Отваря главното меню

Achatina fulica е вид едро сухоземно коремоного мекотело от семейство Achatinidae[1]. Видът живее при различни местообитания и е вредител в селското стопанство и междинен гостоприемник на различни паразитни видове червеи. Интродуциран е на много места по света и е изключително инвазивен. Поради тази си особеност е включен сред стоте най-инвазивни вида животни в света.[2]

Achatina fulica
Snail in Ubud, Bali, 2010 (1).jpg
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Mollusca Мекотели
клас: Gastropoda Коремоноги
разред: Stylommatophora
семейство: Achatinidae
род: Achatina
вид: Achatina fulica
Научно наименование
Уикивидове Achatina fulica
Bowdich, 1822 г.
Achatina fulica в Общомедия

РазпространениеРедактиране

Видът е с произход от Източна Африка,[3] но днес е широко разпространен по света в местообитания с различни условия на живот от тези в страните на произход. Разпространението му се дължи на човешката дейност.

Видът е бил пренесен в Китай още през 1931 г. като се предполага, че основна точка от, където се е разпространил в тази част на света е пристанищния град Сямен.[4] Видът е установен на контролираните от Тайван острови Пратас,[5] както и в Индия и много острови от Тихи и Индийски океан както и на редица Антилски острови. В САЩ е интродуциран на Хавай[6] и във Флорида.[7]

Навсякъде, където видът е интродуциран е оказал сериозна вреда на селскостопанските култури като вредител и е въздействал на разпространението на местни ендемични видове мекотели.

ПодвидовеРедактиране

  • Achatina fulica hamillei Petit, 1859[3]
  • Achatina fulica rodatzi Dunker, 1852
  • Achatina fulica sinistrosa Grateloup, 1840
  • Achatina fulica umbilicata Nevill, 1879

ОписаниеРедактиране

Охлювът е едър и достига дължина от 15 – 20 cm. Раковината е конична и предимно завита обратно на часовниковата стрелка въпреки, че и обратното навиване е широко разпространено. Възрастните индивиди имат по 7 до 9 извивки. Цветът и зависи от наследствеността като обикновено е кафеникава с различни по дължина и дебелина черни ивици. С напредване на възрастта придобива зеленикав отенък.

ПоведениеРедактиране

 
Хранещи се охлюви

Achatina fulica е тревопасен вид, който консумира широка гама от растителни видове, плодове и зеленчуци. Понякога са наблюдавани да ядат пясък, много малки камъни, кости от трупове и други източници на калций за раковината. В редки случаи се проявяват и признаци на канибализъм. В случаите, когато се отглеждат като домашни любимци могат да консумират зърнени храни, бисквити и фуражи за птици.

Активни са предимно нощем, когато влажността на въздуха е по-голяма. През деня се прикриват на сянка или заравят в земята като се активизират около два часа след залез. При представителите на вида е доказана наличието на дълговременна памет. Охлювите могат да запомнят за около час наличието на храна на дадено място и да се върнат отново при нея. Младите индивиди са по-подвижни и са способни да преодоляват големи разстояния като извършват своеобразни миграции. Обикновено на сутринта те не се връщат на мястото, от което са тръгнали след залез. Не така обаче е при възрастните индивиди. Те се прикриват на дадено място през деня като през нощта се придвижват в радиус не повече от пет метра[8].

Жизнен цикълРедактиране

Видът е хермафродитен. При ниска плътност на популацията е възможно да се самооплождат, но това се проявява доста рядко. Обикновено по-едрите индивиди продуцират яйца поради нуждата от набавянето на повече енергия за тях. Ето защо при чифтосването обикновено по-дребните охлюви отделят сперматозоиди, а по-едрите от чифтосващата се двойка ги приемат за да бъдат оплодени яйцата, които носят. Сперматозоидите могат да бъдат активни и да оплождат яйцата до две години след чифтосване. Снасят от 200 до 300 яйца[9], 5 – 6 пъти годишно. Яйцето е с размер 4,5 – 5,5 mm, а формата му наподобява тази на кокошото яйце. Развитието на ембриона е при оптимална температура от 24 °C и продължава от няколко часа до 17 дни. След излюпването си първо консумират остатъка от своето яйце. Полова зрялост настъпва на 6 – 15 месеца и зависи от климата. Живеят до 5 – 6 и дори до 10 години. Нарастват активно до двегодишна възраст, след което скоростта на растежа им се забавя.

Като вредителРедактиране

На много места охлювът е вредител на селското стопанство и домакинствата с възможност за предаване на патогенни за здравето на хора, животни и селскостопански растителни култури. В дивата природа този вид често е преносител на паразитния нематода Angiostrongylus cantonensis, кохто може да е причина за появата на много сериозна форма на менингит при хората. Причината за възникването му се дължи на консумацията на суров или недоизпечен или сварен охлюв[10].

В някои региони са полагани усилия за насърчаване на консумацията на вида с цел намаляване на популацията му. Въпреки това, насърчаването може да доведе до спорен ефект поради умишленото разпространение на охлюва от населението.

Един особено катастрофален опит за биологичен контрол върху този вид е описан на островите от Южния Пасифик. Видът е донесен като резервна храна за американската армия по време на Втората световна война. Охлювите избягали и се разпространили масово. С цел да се намали популацията на вида е внесен хищния охлюв Euglandina rosea. Вместо обаче да консумира вредителите хищниците са се насочили към местните видове от род Partula, което довело до загубата на повечето местни ендемични видове и то в рамките само на едно десетилетие.

Achatina fulica е преносител или междинен гостоприемник на редица паразити като:

ИзточнициРедактиране

  1. Achatina fulica в ITIS
  2. 100 of the Worst Invasive Species. Global Invasive Species Database. ISSG. IUCN.
  3. а б Rowson, B.; Warren, B.; Ngereza, C. (2010). "Terrestrial molluscs of Pemba Island, Zanzibar, Tanzania, and its status as an „oceanic“ island". ZooKeys 70. doi:10.3897/zookeys.70.762
  4. doi:10.1371/journal.pntd.0000368
    This citation will be automatically completed in the next few minutes. You can jump the queue or expand by hand figure 5.
  5. Wu S.-P., Hwang C.-C., Huang H.-M., Chang H.-W., Lin Y.-S. & Lee P.-F. (2007). „Land Molluscan Fauna of the Dongsha Island with Twenty New Recorded Species“. Taiwania 52(2): 145 – 151. PDF.
  6. Cowie R. H., Dillon R. T., Robinson D. G. & Smith J. W. (2009). „Alien non-marine snails and slugs of priority quarantine importance in the United States: A preliminary risk assessment“. American Malacological Bulletin 27: 113 – 132. PDF
  7. Campo-Flores, Arian. October 4th, 2011. „Giant Alien Snails Attack Miami, Though They're Not in Much of a Rush: Eradication Teams Go House to House, Nabbing 10,000 Invaders; 'Crunch Under Our Feet'.“ Wall Street Journal. Link
  8. Kiyonori Tomiyama Homing behaviour of the giant African snail, Achatina fulica // Journal of Ethology, Vol. 10, № 2 (June 1992), p. 139 – 146.
  9. Зоодруг
  10. African snail: Deadly invasion in South America
  11. а б в doi:10.1590/S0036-46652010000400009
    This citation will be automatically completed in the next few minutes. You can jump the queue or expand by hand PDF.
  12. а б в г Libora M., Morales G., Carmen S., Isbelia S. & Luz A. P. (2010). "Primer hallazgo en Venezuela de huevos de Schistosoma mansoni y de otros helmintos de interés en salud pública, presentes en heces y secreción mucosa del molusco terrestre Achatina fulica (Bowdich, 1822). [First finding in Venezuela of Schistosoma mansoni eggs and other helminths of interest in public health found in faeces and mucous secretion of the mollusc Achatina fulica (Bowdich, 1822)]. Zootecnia Tropical 28: 383 – 394. PDF.
Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка.
Можете да се включите към Уикипроект „Африка“.