Антуриум
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: енц. вид, източници. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Антуриум (Anthurium) е род растение от семейство Змиярникови (Araceae). Името идва от гръцки „anthos“ – цвят и „oura“ – опашка.
| Антуриум | ||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||
| ||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||
Schott | ||||||||||||||
| Антуриум в Общомедия | ||||||||||||||
| [ редактиране ] |
_(15627930049).jpg)
Разпространение и описание редактиране
Среща се в тропическите и субтропични части на Америка и островите от Карибския архипелаг. В рода Антуриум (Anthurium Schott) влизат около 800 вида растения от семейство Змиярникови. По-голямата част са епифити и полуепифити, с по-къси стебла и въздушни корени, но в семейството има и дългостеблени лиани, както и тревисти растения. Листата са плътни, с разнообразни форми и размери – цели, нарязани, с дължина от няколко сантиметра до 1 метър, често красиво оцветени с преливащи оттенъци и сребристи прожилки. Цветовете на антуриума имат спати със сърцевидна форма, атрактивно оцветена в различните оттенъци на розово, червено до тъмно виолетово, при някои видове бели или зелени. Антуриумът също е наричан цвете-фламинго. Може да цъфти през цялото лято при подходящи условия. Хибридите на Антуриум „Андре“ могат да цъфтят и целогодишно. Прецъфтелите съцветия е по-добре да се отрежат за да не отслабва растението. След като прецъфти, оплодените цветове образуват сочни ягодоподобни плодове, ярко оцветени при някои видове.
Отглеждане редактиране
Тъй като повечето видове от рода Антуриум са епифити, изискванията за отглеждането им са по-особени. Много от тях виреят чудесно в топли и влажни оранжерийни условия. Антуриумите предпочитат силно филтрираната светлина, като е задължително да се предпазват от преките слънчеви лъчи. Те обичат обилното поливане. Повърхностният слой трябва да засъхва между две поливания, но в дълбочина субстрата не трябва да пресъхва. За да имаме обилен цъфтеж през зимния период, през септември намаляваме поливането, влажността се поддържа в рамките на 80-85 %, а температурите се понижават до 16-18 °C. През януари плавно се повишават до 20-25 °C. През летния период оптималните температури са около 20-28 °C и не по-ниски от 18 °C.
Влажност на въздуха редактиране
Висока (80-95 %). За осигуряване на подходящ микроклимат, саксията може да се държи в кашпа с влажен сфагнум мъх. Препоръчва се опръскване на листата с хладка, мека вода. Цветовете трябва да се предпазват от водните капки, тъй като развиват ботритис (сиво гниене).
Период на покой редактиране
От септември до февруари, препоръчва се поддържане на висока влажност и температури от 15-16 °C, поливането се намалява.
Подхранване редактиране
Антуриумите се подхранват през пролетно-летния период, веднъж на 2-3 седмици. Тъй като антуриумите са чувствителни към преторяване и натрупване на минерални соли, добре е да се използват по-ниски концентрации – половин доза от препоръчаната на етикета от производителя.
Пресаждане редактиране
От февруари до август, когато се наблюдава нов прираст. При пресаждането трябва да се внимава с листата и корените, тъй като са много крехки. Засаждат се малко по-дълбоко, за да се вкоренят по-лесно. Субстрата съвсем леко се уплътнява, за да има достъп на въздуха до корените. За да няма температурна разлика между субстрат и въздуха в помещението, антуриума е добре да се отглежда в пластмасови саксии вместо в керамични. Необходим е добър дренаж, тъй като растението не понася преполиване. В естествена среда образува много въздушни корени. Част от тях достигат до субстрата и се вкореняват. Най-често се отглеждат в ниски съдове с диаметър 24-32 см.
Субстрат редактиране
При отглеждане на растението в саксия се използва много рохкав субстрат, подходящ за епифити, с едри частици, въздухопропусклив, слабо кисел, с рН 5,0-6,0. Не трябва да се разлага бързо предвид обилното поливане и да е силно отцедлив. Използва се смес от торф, нарязан мъх и листовка в съотношение 2:2:1. Може също да се използва субстрат за орхидеи с добавен нарязан мъх и кокосови влакна. За младите растения се използва по-дребна фракция. Антуриумът се развива добре и като хидропонна култура.
Размножаване редактиране
Чрез семена редактиране
Цветовете на антуриума са двуполови – имат тичинки и плодник. Те не съзряват едновременно. Първоначално се развиват женските плодници, които секретират течност. След три четири седмици се появяват и узряват тичинките. Изкуственото оплождане е добре да се направи в сух слънчев ден с мека четчица. Тичинковия прашец внимателно се пренася от единия цвят на другия. За успешно опрашване, цветовете трябва да са с различна степен на зрялост. Опрашването се прави неколкократно за един и същи цвят. Плодовете на антуриума имат ягодовидна форма. Семената узряват след осем до десет месеца след опрашването. Те бързо губят кълняемост и затова трябва да се засеят веднага, препоръчително е в перлит. Покълват след 10-14 дни при температури 20-24 °C. Кълновете се развиват бавно. Пикират се след появяване на първите листа в лек и рохкав субстрат. Поддържа се постоянна влажност и температура. При размножаване от семена сортовите антуриуми могат да загубят част от характеристиките си.
Вегетативно редактиране
Антуриума успешно се размножава от издънки и връхни резници. Стеблените издънки с добре оформени корени могат лесно да се отделят и засадят. Ако няма корени или са слабо развити може да се вкоренят в перлит. При вкореняването е необходимо да се поддържа висока влажност – покриват се с прозрачен съд. Така се вкореняват и връхните резници.
Проблеми при отглеждане редактиране
При закупуване на антуриум е препоръчително да се пресади. Оранжерийния субстрат, в който се продават растенията обикновено е с особен режим на поливане и може да предизвика проблеми при отглеждането в домашни условия. Изсъхването и почерняването на крайчета на листата се дължи на излишък на калциеви соли в субстрата. Листата се нагърчват от сухия въздух, но също така и при недостатъчно осветление или преки слънчеви лъчи.
Вредители редактиране
Акари, листни въшки, щитоносни въшки. Като цяло, антуриумите не са много нападани от вредители, но при отглеждане в оранжерийни условия щитоносната въшка се размножава бързо и нанася сериозни поражения.
Болести редактиране
Антракноза и гниене. Особено опасни са загниванията на корените и стеблата. Наблюдават се при преполиване и ниски температури. При антракнозата листата започват да изсъхват по краищата, впоследствие заболяването обхваща цялата площ на листото, растението се изтощава и загива. Препоръчителна е редовната профилактика със системни фунгициди.
Внимание редактиране
Антуриума, както и всички змиярникови, са отровни, особено младите листа. Могат да предизвикат повръщане, стомашно-чревни разстройства и кожни обриви.