Турилик
Туриликът[3][4] (Burhinus oedicnemus), също сивоок или жълтоок дъждосвирец,[4] е птица от семейство Туриликови (Burhinidae). Среща се и в България, където е уязвим вид, включен в Червената книга на България[4] и в Закона за биологичното разнообразие.[3]
Турилик | ||||||||||||||||||||||
Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||
Незастрашен[1] | ||||||||||||||||||||||
Червена книга на България | ||||||||||||||||||||||
Уязвим[2] | ||||||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||||||
(Linnaeus, 1758) | ||||||||||||||||||||||
Разпространение | ||||||||||||||||||||||
Турилик в Общомедия | ||||||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Физически характеристики редактиране
Дължина на тялото 41-43 cm. Размах на крилата 81-87 cm. Среща се предимно привечер, сутрин рано и нощем, рядко денем. Лети и бяга добре. Излита след леко разбягване. Има характерна външност, която го отличава от другите дъждосвирцови птици. Общата му сивокафява окраска е с тъмни продълговати резки. Очите са големи, жълти. Клюнът в основата си е жълт, на върха черен. Краката са жълти. При полет на крилете се виждат две бели ивици, а след кацане се вижда едната. Глас — продължителен и звънтящ „тур-ли, буули, були були, туру-туру лик“, който през брачния период се чува непрекъснато нощем.
Разпространение редактиране
Общо разпостранение — гнезди петнисто от Пиренейския полуостров и Англия на изток до Волжко-Уралското междуречие, на север до бреговете на Балтийско море, Средна Украйна. На юг до Средиземно море. Зимува на Пиренейския и Арабския полуостров, в Северна и Средна Африка.
Разпространение в България — гнезди по Черноморието, най-много в Добруджа. По рядко във вътрешността на Южна България. Ежегодно в страната мътят 30-60 птици.
Начин на живот и хранене редактиране
Храни се с едри насекоми, охлюви, червеи, гущери, дребни гризачи.
Размножаване редактиране
Моногамни. Двойките се оформят април-май. Снасят яйцата направо на земята или в леко утъпкана трапчинка. Мътилото от 2-3 яйца.
Източници редактиране
- ↑ Burhinus oedicnemus (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)
- ↑ Червена книга на Република България. Турилик. Посетен на 25 март 2012
- ↑ а б Закон за биологичното разнообразие // lex.bg. Посетен на 2022-10-25.
- ↑ а б в Мичев, Таню; Петров, Цено. Турилик // Червена книга на Република България. БАН. Посетен на 2022-10-24.