Манески кодекс
Манеският кодекс (на немски: Codex Manesse), срещан също като Манески песенник (на немски: Manessische Liederhandschrift), Манески ръкопис (на немски: Manessische Handschrift), Голям Хайделбергски песенник (на немски: Große Heidelberger Liederhandschrift), Хайделбергски ръкопис (на немски: Heidelberger Handschrift), Парижки ръкопис (на немски: Pariser Handschrift), е най-големият и най-известен средновековен светски поетичен песенник на немски език.
Манески кодекс | |
---|---|
Manessische Handschrift | |
![]() Страница от Манески кодекс със стихове на Валтер фон дер Фогелвайде | |
Създаване | 1310 г. |
Първо издание | ![]() |
Оригинален език | немски |
Манески кодекс в Общомедия |
Състои се от 426 пергаментови листа с размери 35,5 х 25 см. От 1657 до 1888 г. ръкописът е притежание на Кралската библиотека в Париж. Днес се съхранява в библиотеката на Хайделбергския университет.
ВъзникванеРедактиране
Манеският кодекс съдържа преди всичко поетически произведения на средновисоконемски език (Mittelhochdeutsch). Създаден е ок. 1300 г. в Цюрих, вероятно в резултат на колекционерската дейност на знатния род Манесе, на чието име е наречен ръкописът. Кодексът представлява сборник от подбрани средновековни лирически песни. Предполага се, че цюрихският минезингер Йоханес Хадлауб е взел дейно участие в съставянето му. Основната му част, която обхваща творчеството на 110 автори, е написана в началото на XIV в., а по-късно – до средата на века – в него са добавени още 30 автори. 138-те миниатюри, изобразяващи идеализирано средновековни придворни поети, са смятани за шедьоври на горнорейнската готическа илюстрация. Манеският кодекс също е важен източник на сведения за изкуството на минезанга.
Съдържание и подредбаРедактиране
Ръкописът обхваща творчеството на средновековни поети от първите образци на светската песенна култура (Един от Кюренберг, 1150 – 1160) до възникването на ръкописни текстове (Йоханес Хадлауб, ок. 1300). Нотни записи на мелодиите към текстовете (с малки изключения) не са запазени. В Манеския кодекс са събрани 6000 стиха на прочути поети, придружени от техни портрети с размер цял лист, често украсени с гербове и рицарски шлемове. Подредбата на авторите в кодекса съответства на тяхното съсловно положение – най-напред, като знатни певци, са представени крале (herrscher) и князе (fürsten), следвани от господа (herren) (сред тях e Валтер фон дер Фогелвайде) и накрая майстори (meister).
Манеският кодекс е незавършен, в него има няколко празни страници, оставени за допълнително изписване.
Минезингери в кодексаРедактиране
- Рудолф фон Фенис
- Хайнрих фон Фелдеке
- Готфрид фон Найфен
- Един от Кюренберг
- Дитмар от Айст
- Хайнрих фон Морунген
- Райнмар фон Хагенау
- Фридрих фон Хаузен
- Хартман фон Ауе
- Волфрам фон Ешенбах
- Валтер фон дер Фогелвайде
- Найдхарт фон Ройентал
- Танхойзер
- Йоханес Хадлауб
- Хайнрих фон Майсен „Фрауенлоб“
- Валтер фон Клинген
Исторически личностиРедактиране
По-значими миниатюриРедактиране
6r – император Хайнрих VI
7r – крал Конрадин
10r – крал Вацлав II Бохемски
13r – маркгарф Ото IV Брандербург
14 v – Маркграф Хайнрих Майсен
17r – Хайнрих I херцог Анхалт
18r – херцог Ян I Брабантски
20r – Граф Рудолф фон Фенис
27r – граф Ото фон Ботенлаубен
43v – Вернер II фон Хомберг
124r – Валтер фон дер Фогелвайде