Източни железници
Chemins de fer Orientaux (в превод от френски: „Източни железници“) е концесионна компания за построяване и експлоатация на железопътни линии в европейската част на Османската империя, съществувала между 1870 и 1937 г. Основана е съгласно договор, сключен между османското правителство и барон М. фон Хирш през 1869 г. (ревизиран през 1872 година).
Chemins de fer Orientaux Betriebsgesellschaft der Orientalischen Eisenbahnen, Ottomanische Aktien-Gesellschaft | |
Тип | железопътна компания |
---|---|
Индустрия | железопътен транспорт |
Приемник | Български държавни железници, Турски държавни железници, Сръбски държавни железници, Гръцки държавни железници, Австрийски южни железници, Френско-гръцки железници |
Основаване | 1870 |
Основател | барон М. фон Хирш |
Закриване | 1937 |
Седалище | Париж (1869 – 1878) Виена (1878 – 1912) Истанбул (1912 – 1937) |
Chemins de fer Orientaux в Общомедия |
През 1870 – 1874 г. са пуснати в експлоатация:
- железопътна линия Цариград – Гара Бельово (дн. в гр. Белово) – с разклонения от Одрин за Дедеагач и от Търново Сеймен (Симеоновград) за Ямбол, и
- железопътна линия Солун – Скопие – Митровица.
Значителна част от железниците са построени в българските земи; използва се широко безплатният ангариен труд на българското население. Допринасят за икономическото развитие в южнобългарските земи, ускоряват развитието на стоково-паричните отношения. Компанията поддържа високи превозни тарифи за стоковия и пътническия транспорт, което ѝ осигурява големи печалби, при бавен и несигурен трафик и остър недостиг на вагони през лятото.
След Освобождението по силата на Берлинския договор от 1878 година (чл. 10 за Княжество България и чл. 21 за Източна Румелия) България е натоварена със задълженията на Високата порта по отношение на компанията.
Към 1890-те години железниците постепенно преминават към австрийско-германски банков синдикат с капиталово участие и на швейцарски, английски, френски и др. банки. Българското правителство прави опити за изменение на тарифната политика на Източните железници, която е във вреда на икономическите интереси на България, и за откупуване на железниците в българска територия, но компанията се противопоставя.
През 1897 година българското правителство започва строеж на успоредна българска линия от Саранбей (дн. Септември) през Нова Загора за връзка с линията Ямбол-Бургас, но е принудено да я спре и през 1899 година отдава на компанията построения участък Чирпан – Нова Загора (80 km) за експлоатация за 25 г.
Компанията запазва собствеността и правата си в страната до провъзгласяване на независимостта на България през 1908 г. Възползвайки се от стачката на железопътния персонал от 6 – 9 септември 1908 г., правителството на Александър Малинов иззема линиите на компанията на българска територия и ги обявява за български. С българско-турския протокол от 1909 година и споразумението между българското правителство и компанията (13 юни 1909) се урежда въпросът за откупуването на линиите на българска територия (309,6 km) за 43 294 347 златни лв. (около 820 млн. евро[1]), от които 2 111 978 лв. – за инвентар и наем. Дългът на България към компанията е оформен с руско-турския протокол (1909) и руско-българския протокол (1909)[2] [3].
Бележки
редактиране- ↑ Курс към февруари 2011: 1 kg злато = 3105 златни лева; 1 kg злато = 58785 евро
- ↑ Л. Беров. „Източните железници" в България. 1873 – 1908 г. – Истор. преглед, № 1, 1959. Цв. Тодорова. Обявяване независимостта на България през 1908 г. С, 1960, с. 31 – 35, 75 – 88, 173 – 176
- ↑ Енциклопедия България, БАН, т. 3, 1982 г.