Звънарка

	Звънарка
	♂ Звънарка
	♀ Звънарка
	Природозащитен статут
	; Незастрашен
	Класификация
царство:	Животни (Animalia)
(без ранг):	Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:	Хордови (Chordata)
(без ранг):	Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):	Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
разред:	Eotetrapodiformes
(без ранг):	Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):	Амниоти (Amniota)
(без ранг):	Сауропсиди (Sauropsida)
клас:	Влечуги (Reptilia)
(без ранг):	Диапсиди (Diapsida)
(без ранг):	Архозавроморфи (Archosauromorpha)
(без ранг):	Архозаври (Archosauria)
(без ранг):	Динозавроморфи (Dinosauromorpha)
(без ранг):	Динозавроподобни (Dinosauriformes)
разред:	Гущеротазови (Saurischia)
(без ранг):	Неотераподи (Neotheropoda)
отдел:	Манираптообразни (Maniraptoriformes)
(без ранг):	Авиали (Avialae)
клас:	Птици (Aves)
разред:	Гъскоподобни (Anseriformes)
семейство:	Патицови (Anatidae)
род:	Звънарки (Bucephala)
вид:	Звънарка (B. clangula)
	Научно наименование
	Bucephala clangula (Linnaeus, 1758)
	Разпространение
	Звънарка в Общомедия
	[ редактиране ]

За село Звънарка в Област Кърджали вижте Звънарка (село).

Звънарката (Bucephala clangula), е сравнително дребна птица от семейство Патицови (Anatidae), разред Гъскоподобни (Anseriformes). Тежи между 0,4 и 1,4 кг, дължина на тялото 45-50 cm, размах на крилете 75 cm. Имат силно изразен полов диморфизъм, като мъжките са с голяма черна глава със зелен отбясък, жълти очи, бяло петно до юздичката и бели гърди. Женските имат кафюва глава и сиво тяло. Младите тямат ярко жълто око.^[2]^[3]

Разпространение

Bucephala clangula

Разпространена е в Европа (включително България), Азия и Северна Америка. Прелетна птица, зимата прекарва около Средиземно море, южна Азия и по бреговете на Тихия и Атлантическия океан. Придържа се в близост до сладководни басейни, езера и големи реки.

Начин на живот и хранене

Приема предимно животинска храна, дребни безгръбначни. Когато се храни се гмурка на дълбочина около 4 m.

Размножаване

Гнезди в цепнатини и дупки и хралупи на стари дървета, в гористи местности с блатна растителност.^[3] Снася 4-14 яйца, които мъти само женската в продължение на 30 дни. При недостиг на места за гнездене понякога две женски снасят в едно гнездо. Годишно отглежда едно люпило.

Допълнителни сведения

Защитен вид на територията на България, срещащ се най-вече през зимата. През 2024 г. за първи път е доказано гнезденето на звънарки в България, на територията на остров Персин.^[3]

Източници

↑ Bucephala clangula (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)
↑ BirdLife International. Bucephala clangula // IUCN Red List of Threatened Species. Version 2013.2. International Union for Conservation of Nature, 2012. Посетен на 26 ноември 2013. (на английски)
↑ ^а ^б ^в БДЗП. Обикновени звънарки гнездят за първи път в България // 2024-06-13. Посетен на 2024-07-07. (на български)

[1] Bucephala clangula (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)

[2] BirdLife International. Bucephala clangula // IUCN Red List of Threatened Species. Version 2013.2. International Union for Conservation of Nature, 2012. Посетен на 26 ноември 2013. (на английски)

[:0-3] а ^б ^в БДЗП. Обикновени звънарки гнездят за първи път в България // 2024-06-13. Посетен на 2024-07-07. (на български)

[2]

[3]

[1]