г. СССР получава опитниите образци и документацията за производството на 76,2 mm полуавтоматично зенитно оръдие на колесен лафет на фирмата Rheinmetall. Това оръдие със заводски индекс 3-К е пуснато в масово производство за Червената армия.

През септември 1932 г., Техническото управление на ВМС дава задание за проектирането на 76 mm зенитна корабна установка на базата на оръдието 3-К. Завод „Болшевик“ проектира и изготвя подставката, на която е наложена въртящата се част на 3-К. Тази установка е изпитана на Научноизследователския артилерийския полигон, а след това, през март 1934 г., на есминеца „Незаможник“. Корабните изпитания преминават неуспешно, тъй като вертикалната наводка при люлеене се оказва невъзможно. През 1934 г. към проектирането на 76 mm корабна установка на основата на 3-К, с индекса 34-К пристъпва Завод № 8 „М. И. Калинин“. Работи се над два варианта на оръдието, които се различават по конструкция и вътрешното устройство на ствола. Ствол вариант № 1 се състои от свободна тръба, кожух и казенник, а ствол вариант № 2 – от лайнер, кожух и казенник. На въоръжение е приет втория вариант с име „76,2 mm корабна артсистема обр. 1935 г.“.

От началото на 1936 г. завода Калинин изготвя опитен образец на установката 34-К, който през 5 – 25 март 1936 г. преминава полигонни изпитания. От 28 май до 29 юни 1936 г. са проведени корабните изпитания на установкаъа 34-К на ескадрения миноносец „Шаумян“ и на канонерската лодка „Красная Абхазия“ [2].

ПроизводствоРедактиране

Масовото производство на АУ 34-к е в завод № 8 от 1936 до 1941 г. включително. На 1 януари 1941 г. във ВМФ има 222 установки 34-К. През 1-то полугодие на 1941 г. са произведени 62 установки, а вече във второто полугодие – една. През 1942 г. вместо 34-К в производство влиза 85 mm артиллерийска установка 90-К [2].

Конструкция на установкатаРедактиране

Ствола на артилерийската установка 34-К се състои от тръба моноблок, лайнер и навинтов казенник. Затвора е вертикален клиновиден с полуавтоматика инерционен тип. Компенсатора на отката е хидравличен, накатника – хидропневматичен. Подаването на боеприпасите и досилката им са ръчни. Електродвигатели в установката и автоматичния програматор на взривателите (АУТ) няма [2]. Боекомплекта включва в себе си дистанционни гранати, зенитни гранати и осколочно-фугасни боеприпаси [3].

Характеристики на 76,2/55 унитарни изстрели [3]
Име на снаряда Дистанционна граната Зенитна граната Осколочно-фугасен
Фугасност, kg/% 0,182/2,76 0,458/6,9 0,483/6,95
Тегло на снаряда, kg 6,61 6,61 6,95
Тегло на патрона, kg 11,5 11,5 11,84
Име на заряда Боевой Боевой Боевой
Тегло на заряда, kg 1,82 1,82 1,82
Начална скорост на снаряда, m/s 813 813 801
Най-голяма досегаемост на снаряда, m/кб 8500/46,5 8500/46,5 14632/80

На абсолютно болшинство от корабите, където се поставя дадената установка, тя се използва на самоуправление. Изключение са линейния кораб „Парижская коммуна“, отчасти лидерите проект 1, а също и няколко от ескадрените миноносци проект 7-У [4]. Установката има два прицела тип МО [5].

ИзточнициРедактиране

ЛитератураРедактиране

  • Широкорад А. Б.. Советская корабельная артиллерия. ISBN 5-85817-009-9.
  • Платонов А. В. Энциклопедия советских надводных кораблей, 1941 – 1945 / А. В. Платонов. – СПб.: ООО „Издательство Полигон“, 2002. – 640 с. – 5000 экз. – ISBN 5-89173-178-9.

Външни препраткиРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „76-мм артиллерийская установка 34-К“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.