Елшова скатия
вид птица
(пренасочване от Carduelis spinus)
Елшова скатия (Spinus spinus) е дребна пойна птица, която се среща и в България. Наименованието ѝ идва от дървото елша, с чието семена се храни предимно. В България продажбата и ловенето на елшова скатия е противозаконно.
Елшова скатия | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
![]() ♂ Елшова скатия | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
![]() ♀ Елшова скатия | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
![]() Незастрашен[1] | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
(Linnaeus, 1758) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Разпространение | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Синоними | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Елшова скатия в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/b/b9/Carduelis_spinus_MHNT.ZOO.2010.11_Anvers.jpg/258px-Carduelis_spinus_MHNT.ZOO.2010.11_Anvers.jpg)
Описание
редактиранеПо-дребна от врабче, отгоре е петнисто зеленикава, а отдолу жълта на цвят.[2] Характерна черта за определяне пола на елшовата скатия е обагрянето. При мъжките то е в по-интензивни цветове, като в областта на корема е по-наситено жълто, а на главата – черно. Под човката повечето мъжки екземпляри имат и черно петънце.
Хранене
редактиранеЕлшовата скатия се храни предимно със семена. През есенния период тя най-често може да бъде видяна в клоните на брезите.[2]
Източници
редактиране- ↑ Spinus spinus (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)
- ↑ а б Боев, Николай, Михайлова, Лиляна. Домашна зоология. София, Наука и изкуство, 1960. с. 150 – 151.