Самакитка
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
Самакитка (Aconitum) (още аконит, трескавиче, вълче биле) е отровно растение. Научното му название Aconitum произлиза вероятно от планината Akonitos в Понт (Мала Азия). Там, според гръцката митология, Херкулес извежда триглавото куче Цербер от подземното царство на Хадес. От слюнката на Цербер пониква отровното растение аконит.
| Самакитка | ||||||||||||||||
 Синя самакитка (A. variegatum) | ||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||
| ||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||
Linnaeus, 1753 | ||||||||||||||||
| Самакитка в Общомедия | ||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Листата на самакитката са дълбоко нарязани. Цветовете ѝ растат на високи класове и достигат височина около 1 m. Цъфти през юли – август.
Растението е едно от най-отровните в Европа и се използва рядко във фитотерапията заради ниския си терапевтичен индекс (малката разлика между терапевтична и токсична доза).
Има болковъзпиращо и антиревматично действие.
В България се срещат три вида: A. variegatum (синя самакитка), A. lycoctonum (жълта самакитка) и A. burnatii (бурнатова самакитка). Те растат в планинските райони, обикновено между 1000 и 2500 m н.в.
Описание редактиране
Многогодишно тревисто растение с презимуващо коренище. От него излизат няколко прави и високи стъбла с височина до 1,5 m. с длановидни, тънко и високо врязани перести листа. Цветовете са наредени гроздовидно по горната част на стъблото. Цветът се състои от пет нееднакви, обикновено виолетови, рядко сини, червеникави или бели чашечни листа, най-големият от които е подобен на шлем. Коренът е месест, грудковиден. Всяка година се образува дъщерна грудка от майчината. Дъщерната грудка със спирането на вегетацията се изпълва с резервни вещества, докато майчината умира. Цъфти през юли – септември. Има медицинско приложение при следните показания:
- висока температура
- слънчево изгаряне, слънчев удар
- невралгии
- лицеви парализи
- безпокойство, безсъние
- сърцебиене, високо кръвно налягане
Произхожда от Средна и Южна Европа. Често използвано в озеленяването растение. Има много декоративен цъфтеж, започващ от средата на лятото и продължаващ до есента. Напълно зимоустойчиво за условията на България. Най-добре се развиват на полусянка, силното слънце е неблагоприятно за тях. Има нужда от добро подхранване. В периоди на суша се напоява. Дава и добър отрязан цвят. При работа с аконитум трябва да се има предвид, че е отровно растение.
Размножаване редактиране
Чрез делене в края на есента или началото на пролетта.
Подходящи партньори: Арум, Астилбе, Хемерокалис.
Отровност редактиране
Растението е смъртоносно, главно заради съдържащия се в него алкалоид аконитин. Отравянето се характеризира с гадене, повръщане, сърцебиене, смъртен страх, фатална аритмия.
Митове и легенди редактиране
Латинското име на това растение е „Аконитум“ и неговите семена, листа и корени съдържат смъртоносната отрова аконитин, която забавя сърдечния ритъм и понижава кръвното налягане. Наричат я „вълче биле“, тъй като европейските селяни някога защитавали добитъка си от вълци, като оставяли месо, напоено с отровния сок на растението. Самакитката има и дълга магическа история. Според гръцката митология тя поникнала там, където земята била напоена от слюнката на триглавото куче Цербер. В началото на новата европейска история вярвали, че вещиците използват растението за отвари и като „мехлем за летене“. От него също правели любовни отвари. За жалост, тъй като трудно улучвали дозата, понякога възлюбените били пращани на оня свят. Има легенди, в които хората ловували и убивали върколаци, използвайки вълче биле (самакитка).
