Обикновена ралица
Обикновена ралица или битолско цвете[1] (Consolida regalis) е растителен вид от семейство Лютикови. Тя е плевелно, медоносно растение, което се среща често в България.
| Обикновена ралица | ||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||
| ||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||
Gray, 1821 | ||||||||||||||||
| Синоними | ||||||||||||||||
| ||||||||||||||||
| Обикновена ралица в Общомедия | ||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Местообитание редактиране
Видът се среща най-често сред посевите на житни растения, сухи буренясали места и канавки покрай пътищата. Разпространено е почти из цяла България на надморска височина до 1100 m.
Описание редактиране
Обикновената ралица е едногодишно тревисто растение с височина до 60 cm. Стъблото е изправено и разперено. Листата са последователно разположени. Цъфти през май. Цветовете са синьо-лилави и образуват разперени метличести съцветия. Цветът е двустранно симетричен от пет чашелистчета и две венчелистчета, които са сраснали. Горното чашелистче е удължено и се нарича шпора. Тичинките са 8 - 10 бр. с плоски дръжки. Плодникът е един. Плодът е мехунка, от който след узряване се отделят множество дребни неправилно тристенни семенца.
Лечебни свойства редактиране
Семената и надземната част съдържат отровни алкалоиди.
Източници редактиране
- ↑ Български етимологичен речник, том I, А-З. София, Българска академия на науките. Институт за български език. Издателство на Българската академия на науките, 1971. с. 50.
- Атлас по ботаника, Сл. Петров и Е. Паламарев, стр.124 – 125
